Решение № 11772 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2018 г.

Решение № 11772 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4450/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д., чрез адв. Колев като процесуален представител, срещу решение № 193 от 31.01.2018 г, постановено по адм. дело № 2559/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от нея иск по чл. 292 АПК за признаване за установено, че изпълнението на задължението по заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на началника РДНСК – ЮЦР е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 292 АПК или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав за разглеждане по същество на заявеното допълнително основание, че строежът е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ и не подлежи на премахване. Ответникът – началникът на РДНСК – ЮЦР, чрез пълномощника си юрк. Аврамов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по иск на В. Д. с правно основание чл. 292 АПК с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РДНСК – ЮЦР, че изпълнението на задължението за премахване на строеж "жилищна сграда /южен близнак/", находящ се в УПИ IV, кв.53 по плана на [населено място], разпоредено със заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г., е отпаднало поради изтекла погасителна давност. Съдът е приел, че в случая петгодишната погасителна давност не е изтекла, поради което е отхвърлил иска. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност като юридически факт представлява период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици – погасяване на вземането и преклудиране на възможността за изпълнението. Заповедта, представляваща изпълнително основание за премахване на незаконния строеж, е влязла в законна сила на 16.05.2012 г., на която дата с решение № 6886 по адм. дело № 1013/2012 г. по описа на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 1938 от 18.11.2011 г. по адм. дело № 555/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на В. Д. срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-36/27.01.2011 г. на началника на РДНСК – ЮЦР. При тези данни, както обосновано е приел и административният съд, петгодишният давностен срок изтича на 16.05.2017 г. Безспорно е установено по делото, че преди изтичането му органът по изпълнението е издал покана за доброволно изпълнение, връчена на Д. на 10.01.2013 г. и е предприел действия по изпълнението: съставени са протоколи по реда на Наредба № 13/2001 г., установяващи, че незаконният строеж не е премахнат доброволно (констативен протокол от 02.08.2013 г.) и по отношение начина на изпълнение на премахването след предварително проучване, срока на принудителното премахване и неговата стойност (протокол от 09.09.2013 г.). Проведена е и процедура по избор на извършител на премахването, за което е издадена заповед от 19.09.2013 г. На 08.01.2015 г. е извършена нова проверка по изпълнение на заповедта. Продължена е процедурата по избор на изпълнител за премахване на строежа (заповеди от 10.08.2016 г. и 26.10.2016 г.). Сключен е договор между ДНСК и дружество-изпълнител, за което жалбоподателката е уведомена на 13.12.2016 г. На 12.05.2017 г. и 13.07.2017 г. са съставени нови протоколи по реда на Наредба № 13/2001 г. По време на изпълнителното производство от Д. е подадено заявление за узаконяване на строежа. Постановен е отказ, който е оспорен пред началника на РДНСК - ЮЦР. Издадената от него заповед №ДK-10-ЮЦ-40 /04.05.2015 г., с която е потвърден отказа за узаконяване на строежа, е обжалвана пред съда. С влязло в сила на 30.08.2017 г. решение по адм. дело № 8867/2016 г. на Върховния административен съд е отменено решението на първоинстанционния съд и е отхвърлена жалбата на В. Д. против заповедта от 04.05.2015 г. на началника на РДНСК - ЮЦР. Посочените действия законосъобразно са отчетени от съда при формиране на извода му, че давността не е изтекла. Неоснователни са доводите на касатора, че връчването на поканата за доброволно изпълнение и предприетите действия по принудително изпълнение не водят до прекъсване на давността, а единствено относимото обстоятелство е това дали е изпълнен влезлият в сила административен акт в рамките на предвидения в чл. 285 АПК срок. Обстоятелството, че поканата не представлява действие на органа по изпълнение, подлежащо на съдебен контрол, не е основание да се приеме, че не прекъсва давността. Давността в случая започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание (заповедта за премахване на незаконния строеж) и тече до момента, в който изпълнителното основание се приведе в изпълнение. Привеждането в изпълнение е обвързано с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение по арг. от чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, предвиждаща прекратяване на изпълнителното производство по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285 АПК. В настоящия случай от влизане в сила на изпълнителното основание до връчване на поканата за доброволно изпълнение през 2013 г. не е изтекла предвидената в закона давност. С връчване на поканата давността се прекъсва и започва да тече нов срок, в рамките на който следва да се предприемат действия по принудително изпълнение, ако задължението не е изпълнено доброволно. След като в АПК изрично е уредена 5 - годишна погасителна давност, то по отношение на нея следва да намират приложение пряко свързаните институти на прекъсване и спиране на давността. Предприемането на действия по принудително изпълнение прекъсва давността. В случая такива са осъществени и давността не е изтекла към датата на предявяване на иска, т.е. не е налице нов факт, който да води до погасяване на задължението. Изводът за неоснователност на иска е законосъобразен и обоснован. Възражението в касационната жалба, че съдът неправилно не е допуснал до разглеждане и не се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение по допълнително заявеното основание на предявения иск относно търпимостта на строежа на основание § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, е неоснователно. Въпросът с допустимостта на искането за изменение на иска е разрешен с влязло в сила определение. С протоколно определение от 28.11.2017 г. съдът е приел, че същото е недопустимо и го е оставил без разглеждане. Това определение като правилно по резултат е оставено в сила с определение № 1105 от 25.01.2018 г. по адм. дело № 884/2018 г. на Върховния административен съд, който е приел, че като подадено след първото по делото заседание съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, искането за изменение на предявения иск с въвеждане на ново основание е преклудирано. Поради това правилно административният съд не се е произнесъл по същество по допълнително предявеното основание. Касационната инстанция също не следва да обсъжда доводите в касационната жалба, относими към търпимостта на строежа. Предвид изложеното обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение