Решение № 5250 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2009 г.

Решение № 5250 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11500/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Рамадан Ибрахим Бялк против решение по адм. д. № 378/2009 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, тъй като съдът не е обсъдил правилно събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че съдът е трябвало да цени доказателства за репресия в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. и удостоверението от с. Корница от 6.10.2008 г., с което също се установява, че не е живял със семейството си в селото, защото е бил изселен първо в с. Тошевци, а после в с. Ново село в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Представена е служебна бележка от Община ново село от 26.02.1993 г., с която се установява, че Ибрахим Б. Бялков е бил принудително изселен със семейството си в с. Ново село. Заповедите, с които са вдигнати заповедите за изселнически режим не са връчени. Петитумът е да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да бъде решен спора по същество. Ответната страна областният управител на област Благоевград оспорва касационната жалба. В заявлението не е посочено за какъв точно период се претендира обезщетение, поради което административният орган се е произнесъл съобразно срока по удостоверение приложено по молбата, и установен период на репресия от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г. Жалбоподателят е знаел за анулирането на удостоверение, издадено от МВР - № 6011/3.02.1993 г. и е целял да заблуди административния орган. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Няма заповед за принудително заселване по административен ред. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. По същество решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. За да отхвърли жалбата на Рамадан Ибрахим Бялк против заповед № ОА-697/30.03.2009 г. на областния управител, административният съд е приел, че решението е законосъобразно, защото административният орган се е произнесъл за период на репресия, за която е имал данни и доказателства, а именно от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г., като е определил на основание чл. 6 от Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ сумата от 1636 лв., след приспадане на вече изплатеното на 23.09.1993 г. по отменената Наредба /отм., ДВ бр. 59 от 12.07.1996 г./ обезщетение в размер на 25 000 лв. Решението е неправилно и следва да бъде отменено като неправилно. Административният орган е сезиран с искане от вх. № 94-Р-00-83/6.11.2008 г. от Рамадан Ибрахим Бялк за изплащане на еднократно парично обезщетение, съгласно Закона за изменение и допълнение на ЗПГРРЛ /ДВ, бр. 29 от 2005 г./. В искането в нарушение на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ не е посочено основание, а в случаите по чл. 1, ал. 2 /какъвто е настоящия казус предвид твърдението на жалбоподателя за две репресии в две различни населени места/ "основанията за искане изплащането на обезщетение", нито вида на обезщетението. Не са описани официални документи за незаконни репресии. Липсват каквито и да било твърдения в искането за наличието на незаконна репресия в периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Към искането е приложена декларация, че е получено вече обезщетение в размер на 25 000 лв. по искане оформено с молба от 16.07.1993 г. по чл. 3, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 4 от ЗПГРРЛ за обезщетение по досегашния ред по ЗПГРРЛ, както и копие от платежен документ за изплащане на сумата на 23.09.1993 г. Принудителното заселване за периода от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г., е установено с изпратени от Комисията за разкриване на документите за обявяване на принадлежност на българските граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА удостоверение изх. № р6011/3.02.1993 г. на МВР, заповед вх. № 6075/22.05.1973 г. на началник на ОУ на МВР Благоевград, заповед вх. № 99/16.01.1978 г. на началник на ОУ на МВР и заповед № 549/16.02.1978 г. на началник на ОУ на МВР, с които е вдигнат изселнически режим на принудително заселеното лице Ибрахим Бекиров Бялков и семейството му. Жалбоподателят е син на Ибрахим Бекиров. В хода на съдебното производство е постъпило писмо от 17.04.2009 г. от ГД"Изпълнение на наказанията" при МП, с което се посочва, че дирекцията не е компетентна да издаде документ за изселване. Приложено е писмо на МВР от 19.02.2008 г. до РДОПБГДСРСБНА, с което се установява изселнически режим за времето от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г. на Ибрахим Бялк и семейството му в с. Тошевци и анулирано удостоверение № 6011/10.04.1991 г. на МВР за репресия в периода от 25.03.1978 г. до 20.12.1984 г., на основание обстойна проверка, в която ДИА-МВР е установило, че не разполага с архивни документи за изселване в този период на Ибрахим Бекир Бялк и семейството му. Със заповед № ОА-697/30.03.2009 г на областния управител на Благоевградска област е уважено искане на Рамадан Ибрахим Бялк и е определено изплащане на еднократно парично обезщетение в размер на 1636 лв. по чл. 6 от ЗПГРРЛ, след приспадане на полученото досега обезщетение за претърпяна репресия "принудително изселване по политически причини в периода от 19.05.1973 г. до 14.02.1978 г., а именно - 56 календарни месеца и 25 дни". Няма произнасяне за репресия за период от време от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. в с. Ново село, област Монтана. Нито в мотивите, нито в диспозитива на заповедта има отказ за определяне на обезщетение за тази твърдяна втора репресия от същия вид, но за друго населено място и за друг период от време. Първоинстанционният съд приел за разглеждане на жалба против така постановената заповед на областния управител. За първи път с жалбата жалбоподателят е уточнил, че иска обезщетение и за друг период от време, през който твърди, че е бил изселен в с. Ново село - периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Поискал от съда отмяна изцяло на постановената заповед на областния управител. С обжалваното решение първоинстанционния съд отхвърлил жалбата против така издадената заповед като неоснователна и развил съображения за липсата на доказателства за репресия представляваща принудително заселване в с. Ново село в посочения в жалбата период. От така установеното се налага следният правен извод: Решението е постановено при съществени процесуални нарушения и следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ на обжалване по реда на АПК подлежи отказът на областния управител да удовлетвори искането за обезщетение. В случая няма изричен отказ за определяне на обезщетение за репресия "принудително изселване в с. Ново село" в периода от 28.03.1978 г. до 20.12.1984 г. Поради това съдът е следвало да укаже на жалбоподателя съобразно задълженията си по чл. 158, ал. 1 от АПК да посочи какъв акт обжалва - изричен или мълчалив отказ, с оглед и извършване проверка допустимостта на жалбата и очертаване на предмета на доказване. В случай че приеме жалбата за допустима, следва да съобрази и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ и неизпълненото задължение на областния управител служебно да иска произнасяне от централната комисия, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение