Решение № 13700 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2014 г.

Решение № 13700 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6298/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР (отм.). Образувано е по касационна жалба на Виктор Паскалев Паскалев против решение № 348/10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 2737/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСБс е отхвърлил като неоснователна жалбата на Паскалев - разследващ полицай, отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, Бургас (ОДМВР) против заповед № з-3243/24.10.2013 г. на главен разследващ полицай, началник отдел "Досъдебно производство" (ОДП) при ОДМВР, с която на основание чл. 222 и чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР (отм.), в качеството му на разследващ полицай, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Дисциплинарното наказание е наложено, защото е прието за установено, че за периода до 14.10.2013 г. Виктор Паскалев не е изпълнил служебните си задължения като разследващ полицай по ДП104/2010 г., ДП294/2010 г., ДП2135/2010 г., ДП110/2010 г., ДП146/2011 г., ДП164/2011 г., ДП1305/2011 г., ДП1811/2011 г., по описа на РПУ Несебър, а именно не е извършил необходимите действия за удължаване срока на разследване, което е довело до неоснователно забавяне на разследванията по цитираните досъдебни производства. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на съответните административнопроизводствени правила, съобразен е с материалния закон и с целта на закона. Недоволен от решението, Паскалев го обжалва. Счита, че то е неправилно, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната на решението. Претендират се разноски. Ответната страна - главният разследващ полицай, началник ОДП при ОДМВР, не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от страна на АСБс. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Установената от първоинстанционния състав на ВАС фактическа установеност не се оспорва от страните. Предмет на проверка за законосъобразност са правните изводи на първоинстанционния състав. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна. Неоснователни са твърденията на касатора, обосноваващи липсата на проведено дисциплинарно производство и квалифицирането на процедурата като такава по провеждане на дисциплинарно производство. По смисъла на чл. 230 при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 2-10 от ЗМВР (отм.) дисциплинарното производство се образува с писмена заповед. По аргумент от противното за нарушенията по чл. 226 от ЗМВР (отм.), каквото е настоящото, издаването на нарочна заповед за започване на дисциплинарно производство не се изисква. За такова производство обаче говори естеството на провежданата процедура. От служителя са изискани справка и обяснения за неизпълнение на служебните му задължения. Неоснователни са възраженията на касатора за изтичането на давностния срок по налагане на дисциплинарното наказание и изложени мотиви от съда в обратната насока. Правилни са мотивите на АСБс, че поводът за реализиране на дисциплинарното производство е послужилото писмо с рег. № 33010/14.10.2013 г. на зам. -директора на ОДМВР във връзка с установен брой досъдебни производства с изтекъл срок на разследване. Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Оспорваната заповед е издадена на 24.10.2013 г., а извършването на нарушението попада в рамките на едногодишния срок на извършването като не е нужно непременно всички ДП да са просрочени в рамките на визирания срок, за да се счита че е налице неизпълнение на служебните задължения. Следователно са били налице двете кумулативни предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание в срок. Не е спорно по делото, че служителят не е приключил цитираните ДП в срок, той сам посочва в справка наличието на тези данни. В този смисъл не следва да се коментират останалите твърдения на касатора в насока, че липсват доказателства за извършване на нарушение на служебната дисциплина. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение