Решение № 5445 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2020 г.

Решение № 5445 от 28.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез главен юрисконсулт П., насочена срещу Решение № 253/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 720/2019 г. на Административен съд - Перник (АС Перник/ адм. съд). Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита предявените обективно съединени искове за причинени имуществени вреди за неоснователни и недоказани. Намира за неправилно приетото от АС Перник, че са налице изискуемите кумулативно предпоставки на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отрича наличието на всяка една от тях: незаконосъобразен административен акт, причинена вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между незаконосъобразният акт и настъпилия вредоносен резултат. Моли да се отмени обжалваното решение на Административен съд Перник и обжалвания адм. акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен, както и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан. Ответникът- И. Х. в писмен отговор, подаден чрез адв. Х. Н. от САК, счита касационна жалба за неоснователна и недоказана, а издаденото решение на АСП за законосъобразно и правилно. Твърди, че издаденият административен акт е нищожен. Това обосновавало и присъждане на претендираното обезщетение в неговата цялост, тъй като това бил единствения възможен начин за минимизиране на причинените вреди. Ответникът - И. Х., в съдебно заседание чрез адв. Х. Н. от САК, моли касационната жалба да се остави без уважение, поради аргументи, които са изложени в отговора, и да се потвърди решението на АС- Перник, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, съобразно представения списък. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по искова молба на И. Х., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща и законен представител И. М., с която твърди нищожност на Решение № 638/20.05.2015 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" /правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/, и са предявени, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сума в общ размер на 60 376 лева. С обжалваното решение на адм. съд е било обявено за нищожно Решение № 638/20.05.2015 година на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с което на основание чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" е отказано да се помогне на И. Х. за закупуване на лекарствен продукт "Авастин". Наред с това адм. съд е ОСЪДИЛ Национална здравноосигурителна каса, със седалище - гр. София, да заплати на И. Х., сума в общ размер на 60 376 /шестдесет хиляди триста седемдесет и шест/ лева, от които сума в размер на 49 376 /четиридесет и девет хиляди триста седемдесет и шест/ лева, представляваща разходи за закупуване на лекарството "Авастин" за периода от 03.03.2015 г. до 05.09.2017 г. и сума в размер на 11 000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща разходи за пътуване и престой в Германия за периода от 03.03.2.0015 г. до 05.09.2017 г., представляваща претърпени имуществени вреди. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че ищецът на основание чл. 204, ал. 2 АПК е оспорил индивидуален административен акт и заедно с оспорването е предявил и иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди. Приел за безспорно, че Х. страда от тежко заболяване и че за лечението му е предписвано лекарството "Авастин". Нямало спор и за това, че с оглед страничните явление при приема на лекарството, същото следва да се приема в болнична обстановка, а с оглед възрастта на Х. (непълнолетен) това следвало се извършва под наблюдението на лекар. Установил е, че за процесния период /03.03.2015 г. до 05.09.2017 г. / настоящият ищец е закупил 15 броя от лекарствения продукт "Авастин" на обща стойност 49 376 лева или с цена на един брой 3 295. 43 лева /1 683. 06 евро/. С обжалваното Решение № 638/20.05.2015 г., издадено от "Фонд за лечение на деца" (чийто правоприемник е НЗОК), е бил постановен отказ за отпускане на средства на И. Х. за закупуване на лекарствен продукт "Авастин". Според решаващият съд лицето, което е подписало акта не е изпълнявало правомощията на директора на Център "Фонд за лечение на деца" към датата на неговото издаване. Счел е, че атакувания административен акт е нищожен, не е породил целените от издателя му правни последици, съответно не може да бъде годна правна основа на друг акт. По отношение на исковата претенция е намерил, че предявените искове са допустими, като предявени от лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на прогласен за нищожен индивидуален административен акт, а именно Решение № 638/20.05.2015 година на директора на Център "Фонд за лечение на деца". Обсъдил е заключението от съдебно- медицинската експертиза на вещото лице /началник онкологично отделение/ в УМБАЛ "Царица Йоанна– ИСУЛ", от което се установявало с образни изследвания благоприятен лечебен ефект, от проведеното лечение с "Авастин". Преценил е, че безспорно закупуването на лекарството и транспорта и престоя за него в Германия са в пряка и непосредствена връзка с причинения вредоносен резултат /имуществените вреди/. В заключение е намерил наличието на изискуемите кумулативни материално предпоставки на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с претендираните имуществени вреди за ангажиране отговорността на ответника. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение за ПРАВИЛНО. Касационната жалба на НЗОК е неоснователна, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено въз основа на подробен и задълбочен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Точно е преценена относимостта на установените, посредством тях релевантни за спора факти към приложимия материален закон. При анализа на събраните в съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че оспореното пред него Решение № 638/20.05.2015 година на директора на Център "Фонд за лечение на деца" /правоприемник управителя Национална здравноосигурителна каса, считано от 01.04.2019 година/, е издадено в установената форма и при спазване на административно- производствените правила, но от некомпетентен орган. Правилно съдът е установил, че правното основание за издаване на процесното решение е разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", в която законодателят е посочил, че въз основа на предложението на Обществения съвет, директорът на фонда в 3-дневен срок от заседанието, на което е обсъждано заявлението, издава заповед за организационно и финансово подпомагане на пациента, в която посочва име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента, информация за неговия законен представител, диагноза, подробно описание на вида подпомагане, в т. ч. размерът на отпусканата парична сума, отделните й компоненти, лечебното заведение, в което ще се извърши диагностицирането/лечението, срока, в който ще бъдат извършени съответните медицински процедури или друго подпомагане, евентуален придружител, медицинските специалисти, които ще бъдат поканени в страната и лечебното заведение, в което ще се осъществят дейностите, или прави мотивиран отказ. В случая оспореното решение е подписано със запетая от К. К. на длъжност "Главен експерт", което е било, видно от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- почеркова експертиза. Правилно решаващият съд е установил, че Директорът на фонда към посочената дата е бил П. А. и като такъв, съгласно нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" издава индивидуални административни актове за организационно и финансово подпомагане по чл. 3, ал. 1, т. 1 и за организиране и финансиране на участие по чл. 3, ал. 1, т. 2 или прави мотивирани откази, след разглеждане от Обществения съвет във всеки конкретен случай, в този смисъл материалната компетентност на лицето, което може да издава позитивни, съответно негативни актове за организационно и финансово подпомагане, е строго регламентирана. Съгласно чл. 8 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" функциите на директора в негово отсъствие се изпълняват от определен от него служител на фонда с изрична заповед, за всеки конкретен случай и за срока на отсъствието му. Видно от приложената по делото Заповед № 067/17.03.2015 г., функциите на директора на Център "Фонд за лечение на деца", в това число и като възложител по ЗОП, по време на отсъствието му, поради отпуск за временна неработоспособност по чл. 162, ал. 1 от КТ, са били възложени за изпълнение на К. К. на длъжност "Главен експерт". Обосновани и логично издържани са изводите на първоинстанционния съд, че посочената заповед, с която се делегират правомощия в работата на фонда, е обща и не кореспондира с изричната разпоредба на чл. 8 от Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", в която законодателят е посочил, че с оглед спецификата на регулираните обществени отношения, упълномощаването следва да е налице за всеки конкретен случай и в този смисъл, лицето, което е подписало оспореният акт, не е изпълнявало в пълен обем правомощията на директора на Център "Фонд за лечение на деца", поради което е прогласил неговата нищожност. Обосновани и правилни са изводите на адм. съд относно основателността на исковата претенция. В случая са предявени искове по чл. 204, ал. 2 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1) административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2) отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3). причинена неимуществена или имуществена вреда и 4) причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Безспорно по делото се доказва нищожен административен акт, поради издаването му от некомпетентен административен орган- чл. 146, т. 1 АПК. Правилно е установено, че лицето, което е подписало оспореният акт, не е изпълнявало в пълен обем правомощията на директора на Център "Фонд за лечение на деца", поради което е прогласил неговата нищожност. Предвид установената незаконосъобразност на адм. акт е налице първата предпоставка, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото са налице доказателства за настъпили вреди, що се касае до имуществения иск. Правилно решаващият съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания изслушани в хода на съдебното производство и приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно– счетоводна експертиза. Лицето за периода от 03.03.2015 г. до 05.09.2017 г. е направил разходи за закупуване на лекарството "Авастин" в общ размер на 49 376 лева, както и е направил разходи в общ размер на 11 000 лева за пътуване и престой в Германия за посочения по– горе период. Така направените разходи, претендирани като имуществени вреди в настоящото съдебно производство, са във връзка с лечението на детето, който факт безспорно се потвърждава от приетото и неоспореното от страните заключение на вещото лице, от което се установява с образни изследвания благоприятен лечебен ефект със забавянето на растежа на [заболяване], от проведеното извън предписанието експериментално лечение с "Авастин". Детето– пациент се е нуждаело от лекарството "Авастин" в препоръчания от лекуващия екип в международния научен институт по неврология обем, с проследяване на терапевтичния отговор. Поради това извършените разходи за закупуване на лекарството и направените разходи за транспортни и престой в гр. Хановер, Германия са били повече от необходими за живота и здравето на детето. Неоснователно касационният жалбоподател излага доводи, че неправилно съдът е присъдил имуществени вреди, поради тяхната недоказаност. С оглед на изложеното са налице безспорни доказателства, че са извършени разходи в периода от 03.03.2015 г. до 05.09.2017 г. за закупуване на лекарството "Авастин" и са направени разходи за пътуване и престой в Германия. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи, относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин. Правилно адм. съд е приел за неоснователни възраженията на ответника, че в случая липсва причинно- следствена връзка. По делото е доказана и причинността на вредите, като пряко и непосредствено следствие от отменения адм. акт. Видно от събраните по делото доказателства се установява, че направените разходи за закупуване на лекарството и разходите за транспорт и престой са вследствие на постановения отказ, обективиран в процесното нищожно решение на административния орган. От доказателствата по делото, включително медицинските документи и съдебната експертиза, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са претърпени имуществени вреди, резултат от незаконосъобразен отказ за отпускане на средства. С оглед изхода на делото на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 228 от АПК, на ответника се следва присъждането на сторените в касационното производство разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, от които 1000 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,