Решение № 178 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 722/2009 г.

Решение № 178 от 6.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 722/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Р. Г. срещу решение № 159 от 3.11.2009 г. по в.н.о.х.д. № 306/2009 г. на Варненския апелативен съд. С жалбата се прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 2 от НПК. Претендира се връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието до "един определен минимум". Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С решението е потвърдена присъда № 19/1.07.2009 г. по н.о.х.д. № 292/09 г., с която Добричкият окръжен съд признал подсъдимия Г за виновен в извършване на престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и при условията на чл. 55 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода най-тежкото измежду наложените с присъди по настоящото дело и по н.о.х.д. № 1401/05 г. на РС гр. Д., като приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение, както и изтърпяната част от наказанието по второто дело. Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Проверявайки присъдата по жалба на подсъдимия, Варненският апелативен съд е аргументирал становище, че липсват основания за намаляване, като е възприел изцяло аргументите на първоинстанционния съд в коментираната насока. Вярно е, че мотивировката е изключително пестелива и непрецизна, но не до степен да внесе неяснота относно вътрешното убеждение на съда по отношение справедливостта на наказанието. Поради това този съд намира възражението за допуснато съществено процесуално нарушение в дейността по индивидуализацията на наказанието за неоснователно. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е определено при основанията по чл. 55 от НК, тъй като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие. Доводът в жалбата, че поначало са налице многобройни смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства е лишен от фактическо основание. Смекчаващите обстоятелства са изразеното съжаление и младата му възраст, но в същото време това е четвъртото му осъждане за престъпления от общ характер. Затова настоящата инстанция намира, че наказанието не е явно несправедливо, той като съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 36 от НК. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение