Решение № 10024 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2011 г.

Решение № 10024 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15608/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП и на "БЕТАКОМ" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. "Габрово" № 1, вх. Б, ет. 3, ап. 7, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Стоян Иванов Кавръков, срещу решение № 1197/16.09.2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 1408/2010 г., поправено с решение № 1396 от 07.11.2011 г. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, в частта му, в която е отменен РА относно установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. октомври 2007 г., м. декември 2007 г. и м. февруари 2008 г. и е изменен за данъчния период м. март 2008 г., поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че осъществяването на ВОД може да се докаже с представените от жалбоподателя писмени потвърждения от получателите. Същите с оглед резултатите от извършените проверки на превозвачите изрично не са приети, видно от РА и решението на директора на дирекция "ОУИ" като годни доказателства. При това положение не е било необходимо да бъдат оспорени като частни свидетелстващи документи в съдебното производство. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта на присъдените в полза на "БЕТАКОМ" ООД разноски и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "БЕТАКОМ" ООД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на "БЕТАКОМ" ООД се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Буллес 2008" ЕООД, поради неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът е приел, че липсват реално осъществени доставки само защото доставчикът не разполага с материална и кадрова обезпеченост без да обсъди останалите събрани по делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 2001000002/16.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, ИРМ - Сливен, в обжалваната и потвърдена с решение № РД-10-178/14.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП част. Съдът е отменил РА в частта му, в която за данъчните периоди м. октомври 2007 г., м. декември 2007 г., м. февруари 2008 г. и м. март 2008 г. е извършена корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления ДДС със сумите по следните фактури: № 49 и № 50/15.10.2007 г., № 62/14.12.2007 г., № 67/04.02.2008 г. и № 74/18.03.2008 г. Приел е, че доставката е при условие "EXW", а транспортът е извършен от трето лице. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. Според посочената разпоредба документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено лице, т. е. в условията на алтернативност. Още в хода на ревизионното производство са представени писмени потвърждения, за които не се спори, че са издадени от получателите по доставките. С оглед на така представените доказателства незаконосъобразен е изводът на органа по приходите, че процесните доставки не представляват ВОД. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу частта от РА, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактурите, издадени от "Буллес 2008" ЕООД - № 14/07.03.2008 г., 19/31.03.2008 г., 45/14.06.2008 г., 55/18.07.2008 г. и 81/04.09.2008 г., съдът е приел, че е в тежест на жалбоподателя да докаже наличието на реално осъществени доставки, доколкото от този факт черпи изгодни за себе си правни последици, но от негова страна не са представени такива. Не е доказано наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост по отношение на доставчика за извършването на процесните доставки. Товарителниците и превозните билети не установяват закупуването на дъските именно от "Буллес 2008" ЕООД. Правилен и законосъобразен е изводът на съда, че по фактура № 62/14.12.2007 г. с получател "Lupige Conceptz" Ltd, Холандия и по фактура № 67/04.02.2008 г. с получател "ROFRA MEUBELEN PROJECT" BV, Холандия е доказано осъществяването на ВОД. Представените товарителници съдържат подписи и печати на изпращач, превозвач и получател. Представените фактури, както и заключението на вещото лице по назначената ССЕ, изготвено след извършени проверки в счетоводствата на спедиторските дружества, установяват възлагането на услугите за международни превози от страна на холандските дружества - получатели на стоките и тяхното заплащане. За данъчните периоди м. октомври 2007 г. и м. март 2008 г. от данните, съдържащи се в Ревизионния доклад, се установява, че подадените от дружеството - жалбоподател справки-декларации, в които е било декларирано ДДС за възстановяване, са били приети от данъчната администрация и ДДС е ефективно възстановен с АПВ. За данъчния период м. октомври 2007 г. в дневника за продажбите са включени две фактури - № 49/15.10.2007 г. с получател "CETILAN CLASSICS", Холандия и фактура № 50/15.10.2007 г. с получател "In Kannen § Kruiken" BV, Холандия за доставка на мебели. Представени са международни товарителници с изпращач "БЕТАКОМ" ООД, получатели - холандските фирми и превозвач "Тилия - ООД - Пловдив. За данъчния период м. март 2008 г. в дневника за продажбите е включена фактура № 74/18.03.2008 г. с получател "In Kannen § Kruiken" BV, Холандия за доставка на мебели. Представена е международна товарителница с изпращач "БЕТАКОМ" ООД, получател - холандската фирма и превозвач "Тилия - ООД - Пловдив. От страна на жалбоподателя са представени доказателства за извършени плащания по фактурите по банков път, както и писмени потвърждения от получателите на стоките, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС в действащата към процесните периоди редакция като документи, достатъчни да докажат изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка в случаите, когато транспортът е за сметка на получателя, но е извършен от трето лице. Безспорно е установено, че доставките са при условие "EXW", т. е. франко завода или склада на продавача, както и че транспортът е за сметка на купувача. Органът по приходите отказва да признае осъществени ВОД, поради това, че превозвачът дава писмени обяснения, според които до 2007 г. е осъществявал международен транспорт на стоки от България до Холандия, но през процесните периоди е превозвал само собствени стоки /цветя/ от Холандия до България и не е издавал фактури за осъществен международен транспорт. При аналогична фактическа обстановка СЕС в решението си от 27 септември 2007 г. по дело № С-409/04 г. "Teleos plc Commissioners of Customs § Excise" е приел, че "за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки." /т. 49./; Затова ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС". /т. 50/. "След като веднъж доставчикът е изпълнил своите задължения, свързани с доказването на вътреобщностната доставка, въпреки, че получателят на доставката не е изпълнил договорното си задължение да изпрати или превози стоките извън държавата - членка на доставката, именно получателят на доставката следва да бъде считан за задължен по ДДС" /т. 67/. Видно от мотивите на същото решение, следва обаче от данните, които са установени, да може да се приеме, че доставчикът е действал добросъвестно и неговото участие в измама е изключено. Добросъвестното поведение на ревизираното ДЗЛ в случая се потвърждава от действията му, насочени към снабдяване с документи за транспорт от получателите "CETILAN CLASSICS" и "In Kannen § Kruiken" BV. Представена е фактура, издадена от "CETILAN CLASSICS" на "In Kannen § Kruiken" BV за транспорт от България до Холандия и банков превод за плащане по същата. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд по отношение на осъществените ВОД. Неправилно обаче е прието в мотивите на първоинстанционното решение, че представените във връзка с доставките на дъски доказателства не са достатъчни, за да установят реалността на същите. Към всяка от фактурите, издадени от "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД - гр. Павликени на "Бетаком" ООД - Сливен, е приложен превозен билет, в който като продавач фигурира "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД, купувач - "Бетаком" ООД. В превозните билети е посочено, че фасонираните дървени материали са маркирани с производствена марка с посочен номер и абревиатура на "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД, регистрирана в ДЛ Г. Оряховица, номер на товарния автомобил, с който се извършва превозът и имената на водача на автомобила. Количеството дъски /куб. м/ в тях съответстват на количествата във фактурите. Държавно горско стопанство Горна Оряховица потвърждава в писмен отговор /л. 239/ издаването на превозните билети на "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД. Във връзка със самия транспорт са представени фактури, товарителници и пътни листове, от които се установява транспортирането на дъските от "МАТ 2001" ЕООД от Лясковец до Тополчане /Сливен/. Шофьорите на автомобилите са потвърдили извършването на превозите. Установен е доставчикът на "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД - "Лестрейд" ЕООД - гр. Лясковец по представените фактури. При извършената проверка на това дружество са представени договори с ДДС "Болярка" - В. Търново за добив и покупко-продажба на дървесина и договори за сеч и извоз, както и фактури, издадени от ДДС "Болярка". Установено е, че дружеството разполага с работилница /дърводелски цех/ и площадка за съхранение на дървесина, с техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване обработката на дървесина. Представени са също и хронологична ведомост на счетоводна сметка 3041 "Стоки на склад" и аналитични салда по видове дървесина, аналитични салда по видове на сметка 303 "Продукция". /протокол № 2000-900385/18.11.09 г. /л. 357/. Според заключението на вещото лице по назначената ССЕ, при "БУЛЛЕС 2008" - ЕООД количествата дъски са заприходени по дебита на сметка 304 "Стоки" при тяхното получаване от "Лестрейд" ЕООД, а при извършването на доставките към жалбоподателя са изписани от кредита на същата сметка. Количеството дървен материал е заприходено при жалбоподателя по сметка 302 "Основни материали" и вложени в изработването на готова продукция, заприходена по сметка 303. Плащанията по фактурите между страните по тях не се оспорват. Само фактът, че стоката е натоварена в Лясковец, където е седалището и се намира дърводелският цех на предходния доставчик, а не от склад на прекия доставчик, не дава основание да се направи извод, че липсват реално осъществени доставки по процесните фактури. Подобно предаване на стоката от продавача на друго лице, посочено от купувача, е допустимо /чл. 329 ТЗ/. Поради така изложените съображения, следва да се приеме, че незаконосъобразно е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по фактури: № 14/07.03.2008 г. - 1801.20 лв.; фактура № 19/31.03.2008 г. - 1516.80 лв.; фактура № 45/14.06.2008 г. - 1554.72 лв.; фактура № 55/18.07.2008 г. - 1582.80 лв. и фактура № 81/04.09.2008 г. - 1516.00 лв. С оглед на изложеното, ответникът в първоинстанционното производство следва да заплати допълнително разноски в размер на 1255.43 лв. За касационното производство от страна на втория касатор не се претендират разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение