Решение № 13184 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2018 г.

Решение № 13184 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4808/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД със седалище гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Ч., срещу решение № 39 от 16.02.2018 г., постановено по адм. дело № 212/2017 г. на Административен съд – гр. Я., 1 състав, с което е отхвърлена жалбата на "Континвест" ООД срещу Заповед № ДК – 02 – ЮИР - 8 от 13.06.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Стенд за пневматично изпитване на съдове", намиращ се в УПИ III, кв. 333, по плана на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. "Я." ..№..., изпълнен без издадени строителни книжа. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че за постановяване на оспореното решение АС – гр. Я. не е издирил всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е допуснал събиране на поискани гласни доказателства. Твърди и че при постановяване на оспореното решение не е направена релевантна преценка търпим ли е строежът съгласно § 16 от ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно подлежи ли в тази връзка на премахване, съответно представлява ли отделен строеж или е едно с пусков комплекс "Малотонажни химически производства – неорганични соли" в частност част от "Площадка за неорганични соли", въведен в експлоатация през 1988 г. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на РДНСК – ЮИР, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. О. Н. на РНДСК – ЮИР с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Я. Заповед № ДК – 02 – ЮИР - 8 от 13.06.2017 г. на Началника на РДНСК Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Стенд за пневматично изпитване на съдове", намиращ се в УПИ III, кв. 333, по плана на гр. Я., с административен адрес гр. Я., ул. "Я." ..№..., изпълнен без издадени строителни книжа. Административен съд – гр. Я. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че спорният обект безспорно представлява строеж, за който е необходимо издаване на разрешение за строеж и е извършен без такова в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е, че от събраните по делото доказателства се е установило, че спорният обект "стенд за пневматично изпитване на съдове" към. м. ноември 2007 г., когато жалбоподателят е закупил имота - обектът не е съществувал. Приел е, че това е така, тъй като в постановлението за възлагане на имот идентификатор № 87374.515.59, който е идентичен с УПИ III, кв. 333, в който е установен обекта, с което имота е придобит от жалбоподателя, представлява незастроен имот за производствена и складова дейност, а представения по делото акт обр. 16 от 1988 г. касае цех за "Алуминиеви соли" и цех за "Магнезиеви соли", които се намират в УПИ XVI, кв. 333, имот идентификатор № 87374.515.60. Поради това е приел, че спорният строеж не е съществувал към онзи момент. След като е приел, че спорния противопожарен водоем е изграден след м. ноември 2007 г., а именно в периода 2009 – 2010 г. АС – гр. Я. е приел, че същият не е търпим, тъй като не е построен в рамките на сроковете посочени в § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и ЗИД на ЗУТ. Оспореното решение на Административен съд – гр. Я. е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е събрал относимите към спора доказателства. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото комбинирана СТЕ и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, се установява категорично, че спорният строеж не е предмет на представения акт обр. 16 от 1988 г. В обясненията си в открито съдебно заседание са посочили и че хлорът не е необходим за производствата, развивани в двата цеха, които са предмет на акта обр. 16 от 1988 г., а спорният строеж стенд за пневматично изпитване на съдове е направен именно с цел изпитване на съдове за съхранение на хлор. От експертизата се установява, че спорният строеж е изграден и съоръженията са оборудвани в рамките на стара камера за изгаряне на отпадъци, стените на която са подсилени с метална преграда, като самият строеж представлява П-образен тухлен зид с метална обшивка без покрив и от двете й страни монтиран метален навес от стоманени профили покрит с ламарина, който е част от конструкцията, в рамките на който са монтирани съоръженията за пневматично изпитване на съдовете за течен хлор (в. л. С.). Установява се и че спорният строеж не съответства на предвижданията на ОУП и ПУП – ПРЗ за територията на площадката (в. л. К.). От доказателствата по делото, включително обясненията на управителя на дружеството се установява, че спорният обект е от 2009 – 2010 г., като освен на обясненията на управителя, вещите лица се позовават и на представените по делото писмени доказателства. Във връзка с горните установявания настоящият състав намира, че е правилен извода на АС – гр. Я. относно това, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ от съответната категория, посочена в оспорената заповед, като това се потвърждава и от приетата по делото комплексна СТЕ. Установява се и че спорният строеж е изграден в рамките на камера за изгаряне на отпадъци, като обаче представлява нов строеж – а именно новоизграден стенд за пневматично изпитване на съдове под налягане, който е извършен без строителни книжа, което пък съответства на посоченото правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилен е и извода на съда относно това, че в конкретния случай не е установено строежът да е търпим съгласно § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не отговаря на изискването да е извършен в сроковете, посочени в тези разпоредби. Правилно и съдът е определил периода на построяване 2009 – 2010 г., който се подкрепя не само от обясненията, дадени от управителя на дружеството, но и от другите представени по делото писмени доказателства. Спорният строеж обаче не е търпим не само с оглед времевия период на изграждането му, а и тъй като видно от представеното заключение на вещите лица, в частност вещото лице Колева, не съответства на предвижданията на плана за територията на площадката, на която се намира, което е пък другото условие за търпимост на строежа. Поради изложеното и предвид установеното, че спорният строеж не е търпим, съответно не е неподлежащ на премахване и е извършен без строителни книжа, е правилен извода на АС – Я. за законосъобразност на оспорената заповед. Оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора по искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника е основателно и следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,