Решение № 13793 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2017 г.

Решение № 13793 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7607/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник-сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Габрово, подадена чрез пълномощник, против решение № 39 от 23.05.2017 г. по адм. дело № 102/2017 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което съдът е отменил заповед № 17-0892-000070 от 26.02.2017 г. на началника на сектор "ПП" за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на лек автомобил", по жалба на Т. Тихов. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита за безспорно установени предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка. По развитите в касационната жалба доводи моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяването на ново по съществото на спора, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Т. Тихов не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.02.2017 г. при извършена проверка контролните органи са констатирали, че Т. Тихов управлява собствения си лек автомобил "Дачия Логан" с рег. [рег. номер на МПС] със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Констатациите от проверката са отразени в издадения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 185/26.02.2017 г. от младши автоконтрольор при ОД МВР - Габрово. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 17-0892-000070 от 26.02.2017 г. началникът на сектор "ПП" към ОД МВР - Габрово е приложил на Т. Тихов ПАМ "прекратяване на регистрацията на лек автомобил "Дачия Логан" с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 6 месеца и отнемане на 2 броя регистрационни табели", на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. В съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че Тихов е притежавал СУМПС № [номер], валидно до 13.02.2017 г. Адресатът на заповедта е собственик на описания лек автомобил и с него е извършвал и таксиметров превоз на пътници като ЕТ "ТМ- Т. Тихов". По делото е представено и заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, от който е видно, че 27.02.2017 г. водачът е направил искане за издаване на СУМПС чрез експресна услуга. На 28.02.2017 г. исканото свидетелство е издадено и получено от Тихов на 2.03.2017 г. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми, но в нарушение на принципа на съразмерност, поради което я отменил. Според съда в конкретния случай жалбоподателят е управлявал лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност, но само два дни след извършената проверка е подновил валидността на документа. С подновяването на СУМПС било преустановено противоправното поведение, поради което принудителната административна мярка е приложена в противоречие с целта на закона. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП /ред. ДВ, бр. 54/2017 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай е безспорно установено, че са изпълнени посочените в приложимата разпоредба материалноправни предпоставки. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД, издава се от органите на МВР с определен срок на валидност. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. Сред изискуемите по чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД данни към съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност, като с разпоредбата на чл. 51, ал. 3 - ал. 5 ЗБЛД са регламентирани сроковете за отделните категории. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата правоспособност за управление на съответната категория МПС. Но правото на управление на МПС е срочно и с изтичането на съответния период от време, за който е признато, същото се прекратява (без значение е факта, че лицето е положило успешно изпит за правоспособност за управление на МПС от съответната категория). Срочността на правото е отразена в официалния удостоверителен документ за правоспособност - СУМПС. С изтичането на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново свидетелство (т. е. то не се подновява автоматично). Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС. При анализ на цитираните разпоредби е видно, че в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата "административна валидност". Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. Неправилен е изводът на съда за несъответствие на ПАМ с целта на закона. Целта на мярката се определя към момента на прилагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 26.02.2017 г. е била да преустанови и предотврати управлението на МПС от водача Т. Тихов без валидно свидетелство. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. В случай като настоящия водачът разполага с възможност да сезира органа с искане за прекратяване на срока на действие на приложената мярка. Ако по такова искане последва отказ на органа да прекрати срока на действие на мярката, то този отказ ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административния съд. ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, като неправилно, а спорът да бъде решен по същество, като жалбата на Т. Тихов срещу заповед № 17-0892-000070 от 26.02.2017 г. бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което и не следва да бъдат присъждани. Воден от горното, Върховният административен съд