Решение № 7720 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4471/2026 г.
ВАСТрето отделение09.07.2026 г.докладчик Десислава Ахладова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №10099 от 13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 8100/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Бельова срещу Решение №10099 от 13.03.2026 г., постановено по адм. дело № 8100/2025 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и държавна такса за касационната жалба. Ответната страна - "Електроразпределителни мрежи Запад“ЕАД не изразява становище. Ответната страна – „ЛЕГАРТИС„ЕООД оспорва касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът по жалбата на „Легартис“ ЕООД, ЕИК 204901446 е отменил Решение № Ж-592 от 03.07.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № E-13-62-156/05.07.2023 г., подадена от „Легартис“ ЕООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и е върнал преписката за ново произнасяне на КЕВР, при спазване на задължителните указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивната част на решението. За да постанови този резултат, съдът е приел че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни и несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно е прието от съда, че оспореното пред него решение не отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства и посочване на възприетите за относими правни основания. Вместо съображения по спорните въпроси повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение съдържа единствено мотиви за основанията за издаването му, свързани с процедурното развитие на административната преписка и представените от страните становища. Извън установената фактология липсват конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства, съответно липсват правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания и не са а изложени аргументи относно приложимите в случая разпоредби. КЕВР е дължала отговор по същество извършена ли е заявената от „Легартис“ ЕООД услуга, за която ЕРМ Запад е получило съответното плащане, която услуга електроразпределителното дружество предоставя по силата на лицензионните си задължения и съобразно утвърдените от него списък и ценоразпис на услугите. Дължимата от Комисията преценка е обусловена от проверка за наличието на данни за резултатите от извършеното предпроектно проучване относно техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа, които резултати следва да се основават на предварително извършен от ЕРМ анализ на състоянието на мрежата в района и състоянието на електрическите съоръжения. На тези въпроси КЕВР е следвало да отговори с акт по същество, а не с решение за прекратяване на административното производство. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. При посоченото по-горе нормативно задължение КЕВР следва да извърши преценка на предложените условия за присъединяване. Такава в случая не е извършена, като административният орган формално се е съгласил с аргументите на оператора на електроразпределителната мрежа. Липсата на изложение на конкретни фактически и приложими към тях правни основания основава незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и основава отмяната му, както правилно е прието в обжалваното решение. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
6- чл. 146 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2