Решение № 13228 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2015 г.

Решение № 13228 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5286/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Асен Николов Върбанов с адрес гр. Несебър против решение № 474 от 11.03.2015 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 2157/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 95-47101-2/14.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ Бургас с което е оставено в сила разпореждане № 3/17.09.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас с което на основание чл. 90а, ал. 1 КСО на Върбанов е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 33 лева, считано от 19.02.2014 г. и 33.90 лева считано от 01.07.2014 г. От съдържанието на касационната жалба се установява, че жалбоподателят не е доволен от решението в частта за размера на отпусната социална пенсия за инвалидност и не сочи пороци на решението съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което се извършва служебна проверка за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Отгветникът, директорът на ТП на НОИ Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане. Възраженията му са тяхната незаконосъобразност относно размера на определената социална пенсия за инвалидност който счита за недостатъчен и несправедлив. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената административна преписка е установено, че със заявление от Асен Николов Върбанов до директора на ТП на НОИ Бургас вх. № 30999/15.08.2014 г. е поискано отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Към него е приложено заявление до ТЕЛК с искане за освидетелстване и решение № 1807 от 18.07.2014 г. на ТЕЛК с оценка на работоспособността - 92 % степен на увреждане /без чужда помощ/ със срок на инвалидност - пожизнен. С оглед тези документи лекарската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО е постановила решение № 2721 от 045/16.09.2014 г. по силата на което е приета оценката на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждането. Въз основа на тези данни ръководителят на пенсионно осигуряване е постановил обжалваното разпореждане с което е отпусната социална пенсия за инвалидност в размер на 30 лева, което е оспорено пред директора на ТП на НОИ Бургас, който отхвърлил жалбата и което решение е предмет на настоящето дело. Съдът след установеното от фактическа страна е приел, че разпоредбите на закона са спазени от административния орган при издаване на обжалваното решение и възраженията му в жалбата относно размера на социалната пенсия за инвалдинст са неоснователни, поради което жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 90а, ал., КСО предвижда, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата навършили 16 годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. Според ал. 2 размерът на социалната пенсия за инвалидност с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто е 120 на сто, а за лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 71 до 90 на сто е 110 на сто от социалната пенссия за старост. В настоящият случай трайно намалената работоспособност/ вид и сттепен на увреждане е 92 на сто поради което размерът е 120 на сто /132 лева/ от социалната пенсия за старост / 110 лева/. Съгласно чл. 101, ал. 3 КСО в приложимата редакция към момента на постановяване на разпореждането при право на повече от една пенсия, пенсията за инвалидност се заплаща в размер на 25 на сто. При тези законови разпоредби определения размер на лична социална пенсия за инвалидност е съобразен с приложимия закон. Възраженията за несправедливост на определения размер на социалната пенссия за инвалидност не могат да бъдат преценени като пороци съставляващи касационни основания за отмяна на решението тъй като редът и размерът на пенсията са определени в КСО като размерът е функция от стойности определени със законови и подзаконови норми, чието действие не може да бъде пренебрегнато административния орган и съда, за които те са задължителни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение