Решение № 12241 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5916/2024 г.

ВАСТрето отделение13.11.2024 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 2324 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело 11397/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. В. П., гражданин на Руската федерация, чрез адвокат Илиев, срещу Решение 2324 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело 11397/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и да бъде върната преписката за ново произнасяне. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт Хичовски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. В. П., гражданин на Руската федерация, срещу Решение 16562 от 03.11.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него липсва обсъждане на представените по делото справки, сочещи на промяна на обстановката в страната по произход, във връзка с възраженията на жалбоподателя. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция е представена актуална справка за страната по произход, издадена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 14.02.2024 г., в която се съдържат данни за ситуацията в Руската федерация, различаващи се от данните в справката, представена в административната преписка, обсъдена от административния орган и административния съд. Тази справка съдържа данни за промяна в законодателството на страната по произход, които следва да се обсъдят от съда на първата инстанция, като въз основа на същите следва да се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила жалбоподател. За личната бежанска история на чужденеца са от значение и данните, съдържащи се в представената военна книжка, която също следва да бъде обсъдена, като се даде ясен отговор би ли търпял репресии руски гражданин, който е преминал задължителната наборна военна служба и откаже да бъде мобилизиран. Тези данни също следва да се обсъдят във връзка с приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,