Решение № 15782 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2019 г.

Решение № 15782 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5997/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Василева, чрез пълномощник по делото адв. А. Станков, против решение № 4130/20.03.2019 г., постановено по адм. дело № 8157/2018 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът по касация – министърът на правосъдието, чрез процесуален представител по делото юрк. Борисова, оспорва касационната жалба като недоказана и неоснователна. По съображения, изложени в депозиран писмен отговор и подкрепени в съдебно заседание, моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II колегия, като взе предвид релевираните в касационната жалба основания, становищата на страните и доказателствата по делото, и след преценка на същите, намира от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния състав на ВАС е заповед № СД-02-3/24.03.2017 г. на министъра на правосъдието, с която на М. Василева, в качеството й на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд Хасково, е наложено на основание чл. 328ж от Закона за съдебната власт (ЗСВ) дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗСВ. След като подробно е изложил релевантните за разрешаването на спора факти и обстоятелства, съдът е аргументирал правни изводи за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и съответствие с целта на закона. При тези доводи е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила обжалваното съдебно решение, като е присъдил разноски в тежест на жалбоподателката. Така постановеното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът обективно и въз основа съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е установил относимите към предмета на спора фактически обстоятелства. Последните е обсъдил подробно и задълбочено, в това число вземайки предвид наведените от страните доводи и възражения, при което обосновано е приел, че при издаване на оспорената заповед на министъра на правосъдието не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност. Правилно и обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалния и материалния закон, при доказано виновно неизпълнение на служебни задължения от страна на жалбоподателката – ДСИ при Районен съд Хасково, поради което същата е била подведена под отговорност по реда на Раздел II от ЗСВ за системно извършени дисциплинарни нарушения. Решаващият състав е изложил ясни и категорични съображения в подкрепа на фактическите и правни установявания на административния орган по отношение доказването на допуснатите нарушения и определянето на вида и размера на наложеното наказание. Обоснован е изводът, че М. Василева в качеството си на ДСИ виновно не е изпълнила вменени й от закона задължения по посочените в оспорения административен акт изпълнителни дела, с което е допуснала дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗСВ. Обоснован е и изводът, че при определяне на дисциплинарното наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ административният орган е съобразил тежестта и характера на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и поведението на нарушителя. Отчетен в случая е и фактът на наложено друго дисциплинарно наказание за предходно извършено дисциплинарно нарушение от М. Василева, както и правните последици от неизпълнението на служебните й задължения, характеризиращо се с многобройност на забавените изпълнителни дела и системното неспазване на процесуалните срокове. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърдението на касаторката за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила с оглед фактологията по приемане на материалите от административната преписка, е неоснователно дотолкова, доколкото същите са надлежно приобщени като доказателства по делото с протоколно определение на съда от 26.09.2018 г. Административната преписка е представена в цялост и се съдържа в кориците на делото. Въз основа направения анализ на същата решаващият състав е установил фактическата обстановка по спора, с оглед на която е приел за доказаното, че ДСИ М. Василева е допуснала системно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се в многократно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; действия и бездействия, довели до системно неоправдано и съществено забавяне на производствата по изпълнителни дела, възложени й на доклад, както и такива, накърняващи престижа на съдебната власт; неизпълнение на други служебни задължения, вменени й със заповеди на административния ръководител – председател на Районен съд Хасково, задължителни за нея в качеството й на ДСИ по силата на чл. 80, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 8, предл. първо ЗСВ. Събраните доказателства по дисциплинарната преписка, както и представените от жалбоподателката такива в хода на първоинстанционното съдебно производство, приети и приложени по делото, не установяват различна фактическа обстановка и не водят до изводи, опровергаващи тези, изложени в първоинстанционния съдебен акт. Неоснователно е и твърдението на касаторката за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради отхвърляне на искането й за отвод на председателя на съдебния състав. Правилно е преценено, че не са били налице основанията по чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, поради което и искането за отвод законосъобразно е отхвърлено като неоснователно. Правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото съдът е приел, че в конкретния случай липсват основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146 АПК. Доводите на съда в тази насока следва да бъдат изцяло споделени. Предвид гореизложеното, като е достигнал до краен извод за законосъобразност на заповед № СД-02-3/24.03.2017 г. на министъра на правосъдието и е отхвърлил жалбата на М. Василева, Върховният административен съд, състав на шесто отделение е постановил правилен съдебен акт – в съответствие с материалния закон и данните по делото. Не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Министерство на правосъдието следва да се присъдят 100. 00 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, определени съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на II колегия