Решение № 6852 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3655/2026 г.

на Комитета по правата на детето върху Конвенцията на ООН за правата на детето. В съдебното производство, във връзка с жалбата на непълнолетния чужденец, представляван от назначения му представител, административният съд е приел документите към административната преписка, както и актуални справки за обстановката в Сирийската арабска република. При горните доказателства, за да отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ, съдът е приел от правна страна, че същото е постановено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю и на документите по преписката и делото, съдът е стигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне хуманитарен статут. Приел е за правилни констатациите на органа, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход, не са свързани с наличие на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание, т.е. на тежки посегателства по см. на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. От друга страна, сред подробно обсъждане на представените справки съдът е преценил, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер на въоръжен конфликт, поради което не е налице и хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Последната е обсъждана в съответствие с разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, респ. на чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО, както и на практиката на СЕС - решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 и решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12, преценката на които е извършена въз основа на конкретните данни в представените по делото справки за актуалното положение в Сирия, сочещи на промяна в политическата и икономическа ситуация в посока нормализиране на същата и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт, в резултат на което е започнал процес на масово завръщане в страната на сирийски граждани. Констатирано е, че в случая не е налице нарушение на принципа "non refoulment" /забрана за връщане/, установен в член 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците /чл. 4, ал. 3/, предвид отсъствието на данни за опасност за живота или свобода на чужденеца или опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Извършена е преценка на относимите факти и във връзка с принципа за най-добрия интерес на детето по чл.6а ЗУБ, като е прието, че в съответствие със същият, жалбоподателят следва да живее със семейството си в Сирия, под грижата на родителите и да е в семейната и културна среда на страната си по произход. Оспореното съдебно решение е правилно. Направените фактически констатации от съда се подкрепят от събраните доказателства, които са изследвани подробно и задълбочено, и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл, както и за нарушение на правилата на чл.75, ал.2 ЗУБ, са неоснователни. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Изложените мотиви в оспореното решение, се споделят от настоящата инстанция, която препраща към тях на основание чл.221, ал.2 АПК. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне хуманитарен статут, изброени в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т.1 - т.3 от ЗУБ. Противно на изложеното в касационната жалба, ситуацията в страната на произход е анализирана задълбочено, а не е приложен повърхностен подход. Правилно е прието от административния съд, че не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, включително вследствие на събития, настъпили, след като е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Липсват доказателства, а и лицето не твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата си вследствие на наказание, вкл. смъртно наказание или екзекуция, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Обратно на наведените в касационната жалба доводи, по делото не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, а именно реална опасност от посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Последните са преценявани от административния съд въз основа на събраните доказателства и съобразно относимите разпоредби на Директива 2004/83/ЕО на Съвета, съотв. Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета, Европейската конвенция за правата на човека, както и на практиката на СЕС. Същият подход е приложен и от административния орган, който подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до заключение, че не са установени основанията по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Извършен е анализ на представената от жалбоподателя бежанска история и актуалната информация относно Сирия с оглед решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. Изследване на ситуацията в страната на произход е направено и в обжалвания съдебен акт към момента на постановяването му, като от съда са обсъдени и анализирани и допълнително представените пред него от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справки, съдържащи информация относно положението в Сирия. Изведен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в тази страна да е на нива, обосноваващи съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. От данните в актуалната справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, е видно, че на територията на Сирия, макар и обстановката да е нестабилна, сигурността се подобрява и се наблюдава масово завръщане на бежанци (над 1 милион души) от съседни страни, а очакванията са за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Според последните справки за обстановката в Сирия, включително представените пред касационната инстанция, актуални към м. април 2026 г., след продължителния конфликт, страната преминава през значителен период на политическо стабилизиране, в който управляващото сирийско преходно правителство поетапно възстановява контрола върху териториите и държавните институции, като през м. май 2025 г. са вдигнати наложените икономическите санкции и е започнало нормализиране на отношенията с международната общност, т.е. констатациите са за нормализиране на политическата ситуация и излизане от досегашното състояние на вътрешен и международен въоръжен конфликт. Касае се за данни, събрани от официални източници, вкл. доклади на Съвета за сигурност на ООН, Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и др., според които се наблюдава тенденция на отпадане на наложените на Сирия санкции и разширяване на международната подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на страната поради намаляване на случаите на насилие срещу цивилни граждани и ограничаване на териториалния им обхват. Цитираният източник на информация е официален такъв и най - актуален като времеви период, поради което следва да се приеме за достоверен и да се кредитира изцяло, вкл. с приоритет спрямо приложените с касационната жалба извлечения от информационни сайтове. Последните са от м. декември 2025 г., а и информация за случаи на насилие в провинция Дейр ал Зор, от където произхожда жалбоподателят липсва. Данни за нестабилност в същата се съдържат в справката на ДАБ, в която са посочени случаи на преследване по отношение на алевитите, към което малцинство обаче не принадлежи търсещия закрила чужденец, а и горното сочи на приложимост на хипотезата на чл.9, ал.5 ЗУТ, въвеждаща отрицателната предпоставка за предоставяне на хуманиратен статут, когато в една част от държавата не съществува реален риск от тежки посегателства, при което той може да пътува и да получи достъп и да се установи там. Тук е мястото да се посочи, че дори да се приеме, че вътрешен конфликт е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. В конкретния случай следва да се отчете, че жалбоподателят не сочи конкретни данни за непосредствена заплаха за неговия живот и сигурност в Сирия. Допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че част от близките му /родителите, двама от братята му и една сестра, според данните в проведеното интервю/ продължават да живеят в страната по произход и към момента, а и опасностите, на които би било изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат. Не без значение са и безспорните данни, обобщени в бюлетина на ВКБООН от м. декември 2025 г., за масово завръщане на сирийски бежанци в техните родни места, който процес е вследствие на благоприятното политическо развитие и подобрената сигурност като се осъществява със сериозна международна подкрепа. Налице са данни за голям брой завърнали се лица, вкл. от вътрешно разселените, а конкретно за провинция Дейр ал Зор, където според жалбоподателя е неговото предишно местопребиваване, има информация за съсредоточаване на помощи от дарения. Изводите от изложеното са за липса на доказателства за наличие на обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца, за който не се установява, че би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Отделните случаи на насилие и въоръжени конфликти, не доказват ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. "в" от Директивата, както и на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С тази разпоредба от законодателя е предвидена възможността за предоставяне на хуманитарен статут и по други причини от хуманитарен характер. Безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Видно от данните по делото такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя, поради което не са осъществени и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в чл.4, ал.3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма доказателства и факти, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. От друга страна, преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 от ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, а от м. юни 2024 г. е в неизвестност след като е напуснал територията на РПЦ-София, [жк]. В съвкупност изложеното, потвърждава извода на административния съд, че жалбоподателят доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Настоящият състав споделя извода в оспореното решение на председателя на ДАБ, възприет и от съда, че най- добрият интерес на детето е да е със семейството си в изпълнение на разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, а именно, че този интерес е да живее със семейството си, под грижата на родителите и да продължи да живее в семейната и културна среда на страната по произход. Горните съображения са обосновани в съответствие с критериите, установени в Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, предвиждащи задължения за държавите-членки да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, и на съображения, свързани със сигурността и безопасността. В случая следва да бъде съобразено, че по данни на чужденеца семейството му - родителите му, както и негови братя и сестра се намират в Сирия и няма информация за заплахи за живота и здравето им. При горните обстоятелства, приложената към жалбата съдебна практика е неотносима за случая, тъй като е формирана при различни факти, а и няма задължителен характер. С оглед на изложеното, след като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставен в сила.