Решение № 5918 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2015 г.

Решение № 5918 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Валентина Велинова Николова от гр. София против решението на Висшия съдебен съвет по т. 53 от протокол № 62 от 18.12.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20% за срок от 1 г. и 6 месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил жалбата в писмено становище. Ответникът Главният прокурор на Република България е оспорил жалбата в писмени бележки. Жалбата на Валентина Велинова Николова от гр. София е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателката Николова - следовател в Националната следствена служба (НСлС), гр. София, е образувано с решение на ВСС, взето по т. 23.1. от протокол № 19 от проведено заседание на 24.04.2014 г., по предложение на главния прокурор № 11-03-472 от 15.04.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 25 на сто за срок от две години". С решение № 10-00-050/25.11.2014 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на следовател Николова дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 % за срок от 1 г. и 6 месеца" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, състоящи се в неоснователно забавяне на шест досъдебни производства (ДП): по ДП № 107/2012 г., разпределено на следовател Николова на 11.10.2012 г., не са извършвани процесуално-следствени действия в продължение на 7 месеца - до м. май 2013 г.; по ДП № 46/2013 г., разпределено на следовател Николова на 14.01.2013 г., не са извършвани процесуално-следствени действия в продължение на 5 месеца - до м. юни 2013 г.; по ДП № 34/2013 г., разпределено на следовател Николова на 11.01.2013 г., не са извършвани процесуално-следствени действия в продължение на повече от 10 месеца - до м. ноември 2013 г.; по ДП № 124/2013 г., разпределено на следовател Николова на 25.01.2013 г., е изискана справка на 29.05.2013 г., до началото на проверката не са били извършени процесуално-следствени действия и към м. януари 2014 г. са разпитани трима свидетели и е възложен разпит по делегация на девет свидетели извън София; по ДП № 73/2008 г., разпределено на следовател Николова на 9.06.2008 г., са разпитани петима свидетели през 2008 г., през м. април 2011 г. по указание на наблюдаващия прокурор е била изпратена трета молба за правна помощ до компетентните органи на Република Гърция и е бил разпитан един свидетел, след което до м. март 2014 г. не са извършвани процесуално-следствени действия; по ДП № 139/2013 г., разпределено на следовател Николова на 07.02.2013 г., след пет месеца през м. юли 2013 г. са изготвени две постановления за възлагане на следствени действия и след това на 17.12.2013 г. е постановен разпит по делегация на 7 лица. Дисциплинарният състав е констатирал обстоятелствата относно натовареността на следовател Николова: през 2011 г. е извършвала разследване по 7 ДП и е приключила 2 ДП; през 2012 г. е извършвала разследване по 8 ДП и е приключила 2 ДП; през 2013 г. е извършвала разследване по 12 ДП и е приключила 3 ДП; през 2012 г. е работила по 5 международни следствени поръчки, а през 2013 г. - по 11 международни следствени поръчки. Към дисциплинарната преписка са приложени обясненията на дисциплинарно привлеченото лице и писмените доказателства - докладът от проверката в НСлС, извършена на основание заповед на главния прокурор № 3379/12.11.2013 г., кадрова справка, таблици и др. Поведението на следователя е преценено като проявено небрежно отношение към служебните задължения. Допуснатите дисциплинарни нарушения са квалифицирани по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - бездействия, които неоправдано са забавили производствата. Отчетено е, че ДП не се отличават с правна сложност, но през 2013 г. следователят е бил натоварен със следствени поръчки повече от колегите си и е осъзнал нарушенията, като е предприел действия за ускоряване на ДП. С оспореното решение Висшият съдебен съвет (ВСС) е наложил предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20% за срок от 1 г. и 6 месеца", след като в проведеното заседание на 4.12.2014 г. се е запознал с подробното писмено възражение на следовател Николова. Съобразил се е с обема и ефективността на извършените процесуално-следствени действия, увеличената висящност на делата поради неприключването им, както и проявената от следователя служебна активност за по-бързото им приключване в хода на дисциплинарното производство. При така установените фактически обстоятелства Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение е издадено от ВСС в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го фактически предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Не представлява съществено нарушение на административно- производствените правила непровеждането на общо събрание на следователите от НслС (поради липса на помещение) за обсъждане на резултатите от проведената комплексна ревизия. Това обстоятелство не е повлияло върху събирането на доказателства в хода на дисциплинарното производство и пълното изясняване на всички факти. На жалбоподателката и на останалите следователи е била предоставена възможност да се запознаят лично с констатациите на проверката и да направят възражения. От страна на следователя е изразено несъгласие с някои фактически констатации относно движението на досъдебните производства, но възраженията засягат обема на извършените процесуални действия, а не тяхната срочност. Дисциплинарното наказание е наложено не поради неизпълнение на служебни задължения или на всички необходими и възможни следствени действия, а поради тяхното неоправдано забавяне. Като неоснователно се преценява възражението на жалбоподателката за невиновно поведение от нейна страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Като се имат предвид данните относно общия годишен брой на възложените досъдебни производства, съотношението между броя на възложените, забавените и приключилите ДП, допуснатите бездействия с оглед тяхната продължителност (от 4 до 10 месеца) не могат да бъдат обяснени и оправдани с работата по съдебните поръчки или с други служебни ангажименти, като участие в помощни атестационни комисии. Не са установени пречки от обективно естество, които са причинили инцидентни забавяния на производствата и са лишили следователя от възможност да извърши в срок следващите се по закон процесуално-следствени действия. Неоснователно е възражението, релевиращо налагане на дисциплинарното наказание в нарушение на процесуалното изискване по чл. 309 от ЗСВ, задължаващо ВСС да определи вида и размера на дисциплинарното наказание предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният състав и ВСС на проведеното заседание са отчели всички фактори във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението, тежестта му и поведението на нарушителя (определено като небрежност). Разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ЗСВ предвижда общо пет дисциплинарни наказания за съдия, прокурор и следовател: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност. На жалбоподателката е наложено третото по степен наказание в законово очертаните рамки под предвидения максимум. Прегледът на съдебната практика сочи, че в повечето случаи на нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 3 от ЗСВ е налагано същото по вид дисциплинарно наказание (решение № 129 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8456/2014 г., VI о., решение № 13979 от 25.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10247/2013 г., 5-чл. с-в, решение № 11073 от 23.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12379/2012 г., VI о., решение № 1938 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14464/2012 г., 5-чл. с-в и др.). Спазен е принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. Подадената жалба срещу административния акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не са претендирани. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,