Решение № 146 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2007 г.
ВКСIII гражданско отделение23.02.2009 г.докладчик Надя Зяпкова
Диспозитив
Отменя въззивното решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия № 168/10.07.2007 г. по гр. д. № 356/2003 г. по описа на същия съд. Връща делото на Видински окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Мотиви
Решение № 146 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК . Образувано е по касационна жалба от О. В. чрез процесуален представител юрисконсулт М. А. П. против въззивно решение на Видински окръжен съд № 168/10.07.2007 г. по гр. д. № 356/2003 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Видински районен съд № 440/16.01.2003 г. по гр. д. № 224/2001 г., с което е отхвърлен предявен от О. В. против "В" А., гр. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението на недвижим имот в гр. В., съставляващ масивна едноетажна сграда с РЗП 442 кв. м, "З", в югозападната част на терена на обект "К", целия с площ 10856 кв. м, Централна градска част, III-та зона. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. За ответника по касация "В", АД-Видин не е изразено становище. За третите лица-помагачи Т. И. И., В. Г. С. и Н. Г. Т., всички от гр. В. не е изразено становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: От фактическа страна въззивният съд е приел, че с решение № 76, протокол № 8/29.07.1982 г. на ИК на ОбНС Видин е предоставено на С. химически комбинат (СХК) - Видин да стопанисва и използва терена на "К", гр. В. за изграждане на спортен комплекс. Със собствени средства и за своя сметка за периода 1984 г. до 1988 г. СХК-Видин е изградил по стопански начин процесната сграда за спортни съоръжения - "З" с подобект-2 бр. кегелбани. С протокол образец № 16/17.05.1988 г. обектът е приет и въведен в експлоатация и е заведен в баланса на Д. предприятие "ТХК"-Видин към 31.12.1988 г., правоприемник на което е "В" А., гр. В.. С писмо от 1991 г. "ТХК" - Видин е предложил на О. В. да му продаде "К" с терен и изградена значителна материална база. С решение № 1, взето с протокол № 1/21.01.1999 г. ОбНС-Видин е прекратил правото на ползване на "В" А. на "К", Видин, като е посочено, че е собственост на О. В. И досега "В" АД - Видин владее процесната "Зала за спортни съоръжения - зала за кегелбан". От правна страна въззивният съд е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил. Посочил е, че: владението на ответното дружество върху процесната сграда е на правно основание; сградата е изградена със собствени средства, за своя сметка, с надлежни разрешения и строителни книжа; не е доказано от общината-ищец, че сградата е построена със средства на населението на община В. от самооблагане; Акт за публична общинска собственост №/20.04.1999 г., в който е посочено, че общината е собственик на "К" с площ 10 856 кв. м и построените сгради, между които и масивна сграда на 442 кв. м, построена 1962 г. има удостоверително, но не и правопораждащо действие; не е изпълнена от общината-ищец доказателствената тежест за установяване, че притежава право на собственост върху процесната сграда. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, относими към правилността на постановения резултат-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Предявен е осъдителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 108 ЗС. С оглед предмета на спора още с исковата молба трябва да са ясно и точно определени конкретните правопораждащи юридически факти, от които ищецът извежда твърдението, че е собственик на процесния имот. Уточняването на конкретните правопораждащи претендираното право юридически факти има отношение към редовността на исковата молба. В случая ищецът не е посочил придобивното основание на защитаваното от него материално право. Позовал се е на Акт № 408 за общинска собственост от 20.04.1999 г. В акта правото на публична общинска собственост върху процесната сграда е основано на разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОбС, § 5
ЗОС вр. § 7 ПЗР на ЗМСМА. От исковата молба не става ясно на коя хипотеза от посочените законови разпоредби се основава претендираното право на собственост върху сградата. Действия за уточняване основанието, на което е основана претенцията за собственост по реда на чл. 100, ал. 1 ГПК не са предприети от първата инстанция. Въззивният съд, като съд по съществото на спора също не е предприел отстраняване посочената нередовност на исковата молба (т. 4 ТР № 1/2001 г., ОСГК на ВКС). Въззивното решение е постановено и в нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК - липсват собствени мотиви на решаващия съдебен състав. Изложението в контролно-отменителен стил и изброяването на част от писмените доказателства по делото не съставлява обсъждане и преценка на доказателствата и доводите на страните по смисъла на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК. На трето място, допускането на експертиза с формулиране задача на вещото лице може да бъде осъществено по инициатива на съда и без да има искане от заинтересованата страна. В този смисъл са указанията с т. 10 от ТР № 1/2000 г., ОСГК, ВКС за въззивното производство. В конкретния случай съдът е следвало да постави задача на вещото лице-съдебно-техническа експертиза, което да даде заключение дали процесната сграда по технически характер и предназначение представлява обект на общинската инфраструктура с местно значение или е предназначена за спортно обслужване на населението на общината чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗОбС . Не е съобразено от съда, че протокол № 8/29.07.1982 г. от заседание на ИК на ОбНС-Видин, проведено на 29.07.1982 г., на което заседание е взето решение № 76 за възлагане на Х. комбинат-Видин стопанисване и ползване на терена на "К" и принадлежащите към него площи за изграждане на спортен комплекс е с липсваща втора страница и посоченото решение е представено по делото без мотивите на решаващия орган. При липсата на обсъждане и преценка на доказателствата и доводите на страните по съществото на спора съгласно изискванията на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК развитите с касационната жалба доводи не могат да бъдат изследвани от касационната инстанция в процедурата по чл. 218ж ГПК. В заключение обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съобразно указанията в настоящото решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.