Решение № 234 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1399/2011 г.

Решение № 234 от 11.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1399/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. срещу въззивна присъда № 65 от 11.02.2011 г. по внохд № 307/2010 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбите се поддържа, че при постановяване на присъдата са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,3 НПК. Прави се искане присъдата да се отмени и подсъдимите оправдаят по повдигнатото обвинение. Алтернативно-делото да се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Присъдата е правилна, доказано е авторството на деянието. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда, Благоевградският окръжен съд по протест на Районна прокуратура е отменил изцяло присъда № 535/05.05.2010 г. постановена по нохд № 2510/2007 г. по описа на Районен съд-Петрич, с която двамата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по обвинението по чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Вместо нея постановило НОВА, както следва: Признал подсъдимите Х. К. А. и С. С. Д. за ВИНОВНИ в това, че на 17.07.2007 г. около 03.30 часа в ромската махала в [населено място], в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи-мъжка ръчна чанта, ведно с портмоне на стойност 1.50 лева, и съдържащите се в него 50 лева, ключодържател, на стойност 1 лев, 6 бр. употребявани ключове- обикновени за секретни брави на стойност 3 лева, 2 броя запалки употребявани обикновени на стойност 0.18 лева, както и мобилен апарат марка "Моторола" модел W 205 на стойност 50 лева със съдържащата се в него СИМ-карта"Вивател" с № 0878/808556 на стойност 2.50 лева, както и 4 броя монети с номинал 0.04/четири стотинки/ и един брой руска копейка-общо пари и вещи на стойност 108.22 лева от владението на С. П. Ф. от [населено място] с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а именно подс. А. издърпал със сила от ръката на Ф. Мобилния му апарат, а подс. Д. издърпал със сила чантата от гърдите на Ф., поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието по отношение на двамата подсъдими за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ: За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимите въззивният съд е направил пълна и всестранна проверка на събраните по делото доказателства, анализирал е последните и е извел обоснован извод за деянието, авторството и правната квалификация. В мотивите си съдът излага подробни съображения защо приема деянието за доказано от фактическа и правна страна, както и кои са извършителите на грабежа. За правилното решаване на делото и изясняване на фактите по инкриминираното обвинение, въззивният съд е провел по реда на чл. 332 НПК съдебно следствие, като е допуснал и разпитал в качеството на свидетел пострадалия С. П. Ф.. В разпита проведен на 11.02.2011 г. свидетелят преповтаря същите факти, изнесени от него на дознанието и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Категорично е потвърдил участието на двамата подсъдими в неправомерните действия извършени спрямо него. В съдебно заседание е обяснил, че като преминали от границата в [населено място], решили да си закупят канабис. По този повод непознато момче от ромски произход извикало подсъдимите. Най-напред пристигнал подс. Д., който му казал да изчака. След това пристигнал и втория подсъдим А., който също му казал да изчака. Неочаквано след това двамата го нападнали и започнали да го удрят и бият. Свидетелят освен това е индивидуализирал и действията на всеки един от подсъдимите. Посочил е, че подс. Д. му издърпал телефона от ръката, а подс. А. -издърпал чантата, която държал през рамо. При дърпането пластмасовите щипки на които са били закрепени дръжките, се счупили. В съдебно заседание е посочил всеки един от подсъдимите и описал техните действия. Косвено показанията му са потвърдени от св. А., който се намирал на 20-30 метра от мястото на инцидента, той го викал да се качва бързо в колата. Когато се обърнал, св. Ф. видял, че около 20.30 човека идвали към него. Обстоятелството, че подсъдимите се намирали на мястото на деянието се потвърждава от техните обяснения. Възражението им е свързано с фактите, които съобщава пострадалия Ф.. Оспорват неправомерните действия описани от последния, като твърдят, че не те, а св. Ф. и "другото момче" ги нападнали и блъскали. Подсъдимите отричат да са отнели по насилствен начин вещите на пострадалия Ф.. Тезата на подсъдимите е обсъдена от въззивния съд, който след анализ на доказателствата е приел същата за защитна. Няма спор, че след като подсъдимите издърпали мобилния му телефон и чанта, свидетелят се опитал да си върне вещите, като успял да хване подс. А. за блузата и се сборичкали. Тогава обаче се появила тълпата от роми, поради което св. Ф. пуснал подс. А. и побягнал към автомобила, управляван от св. Т.. Веднага след това съобщили в РПУ-Петрич за случая. Върнали се на мястото на инцидента, но групата роми като видели полицейската кола се разбягали. Св. Ф. започнал да търси вещите си, но не ги намерил. По-късно св. Д. заедно със св. И. намерили чантичката на св. Ф. и я предали в полицията. Установило се, че в чантата се намира телефона "Моторола", личната карта на Ф., 2 бр. запалки, ключодържател с 6 бр. ключове, визитни картички. Взети са предвид са и показанията на свидетелите Г., А., К. и Пирнарев. Обсъдени са показанията на двете групи свидетели-тези на св. И. подкрепящ тезата на подсъдимите и тези на свидетелите А. и Ж.. Изложени са мотиви в съответствие с чл. 305, ал. 3 НПК на кои показания се дава вяра и защо. Въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на пълно, всестранно и обективно изясняване на всички обстоятелства и факти от значение за правилното решаване на делото, в съгласие с изискванията на чл. 16, чл. 17 , чл. 107 НПК. Изводът, че подсъдимите са извършители на инкриминираното деяние почива на доказателствата преценени поотделно и в тяхната съвкупност. В съответствие с тях, материалният закон е правилно приложен. При постановяване на осъдителната присъда не са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2 НПК обуславящи отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимите, респ. връщане на делото за ново разглеждане. Не е допуснато и нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК, поради което жалбата и в тази част е неоснователна. Наказанието на подсъдимите е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът е отложил неговото изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК. По изложените съображения присъдата на въззивния съд е правилна, законосъобразна, а наказанието не е явно несправедливо, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение