Решение № 975 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2008 г.

Решение № 975 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9912/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Ефория за подпомагане на българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора Атон, гр. София, ул. "Стефан Стамболов" № 34, представлявана от Председателя на Управителния съвет Иван Желев Димитров, чрез адвокат Росица Костадинова, гр. София, пл. "Славейков" № 11, ет. 1, офис № 5, против решение от 10.06.2008 г. по адм. д. № 5005/2007 г. на Административен съд - София град, II отделение, 25-ти състав. Касаторът счита, че при разглеждането на делото и при постановяване на решението, поради неправилно и непълно обсъждане на представените доказателства, съответно неправилно прилагане на чл. 168, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е постановил неправилно решение. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и спорът решен по същество, с което да се отмени обжалваната от тях заповед на Кмета на Район "Панчарево" като незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и в нарушение на административно производствените правила, като се присъдят съдебни и деловодни разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представени са и писмени бележки. Ответникът Столична община - Район "Панчарево" не взема отношение по жалбата. От заинтересованата страна Борис Георгиев Манолов чрез пълномощника му адв. Снежана Захариева е постъпило писмено Възражение, в което се оспорва подадената касационна жалба, изразява се становище, че същата е неоснователна, а обжалваното с нея решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила (очевидно се има предвид съдопроизводствените правила, защото административнопроизводствени правила може да наруши само административен орган, а не съд). Моли решението да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноските за всички инстанции. В съдебно заседание пред ВАС пълномощникът отново оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Представена е писмена защита с подробни съображения. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е допустима, а по същество е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Същото съответства на представените по делото доказателства, предвид които обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с изискванията на §4з ПЗР ЗСПЗЗ и § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ, както и че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 472 от 10 юни 2008 г. по адм. д. № 5005/2007 г., в производство по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК във вр. с § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ Административен съд София - град, Второ отделение, 25 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иван Желев Димитров - председател на УС на Ефория за подпомагане българския манастир "Св. Георги Зограф" на Света Гора, Атон срещу Заповед № РД-46-321/5.09.2007 г. на кмета на Район "Панчарево" - СО, с която е признато правото на Борис Георгиев Манолов, ползвател по смисъла на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, да придобие собственост върху 600 (шестотин) кв. м от имот - пл. № 1453, кад. лист Г-10-7-А, местността "Терасите-Кариерата" в землището на с. Герман, район Панчарево - СО, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд, който съгласно разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал въз основа на извършена на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка на оспорената заповед, че същата е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответна е на целта на закона и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По-конкретно съдът е приел, че по отношение на Борис Манолов са били налице материалноправните предпоставки, визирани в § 4а, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост върху процесния имот: актът - Разрешително № Б - 86/22.10.1967 г. въз основа на който е предоставено вечното безвъзмездно право на ползване е от изрично изброените в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ във вр. с § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, даващи възможност на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставения имот; върху имота, предмет на спора има построена сграда и строежа е завършен до 1.03.1991 г. ; ползвателят е предявил искането си за придобиване право на собственост при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ в преклузивния срок установен в § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 година сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Извън тези материалноправни предпоставки, следва молбата, искането, заявлението или както и да е наречено, да е подадено в законоустановените срокове. Без да се спира на въпроса дали Разрешително № Б - 86 от 22.Х.1967 г. на Директора на Районна дирекция на горите - София дава правото на ползвателя да придобие собственост и без да коментира обстоятелството дали в процесния имот има сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (което междувпрочем изобщо не е безспорно, както е приел първоинстанционният съд), настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че административният орган недопустимо се е произнесъл по молба, която е била подадена извън последния законоустановен срок по §4а, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 11 декември 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ - 31 януари 1998 година. Отделен е и въпроса, че правоимащи по § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ са само тези ползватели, които не са заявили правата си до този момент в предходните срокове. В конкретния случай по делото има три молби от Борис Георгиев Манолов: с вх. № 923/2.06.1992 г., № 5/5.03.1998 г. и № 94-Б-250/20.12.2006 г. Последните две са извън срока - 31 януари 1998 година и по тях кметът на общината, респ. на района не дължи произнасяне. Няма пречка Кметът на Район "Панчарево" да се произнесе по първата подадена в тогава действащия срок молба с вх. № 923/2.06.1992 година, защото сроковете за издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни. С изтичането на сроковете не се преклудира възможността за административния орган да се произнесе по искането, с което е сезиран и издадения по-късно административен акт подлежи на обжалване на общо основание. Правната фигура на мълчаливия отказ е създадена единствено с оглед защитата правата и интересите на искащия издаването на акта. Неупражняването на правото на жалба не лишава административния орган от задължението му да разгледа подадената до него молба. Дори законодателно е предвидено, че ако по съдебен ред бъде отменен мълчаливия отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. В случая обаче кметът на района не се е произнесъл по тази молба, а по молба с вх. № 94-Б-250/20.12.2006 година. В самата му заповед № РД-46-321 от 5.09.2007 г. изобщо не е посочено по какво точно искане е започнало административното производство. Заповедта обаче се основава на цитирания в нея Протокол № Б - 250/5.07.2007 г., в който специално назначената комисия изрично е отразила, че разглежда молба Вх. № 94-Б-250/20.12.2006 година от Борис Георгиев Манолов за закупуване на поземлен имот № 1453 от кад. лист № Г-10-7-А, местност "Терасите-Кариерата" в землището на с. Герман. С оглед изложеното, издадената по тази молба заповед се явява незаконосъобразна. Като е отхвърлил жалбата срещу нея, Административен съд - София град е постановил неправилно решение, което ще трябва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,