Решение № 2199 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2011 г.

Решение № 2199 от 14.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9700/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Йорданов Колаков против заповед рег. № К-5249/26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в противоречие с изискванията за форма. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът- министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Колаков е назначен като държавен служител, кат. В, главен инспектор и заема длъжността "заместник - началник" на ГКПП - Русе от ГПУ - Русе на РДГП - Русе при Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - Министерство на вътрешните работи (МВР). Дисциплинарното производство против жалбоподателя е образувано със заповед № К - 1809/22.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи по предложение на дирекция "Човешки ресурси" - МВР, направено след анонимен сигнал и извършена по този повод проверка за неправомерно получени суми от Колаков за командировки в Румъния през периода 2007 - 2010 г. (справка рег. № 4835/02.02.2011 г.). Със същия акт е назначена комисия като дисциплинарно - разследващ орган. Комисията извършва проверка, при която установява, че служебните задължения на жалбоподателя като заместник - началник на ГКПП - Русе включват гранични проверки и контрол на територията на Румъния. В изпълнение на тези служебни функции жалбоподателят е включен в издаваните периодично заповеди за командироване на служители на територията на Румъния и конкретно в заповед рег. № 7869/01.07.2010 г. на главния секретар на МВР за периода 01.07.2010 г. - 30.09.2010 г. В заповедта е посочено, че служителите, които работят на чужда територия повече от 4 часа дневно имат право на дневни пари, които се изплащат въз основа на утвърдени от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" протоколи за действително отработеното време, изготвени от началника на ГКПП - Русе. Разследващата комисия констатира, че документите за пътуванията в Румъния са водени формално, а при проверка на протокола за реално отработеното време от командированите служители от ГКПП - Русе за м. август 2010 г. установява, че жалбоподателят Колаков отчита като реално отработени по 5 часа на 07.08.2010 г. и на 16.08.2010 г. без фактически да е ангажиран със служебна дейност на посочените дати. Първата дата е почивен ден, за който липсват данни за присъствието на Колаков на румънска територия по служебна необходимост, а втората е включена в разрешения на жалбоподателя платен отпуск, който същият следва да прекара извън града (заявление от 10.08.2010 г.). При тези данни комисията приема, че жалбоподателят Колаков се възползва от служебното си положение за лична облага, тъй като в нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина получава дневни пари за командироване в Румъния на обща стойност 47.92 лв. (по 23.96 лв. на ден) за 07.08.2010 г. и на 16.08.2010 г., без фактически да изпълнява служебните си задължения извън страната на посочените дати - нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Прието е също, че това поведение на служителя е в нарушение и на т. 31 и т. 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които забраняват държавния служител да се възползва от служебното си положение за лично облагодетелстване и го задължават да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнение на поставените задачи - деяния несъвместими с етичните правила, уронващи престижа на службата - тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По тези съображения дисциплинарно - разследващият орган предлага на Колаков да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 7675/18.04.2011 г.). В този смисъл е и становището на комисията рег. № 7971/21.04.2011 г. Колаков е запознат с образуваното дисциплинарно производство и обобщената справка от разследването и е поканен да даде писмени обяснения, които същият депозира на 27.02.2011 г. и на 20.04.2011 г. След като се запознава с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К- 5249/26. 05.2011 г., с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР налага на жалбоподателя Колаков дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и на т. 4, 7, 8, 13, 31 и 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е получил по 23.96 лв. дневни пари за командировка на 07.08.2010 и 16.08.2010 г. без да е бил в такава, а случаят е станал достояние на представители на други служби в МВР, на държавни органи и на граждански лица. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и в предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР писмена форма. Спазена е и регламентираната в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарнонаказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и са основание за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията на 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган, а от друга приема, че поведението на служителя е в нарушение на норми, различни от установените от комисията. Последната констатира нарушения на чл. чл. 2, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и на т. 31 и т. 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а в заповедта е посочено, че извършеното от служителя е в нарушение на чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 21 от наредбата, както и на т. 4, 7, 8, 13 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Последните норми освен, че не са посочени в материалите на комисията, не са конкретизирани и в заповедта като отделни текстове. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка за установяване на разпоредбите, които са нарушени и по този начин ограничават правото на служителя на защита. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, довели до издаването й, т. е. не са спазени изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с чл. 257 от ППЗМВР. Освен това в заповедта са посочени нарушения на норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като квалификацията на поведението на служителя е направена с цитираните на правните норми, без от страна на дисциплинарнонаказващия орган да се изложени съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план, т. е. в тази част на акта не са изложени фактическите основания, очертаващи допуснатото нарушение. При издаване на заповедта е допуснато и нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са оценени всички събрани доказателства за релевантните факти. Жалбоподателят е наказан за това, че отчита като реално отработени по 5 часа на 07.08.2010 г. и на 16.08.2010 г. без фактически да е ангажиран със служебна дейност на посочените дати, като в тази насока са обсъдени представения протокол за реално отработеното време за м. август 2010 г. и данните от пътната книжка за пътуванията на служебния автомобил на посочените дати. Не е съобразено обаче, че последният документ установява служебни пътувания на жалбоподателя до Румъния на 06.08.2010 г. и на 13.08.2010 г., които обаче не са отчетени в протокола, като реално отработено време на румънска територия. Ако тези данни бяха взети предвид и анализирани заедно със съдържащите се в преписката сведения от служители в ГКПП - Русе, които установяват чести служебни ангажименти на жалбоподателя като заместник - началник на пункта в Румъния, както и постъпилата началника на ГПУ - Русе докладна, според която присъствието на заместник - началника на ГКПП - Русе на румънска територия е съгласувано и контролирано от него, вероятно дисциплинарно разследващият орган би стигнал до изводи в различен смисъл. Такъв анализ по преписката обаче не е направен, а многобройните сведения на служители и данните от докладната записка практически не са обсъдени. В противоречие и при несъобразяване с доказателствата е направен и извода на дисциплинарнонаказващия орган за негативна оценка на поведението на служителя от страна на други служби, в МВР, държавни органи и граждански лица, тъй като събраните многобройни сведения от служители в ГКПП - Русе, както и представените докладни от началника на ГПУ - Русе и началника на ГКПП - Русе установяват, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения на територията на Румъния често и на различни дати според изискванията на служебната дейност и разпорежданията на ръководството. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайния извод на административния орган, който е направен при отсъствие на доказателства и при формално тълкуване и противоречие със събраните такива. Изброените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до неправилно прилагане на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР без да се установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки - съзнателно нарушаване на правилата при командироване, изготвяне на неверни отчети и използване на служебното положение за лична облага от страна на жалбоподателя, както и поведение, несъвместимо с етичните правила, с което се уронва престижа на службата. Установено, че отчетите са изготвени от служителя съгласно възприетите в службата правила за лично отчитане на реално отработеното време и са изплатени след одобрение по съответния ред. Констатираните неточности в протоколите на командировки могат да се дължат на системата на отчитане на служебната ангажираност на служителите на чужда територия и при липсата на конкретни доказателства за злоупотреба не могат да обосноват персонална отговорност на жалбоподателя, а пропуските при водене на служебната документация биха могли да доведат до реализиране на дисциплинарна отговорност на друго основание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона, които обосновават неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на вътрешните работи следва да заплати на Колаков сумата 500.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение