Решение № 14950 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2013 г.

Решение № 14950 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 14 от 31.10.2012 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 12 по описа за 2011 г., с което по жалба на Александър Тодоров Александров от гр. Търговище, ул. "Опълченска" № 76, е отменен данъчно-ревизионен акт /ДРА/ № 630/23.11.2004 г., издаден от ТДД Търговищe, потвърден с Решение № 620/30.08.2006 г. на Директора на Д "ОУИ" Варна, относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и съответната лихва върху него за периодите 2000 г., 2001 г., 2002 г. и 2003 г., както и в частта относно определените задължения за данък по чл. 61а от ЗМДТ и такса битови отпадъци за обект-магазин, придобит с нот. Акт № 83/2000 г., за данъчен период 01.01.2002 г. -З0.12.2003 г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, защото първоинстанционният съд необосновано приел, че не е доказано наличието на укрити приходи за посочените данъчни периоди от продажба на стоки по сключен стоков кредит, от наем на собствен на ревизираното лице недвижим имот. Неправилно съдът основал решението си на съдебно-счетоводна експертиза, без да я обсъди заедно с останалите доказателства и в противоречие с материалния закон приел, че част от процесните задължения са погасени с абсолютна давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против ДРА в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Александър Тодоров Александров, чрез адв. Д. Тончев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:

Делото по жалба против посочената част на РА е било за втори път пред окръжния съд като първа инстанция след отменително Решение № 11083 от 09.08.2011 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. д. № 13006/2010 г. за данъчен период 01.01.2002 г. -З0.12.2003 г.

1.Правилно съдът е приел, че плащането на задълженията по ЗМДТ за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за обект-магазин, придобит с нот. Акт № 83/2000 г., за данъчен период 01.01.2002 г. -З0.12.2003 г., макар и след издаването на ДРА, е факт с правно значение, който следва да се има предвид от съда по оспорването на ДРА. В тази част на касационната жалба липсват и конкретни оплаквания за неправилност на решението.

2. Решението е правилно и в частта му относно отмяната на задълженията по чл. 35 ЗОДФЛ за 2000 - 2002 г., въз основа на данъчна основа, формирана от твърдяни от ревизиращите укрити приходи. Обосновани на приетото по делото експертни основно и допълнително заключения са фактическите изводи на окръжния съд за наличие на доказателства за произход на наличните през ревизираните периоди парични средства, постъпили по банкови сметки. Експертизата е дала заключение за произхода на всяка част от посочените суми и така констатациите на ДРА са опровергани. В изпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС, въз основа на събраните доказателства и детайлната им преценка, съдът обосновано е приел, че констатацията на данъчния орган за осъществен стоков кредит и за реализирани на приходи от надценки не почива на доказателствата и съставлява едно предположение за факт, който не съществува в обективната действителност. Въз основа на експертното заключение, съдът е направил обосновани фактически изводи, че са установени банкови операции по парични преводи във връзка със стопанската дейност на жалбоподателя, при които само постъпилите суми не могат да се третират като приход. Заключението на вещото лице не може да се оспорва с касационната жалба, а е следвало да бъде оспорено в първоинстанционното производство, ако страната е считала, че е необективно или противоречи на други събрани по делото доказателства.

Освен посоченото по-горе тези задължения като публични задължения са погасени по силата на абсолютната давност съгласно чл. 171, ал. 2 ДОПК съответно чл. 140, ал. 2 ДПК (отм.). Съгласно чл. 28, ал. 1 и чл. 69 ЗМДТ посочените задължения са дължими в различни срокове от годината, за която се дължат, най- късният от които е 30 ноември от текущата година. Така считано от 01.01.2002 г. посочените задължения са погасени по силата на абсолютната давност изтекла към 01.01.2012. г.

3.Относно задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г.

В ДРА се приема, за установено, че жалбоподателят е реализирал годишен доход общо в размер на 14 307,23 лв. като сума от: от наеми на имоти на "Германос Телеком България" АД - 6 216,84 лв., от наеми на имоти на ЕТ "Акцент" - 4 000,00 лв., от наеми на имоти на "Стемана ООД" - 3 000,00 лв., от трудови възнаграждения- 1 090,39 лв. От заключението на експертизата, представена в първоинстанционното производство е установено, че договорът за наем е сключен и сумите по дължимите наеми са изплатени на "Саки" ЕООД, а не на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че доходът е реализиран не от жалбоподателя, а от "Саки" ЕООД, защото последният е страна по наемните договори. Обстоятелството, че собственик на наетите имоти е ревизираното лице още не означава, че доходите от наема са за него, защото както е приел и окръжният съд наемният договор е облигационно - правна връзка и не е свързана със собствеността на наетия имот. Не е съобразен и периодът на съществуващото наемно правоотношение с "ЕТ "Акцент" - до м. 10 2003 г. при което наемът, който е бил заплатен е не 4 000 лв., а 3 380 лв. видно от заключението на представената делото експертиза. Трудовото възнаграждение за посочения период е под необлагаемия минимум. (1320 лв. за 2003 г.) по чл. 35 ЗОДФЛ (отм).

Съдът обосновано е приел, че в съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за опровергаване на констатациите на данъчните органи.

Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Разноски на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение