Решение № 138 от 21.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 548/2019 г.

Решение № 138 от 21.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 548/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ж. И. Й. против присъда № 79 от 25.03.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1026/2019 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея и допълнението се твърди, че възприетите фактически положения не се подкрепят от доказателствената съвкупност, което е довело до неправилно приложение на материалния закон; фактическата обстановка е резултат от невярната оценка на показанията на полицейските служители, които не са безпристрастни очевидци, а св. С. е и заинтересован от крайния изход на делото; съдът се е аргументирал основно с показанията на св. С. и на св. Х. от досъдебното производство, но при сравнително съпоставяне на структурата и съдържанието им се констатира пълна идентичност, каквато не съществува в показанията им в откритото съдебно заседание; не могат да бъдат споделени и разсъжденията на съда относно различието в показанията на св. Щ. за използваното обръщение от подсъдимия към полицейските служители; съдът неоснователно е игнорирал втората група гласни доказателствени източници, включително обясненията на подсъдимия, както и отразеното в съдебномедицинското удостоверение, което е от значение при оценката за достоверност на показанията на св. С. и на св. Х.; част от показанията на св. Х. относно поведението на подсъдимия се подкрепят от показанията на останалите свидетели; съдът не е коментирал, че конкретна реплика на подсъдимия е била изречена в автомобила по пътя към районното управление; полицейският автомобил не е място, отворено за обществено ползване, не предпоставя обществен достъп и гражданско присъствие, поради което в него не могат да се осъществят действия, нарушаващи обществения ред и спокойствие, затова от обективна страна деянието е несъставомерно; възприетите от съда действия на подсъдимия са нелогични в контекста на показанията на св. С., св. Щ. и св. Щ. и се оборват от експертизата за отсъствието на дактилоскопни следи от подсъдимия върху оръжието; по делото липсват категорични доказателства подсъдимият да се е опитал да извади от кобура служебния пистолет и да не е изпълнил разпореждането на полицейския служител; опитът му да се отдръпне и да окаже някаква съпротива при поставянето на белезници не може да има характер на деяние, изпълващо признаците от квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 НК, поради което съдът е бил длъжен при недоказаност по несъмнен начин на обвинението да потвърди първоинстанционната присъда или да подведе деянието под по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Направени са последователно алтернативни искания - за отмяна на присъдата в тази й част и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменение на присъдата и приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление. В съдебно заседание защитникът (адв. Г.) поддържа жалбата с доводите, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е частично основателна поради отсъствието на квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 79 от 25.03.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1026/2019 г. е отменена присъдата от 10.03.2017 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 23042/2014 г. в частта, с която подсъдимият Ж. И. Й. е бил оправдан по обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130 НК. Подсъдимият Ж. И. Й. е признат за виновен в това, на 16.09.2011 г. в [населено място] да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е оправдан за извършено деяние, съпроводено със съпротива срещу орган на власт. Производството по обвинението на подсъдимия Ж. И. Й. за престъпление по чл. 131 НК е прекратено. Първоинстанционната присъда е отменена и за другия подсъдим – И. Ж. Й., като производството в тази му част също е прекратено. Касационната жалба е основателна. В нея се съдържат и поредица от доводи за необоснованост на възприетите фактически положения по делото от съда по същество, които в рамките на настоящото производство не могат да бъдат преразглеждани. В този аспект основно се оспорва оценката за достоверност на показанията на част от свидетелите (на св. С., св. Х. и св. Щ.). Мотивите на присъдата позволяват на Върховния касационен съд да се убеди, че въззивният съд е подложил на аналитична преценка целия обем от доказателствени материали. Представил е достатъчно ясни, точни и изчерпателни съображения кои от тях и защо приема, че са достоверни, и кои от тях и защо счита, че са недостоверни (изцяло или частично). Внимателно е обсъдил свидетелските показания, в т. ч. на полицейските служители – св. С. и св. Х., дадени пред съда и в хода на досъдебното производство (надлежно приобщени към доказателствения материал, подлежащ на обсъждане) и не е пренебрегнал обясненията на подсъдимия Ж. И. Й.. Подробно се е спрял на тях в мотивите на присъдата, след прецизно изследване, детайлно обсъждане на съществените противоречия, съпоставка на гласните доказателствени средства както помежду им, така и с останалите източници на доказателствена информация според тяхната логическа зависимост (л. 6-9). Въз основа на доказателствата, които е оценил като достоверни, Софийският градски съд е приел от фактическа страна за установено, че след първоначално разразилия се битов скандал в жилището между св. Щ. и подсъдимия И. Ж. Й., в който се намесили техни роднини, измежду които и подсъдимият Ж. И. Й. (баща на подсъдимия И. Ж. Й.), на мястото пристигнали полицейските служители – св. С. и св. Х.. Те убедили присъстващите да излязат пред блока, където случаят да бъде изяснен, но поради ескалация на напрежението между двете роднински групи (подсъдимият Ж. Й. обидил св. Щ., в отговор на което бил нападнат от баща й), полицаите решили да задържат някои от участниците в скандала чрез използване на белезници. В отговор на предприетите действия по време на няколко опита на св. С. да ги постави на ръцете на подсъдимия Ж. И. Й., последният го блъскал в областта на ръцете и гърдите, отправил му обидна и нецензурна реплика, нанесъл му няколко удара в гърдите, бръкнал в кобура и започнал да дърпа с ръка откъм цевта служебното му оръжие. Въпреки това полицаят закопчал подсъдимия Ж. Й. с белезниците за метален кол наблизо. След изготвянето на писмена заповед за задържане и докато го отвеждали с автомобила в районното управление, подсъдимият отправил отново реплика с нецензурно съдържание към служителите на полицията. Цялостният преглед на мотивите не оставя никакво съмнение, че съдът е квалифицирал като хулиганство по чл. 325 НК единствено поведението на подсъдимия Ж. И. Й. в процеса на фактическото му задържане от св. С. чрез използването на белезници. Хулигански действия, предхождащи полицейската намеса не е констатирал. Илюстрация за това е дори обосновката за оправдаването на подсъдимия относно квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 НК – "деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта", с позоваване на разясненията от Постановление № 2/74 г. на Пл. ВС и съдебна практика на Върховния касационен съд. Мотивите обаче не позволяват да се проследи целият път, по който въззивният съд е вървял, за да достигне по постановеното с диспозитива на присъдата, която по касационен път частично се обжалва. Според посоченото на л. 9, освен в отправените ругатни по адрес на полицаите, непристойните действия на подсъдимия Ж. Й. са се изразили в блъскане и удряне с ръце на св. С. в областта на ръцете и гърдите. На л. 10 от мотивите съдът е очертал деянието на подсъдимия чрез отправените от него словесни изрази, блъскане и опит да бръкне в кобура и извади служебното оръжие, пропускайки да поясни защо не включва в обема от хулигански действия нанесените удари на св. С.. Проявил е и видимо колебание, допускайки поначало като възможност "физическата агресия" на подсъдимия да не съставлява част от деянието, а единствено отправените обидни реплики към служителите на полицията. Съдът пестеливо е отразил в мотивите (л. 9), че именно с действията, изразили се в блъскане и удряне на полицейския служител, деецът е проявил "елемент на съпротива срещу поставянето на белезници", следователно срещу задържането му от полицейския орган чрез употребата на помощни средства. Какво конкретно съдържание е вложил в използваната обща формулировка, респ. в какво се състои посоченият "елемент на съпротива", въззивният съд не е коментирал. Упрекнал е първоинстанционния съд и е противопоставил тезата за недопустимост да се демонстрира "дръзка съпротива", когато полицейският орган е решил да приложи помощни средства (л. 10). От субективна страна Софийският градски съд е констатирал евентуален умисъл на подсъдимия, който нямал пряката цел да наруши грубо обществения ред, но е допускал това като последица. Съображения, поради които е приел, че хулиганските действия са били осъществени от подсъдимия на основата на "личната му неприязън и мотив" да нападне представителите на МВР, не е изложил. Като цяло от мотивите на присъдата не личи преценката на Софийския градски съд за съставомерност на деянието да се е разпростряла върху цялата съвкупност от установените по делото факти и обстоятелства. А те са го задължавали да даде точен и ясен отговор защо действията на подсъдимия, независимо че са били извършени при полицейското му задържане, представляват хулиганство по чл. 325 НК в обективно и субективно отношение. Непълните и противоречиви мотиви, съчетани с общи или двусмислени съображения по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимия Ж. Й. по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325 НК е равносилно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - касационно основание, чиято безусловна и единствена последица е отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 79 от 25.03.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 1026/2019 г. в частта, с която подсъдимият Ж. И. Й. е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Връща делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Настоящото решение не подлежи на обжалване.