Решение № 6818 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2009 г.

Решение № 6818 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Симов Гошев против решение № 182 от 7.04.2009 г. по адм. дело № 72/2009 г. на Плевенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-12-1910 от 10.07.2008 г. на кмета на община Плевен за одобряване оценката на имот № 56722.701.2277 по плана на новообразуваните имоти на местност "стражата"в землището на град Плевен. Релевира доводи за противоречие с материалния закон, както и с чл. 1, изр. 2, хипотеза първа на Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основите свободи, свързано с упражняване правото на собственост. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че със заповедта се завършва процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост. В оценителното производство не подлежат на пререшаване въпросите, свързани със собствеността и признаването на права на ползвателя. Счита позоваването на нарушения на КЗПЧСОС за неотносимо към акта, с който единствено се определя оценка на имота. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 АПК във връзка § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Георги Симов Гошев против заповед № РД-12-1910 от 10.07.2008 г. на кмета на община Плевен за одобряване оценката на процесния имот. Възраженията са изцяло насочени срещу процеса на трансформация на правото на ползване на Валери Борисов Моков в право на собственост. Възраженията и доводите не касаят стойността на определената оценка. Съдът е разгледал спора по същество и е приел наличието на двете законови предпоставки: признато право на ползвателя да придобие собствеността върху предпоставената му за ползване земя и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, по който му е отреден конкретен имот. В решението, първоинстанционният съд е осъдил и основното възражение на жалбоподателя за противоречие на оспорената заповед с чл. 1 от ДП към КЗПЧОС. В тази връзка е съобразил, че правоотношенията във връзка с реституиране правото на собственост, по начина, по който са уредени във вътрешното законодателство - ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му не противоречат на Конвенцията. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспорената заповед за определяне на оценката и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. От данните по приложената административна преписка е установено, че с решение № 18-24 от 21.12.1992 г., поземлена комисия, Плевен е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи стари реални граници на наследници на Наца Стоянова Гошева върху две лозета в землището на град Плевен, поради обстоятелството, че попадат в зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Отказът на органа по поземлена собственост за възстановяване на бившите земеделски имоти в реални граници не е обжалван от заявителя по реституционната преписка - Симо Георгиев Гошев и е влязъл в сила. По този начин е налице стабилен административен акт, който е относим към възстановяване правото на собственост по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ - нови реални граници, установени с влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Поради това и представените в настоящото производство нотариални актове за право на собственост от 1955 г. не подлежат на самостоятелно обсъждане и прилагане. Върху бившите имоти се намират редица ползвателски имота, между които и този на заинтересованата страна Валери Борисов Моков. Той е подал заявление в срока по § 4а, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване правото й да придобие собственост върху предоставения й за ползване имот. В образуваното административно производство е издадена заповед на 10.09.1998 г.. С нея му е признато право, като ползвател при условията на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот 95А с максимално допустимата по закона площ от 600 кв. м. Заповедта е надлежно връчена на заявителя по реституционната преписка - Симо Георгиев Гошев - наследодател на жалбоподателя на ръка на 19.03.1999 г. От този момент за него е започнало течението на 14-дневният срок по § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 г. за обжалването й с възражения за материални нарушения в две насоки: първата за допуснати нарушения на действащите нормативни актове на основание на които е извършено предоставянето на правото на ползване на ползвателката и втората - за липсата на законовите предпоставки по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на такова право. Реституираният собственик не е обжалвал заповедта и по този начин с влязъл в сила административен акт е приключил първият етап от процедурата по трансформация. По преписката е приложена текуща пазарна оценка по реда на § 62 ПМС 456/1997 г. от 25.09.1998 г., но липсват каквито и да било данни тя да е одобрена от кмета на общината със заповед по § 62, ал. 4 от ПМС 456/1997 г. Поради това и такава заповед не е съобщена в изпълнение изискването на ал. 5 на цитирания параграф, нито на собствениците, нито на ползвателя. За зоните по § 4 се изработват плановете по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, което също съставлява етап от законовата процедура. В случая е изготвен и одобрен такъв план със заповед на областния управител № РД-13-53 от 3.05.2007 г. С него е новообразуван имот № 2277, записан в регистъра към плана на ползвателя. Законодателят изрично е уредил в ал. 6 на § 4к възможността за обжалване на този план и то както в графичната му част, така и в частта за регистъра на собствениците към плана. Реституираните собственици отново и за пореден път не са обжалвали административният акт по неговото утвърждаване. По този начин планът е влязъл в сила и съгласно него върху бившия собствен имот на наследодателката на жалбоподателя е образуван нов ползвателски имот с площ от 563 кв. м, който е записан, като собствен на Валери Борисов Моков. Извършването на оценката е предпоследният етап от трансформационната процедура. Нормата на § 31, ал. 3 ПМС 234/1999 г. предвижда възможността административният акт за нейното утвърждаване да се обжалва. Предметът на обжалване обаче е само и единствено законосъобразността на оценката. В конкретния случай жалбоподателят не обжалва начина на определянето й и нейния размер, които се проверяват чрез допускане и изслушване на съдебно-оценителска експертиза. Поради това и процесуалната му представителка в съдебното заседание на 16.03.2009 г. изрично е заявила, че няма доказателствени искания. В цялото първоинстанционно производство, както и в касационното такова, жалбоподателят цели в срока по § 31, ал. 3 ПМС 234/1999 г. и под формата на обжалване на заповедта за одобряване на оценката, да се извърши цялостно преразглеждане на започналата през 1998 г. процедура по трансформация правото на ползване в право на собственост. В тази връзка от решаващо значение е наличието на постановени по нея и влезли в сила административни актове, приключващи отделните нормативно установени етапи. При липсата на подадени от наследодателя му или от него жалби срещу тях, те са придобили стабилитет и съответно не могат да бъда обект дори и на косвен съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство. Съдът намира за неоснователни и доводите за противоречие на административния акт и обжалваното решение на първоинстанционния съд с чл. 1 от ДП към КЗПЧОС. С кооперирането на земята през периода 1947-1959 г. нейните собственици не са загубили правото си на собственост, но са били лишени от възможността да го упражняват реално. За изтеклите 50 години в бившия поземлен фонд са настъпили сериозни промени. Към тях спадат и усвояването на земи за обществени мероприятия, както и раздаване на част от земите на други граждани на основание надлежно приети и действали нормативни актове. Поради това и националното законодателство от 1991 г. насам в областта на поземлената реформа има за основна задача от една страна да установи останалите земеделски земи, които в съществуващи или нови граници да се възстановят на бившите им собственици или техните наследници. Другата задача е да се реши възникналата колизия на права между тази категория лица и гражданите, на които правомерно и при спазване на всички нормативни изисквания земите са предоставени за лично ползване. Преценени на плоскостта на човешките права, защитени с цитираната Конвенция и Допълнителния протокол към нея, в периметъра на тяхната защита попадат не само правата на бившите собственици на земите, но и тези на ползвателите, които на свой ред са собственици на построените сгради и реализирани подобрения. Обезпечавайки защитата на човешките права, в този случай законодателят има сложната задача да уреди на законово и подзаконово ниво взаимоотношенията между бившите собственици на земите и новите ползватели, които са полагали грижи за тях и са ги облагородявали в продължение на двадесет и повече години и в редица случаи са ги застроили със сгради и други подобрения. По естеството си регламентираните в тези правоотношения правни процедури са дълъг процес, които съставлява сложен фактически състав. Състои се от различни етапи, всеки от които приключва с постановяване на самостоятелен административен акт със своето конкретно правно значение, същност и характеристика. Необосновано е в този случай да се твърди принудително отчуждаване на собственост. Поради това съдът намира за напълно неоснователни всички доводи на жалбоподателя в тази насока, изразени в касационната жалба и писмената защита. Не се установяват посочените в тях касационни основания. Решението на първоинстанционния съд, като правилно и постановено в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. Още повече, че по същите доводи и същите спорове, само с различни ползватели, Върховният административен съд вече се е произнесъл с решения по адм. дело 9020/2009 г.; адм. дело № 9443/2009 г.; адм. дела № 9073/2009 г., адм. дело № 7757/2009 г., адм. дело № 10370/2009 г. и адм. дело № 7228/2009 г. - всички на четвърто отделение. Не подлежат на разглеждане в касационното производство претенциите на касатора в писмената му защита от 6.11.2009 г. за присъждане на обезщетение за вреди, изразяващо се в претърпени загуби и пропуснати ползи от: петнадесет декара лозови насаждения; претърпени неимуществени вреди от загубено от него време; срив в ценностната му система и морални терзания. Заплащането на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове на администрацията е подведомствено на съда съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК. Производството обаче е исково и е по реда на чл. 203 и следващите от АПК. Недопустимо е заявяване на претенцията под формата на писмена защита, депозирана едва в хода на образувано вече касационно производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение