Решение № 9706 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2012 г.

Решение № 9706 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик", гр. Русе, подадена чрез адв. Людмил Павлов против решение № 41 от 3.01.2012 г. по адм. д. № 3667/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 46-1712 от 30.12.2008 г. издадена от министъра на земеделието и храните и е осъден да заплати на "Спарки" АД, гр. Русе разноски по делото в размер на 4797 лв. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, поради това, че земята, с която се е разпоредил министърът в нарушение на чл. 11, ал. 3 от ЗССА, е публична държавна собственост, предоставена за нуждите на Селскостопанската академия, поради и което издадената заповед е нищожна. Излага, че съдът не е изследвал всички основания по чл. 146 от АПК за незаконосъобразност и в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил съществени доказателства по делото и е кредитирал заключението на агрономическата експертиза, въз основа на което необосновано е приел, че земята не се ползва по предназначение. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се отмени обжалваната заповед, както и алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда и се заплатят направените разноски по делото. Ответникът - министърът на земеделието и храните чрез пълномощника си гл. юриск. Ивелина Колева, оспорва жалбата и предоставя на съда да се произнесе в съответствие със закона и събраните доказателства. Заинтересованата страна - Селскостопанска академия гр. София, чрез пълномощника юриск. Татяна Колева поддържа жалбата и излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - "Спарки" АД, гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Валентина Йонова, оспорва жалбата, като излага доводи за правилност на обжалваното решение в писмен отговор и писмени бележки, с искане да бъде отхвърлена жалбата и да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Излага, че решението е правилно и законосъобразно. Излага, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че процесната земя предоставена за ползване е от Държавния поземлен фонд и съгл. чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ и във вр. чл. 47, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за тези земи, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица по парична равностойност, определена съгласно чл. 36, ал. 2 от Наредбата. Смята за безспорно, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на земеделието и храните, в кръга на предоставената му материална компетентност, при спазване на административно производствените правила, в съответната форма, при спазване на материалния закон и в съответствие с неговата цел, като е прекратено правото на ползване върху част от предоставената земеделска земя, част от ДПФ /държавен поземлен фонд/, поради неизползването й в цялост. Смята за неоснователен довод, че оспорената заповед е нищожна, след като е установено, че оспорената заповед не е незаконосъобразна, по аргумент на противното следва, че тя не е нищожна, поради това, че основанията за нищожност са същите както и тези за незаконосъобразност, но порокът при допуснато нарушение на някое от основанията следва да бъде съществен. Смята, че следва да се отхвърли касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 41 от 3.01.2012 г. по адм. д. № 3667/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Института по земеделие и семезнание "Образцов чифлик", гр. Русе срещу заповед № РД 46-1712 от 30.12.2008 г. издадена от министъра на земеделието и храните и е осъден да заплати на "Спарки" АД, гр. Русе разноски по делото в размер на 4797 лв. Съдът е приел въз основа на доказателствата, че оспорената заповед не е нищожна, предвид твърдението, че не е издадена от компетентен орган, след като в производството не са представени доказателства, че земята е публична държавна собственост, която да обуславя компетентност на Министерския съвет да се разпорежда с нея. Приел е, че земята принадлежи към ДПФ и компетентността да се разпорежда с нея, включително и да предоставя ограничени вещни права върху нея принадлежи на министъра на земеделието и храните, поради което е валидна. Съдът е приел, че имуществото на института /жалбоподател/, който е структурно звено в ССА е различно и самостоятелно от това на ССА, така както и земите които ползва института са различни от управляваните от ССА земи в съответствие с чл. 29 от Устройствения правилник на ССА, поради което института като самостоятелно юридически лица е с различно имущество от това на ССА. Съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателя, че процесните земеделски земи са публична държавна собственост, както и че по заповед № РД 46-1700 от 9.11.2001 г. на министъра на земеделието и горите, която се изменя с обжалваната заповед, земите на производствената база към "Образцов чифлик" в местността "Гърков дол" и тези в землището на с. Средна кула, община Русе, са земи по чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, които на основание ал. 1 са предоставени за ползване на жалбоподателя, поради и което правото да се предостави ползването или то да се отнеме принадлежи на министъра на земеделието и храните. В производството съдът е допуснал агрономическа експертиза въз основа на която е приел, че част от предоставените за ползване земи на жалбоподателя не се ползват по предназначение. Производството пред тричленен състав на ВАС е образувано по жалба на Институт по земеделие и семезнание (ИЗС) "Образцов чифлик", гр. Русе против заповед № РД 46-1712 от 30.12.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, е наредил изменението на издадена от него предходна заповед № РД 46-1700 от 8.11.2001 г. в частта й на т. 2, с която на ИЗС "Образцов чифлик" е запазено правото на ползване върху 7 106,583 дка земеделски земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) в землището на гр. Русе, като е прекратил правото на ползване върху общо 2 651,409 дка представляващи описани три имота по номера и площ по картата на възстановената собственост. Със заповедта е запазено правото на ползване върху 1 445,096 дка, представляващи описаните с идентификационните им номера имоти по кадастралната карта на гр. Русе. Производството по издаване на процесната заповед е свързана с предприета инициатива на заинтересованата страна "Спарки" АД за предоставянето на около 850 дка земя от държавния поземлен фонд /ДПФ/, необходима за терен за изграждане на нови производствени мощности във връзка с инвестиционни намерения на дружеството за разширяване и модернизиране на производството на селскостопанска техника. Във връзка с установяване вида на собствеността на земеделската земя предмет на заповедта, респ. установяване компетентността на органа за нейното издаване, съдът е указал на Министерството на земеделието и храните, ИЗС "Образцов чифлик" и от Селскостопанската академия да представят документи за собствеността на земеделската земя, но такива не са представени, а са представени доказателства от заинтересованата страна "Спарки" АД, въз основа на които съдът е направил извод, че земеделските земи, предмет на процесната заповед са частна държавна собственост. В хода на производството съдът е допуснал и приел агрономическа експертиза във връзка с установяване на предпоставките по чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като въз основа на нея е установил, че от предоставената за ползване земя от 7 106,563 дка са ползвани по-малко в размер съответно: за 2006 г. - 1373,7223 дка, за 2007 г. - 1670,613 дка и за 2008 г. - 1168,123 дка, поради и което е приел, че институтът не използва изцяло предоставената му за ползване земеделска земя в размерите, посочени в експертизата. По възраженията в жалбата първоинстанционният съд е извел правни изводи, че процесната заповед е валидна, издадена от компетентен орган и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нищожност на оспорената заповед. Тричленният съдебен състав на ВАС е изследвал наличието на нормативно изискуемите предпоставки за издаване на заповед по реда на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 отЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ - министърът на земеделието и храните упражнява правата на държавата, като собственик на земите от Държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица, а в съответствие с чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделски земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, както и др., доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства. Съгласно чл. 47, ал. 1, изр. 2 от ППЗСПЗЗ - "Държавният поземлен фонд обхваща земеделските земи - държавна собственост, включително и такива, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански сгради, а с чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е предоставена изрична компетентност на министъра на земеделието и храните, да изменя и да отменя заповеди, издадени по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ. Въз основа на цитираната нормативна уредба настоящият петчленен състав на ВАС приема, че изводите на тричленния състав на ВАС, относно компетентността на министъра на земеделието и храните да издава заповед по чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съответстват на материалноправните разпоредби и са обосновани с оглед установени фактически обстоятелства, че процесните земеделски земи са от Държавния поземлен фонд. В производството не се установява процесните земи да са актувани в съответствие с чл. 47, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като публична държавна собственост, каквито възражения прави касатора и въз основа на това, компетентността за разпореждане с тях да е на Министерски съвет. В производството са налични доказателства, че процесните земи са включени в Държавния поземлен фонд, както и че по отношение на тях е издадена заповед № РД 46-1700 от 8.11.2001 г. на министъра на земеделието и горите, с която на ИЗС "Образцов чифлик" е запазено правото на ползване върху земеделски земи държавна собственост за нуждите на неговата дейност, по отношение на които е допустимо в съответствие с чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ да се изменя или отменя заповедта, при отпадане на нуждите или установени нарушения при ползването на земеделски земи. Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на обжалваното решение, свързани с приложението на Закона за Селскостопанската академия. Съдебният състав правилно е обсъдил и приложил разпоредбите на чл. 1 от ЗССА относно целта и предмета на дейност на ССА, чл. 6 - относно научната, научно-приложната дейност и обучението на докторанти извършвана от научни институти към ССА, както и законосъобразно и приел, че жалбоподателят попада в състава на юридически лица по чл. 6, ал. 1 от ЗССА, като изрично е посочен в чл. 12, ал. 1, т. 2 Устройствения правилник на ССА и в Приложение чл. 2, ал. 1, т. 2.11 в частта Научни институти. Неоснователни са и доводите на касатора, че процесните земи са публична държавна собственост с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗССА и разпореждането с тях е компетентност на Министерски съвет. В процесния случая предмет на разпореждане от страна на министъра на земеделието и храните не са земи предоставени на ССА, а земи, предоставени за ползване на ИЗС "Образцов чифлик" по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, по отношение на които приложима разпоредбата на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното правилен е извода на съда, че обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените с нормативен акт правомощия и по отношение на земеделски земи от ДПФ предоставени за ползване по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което твърденията за нищожност са неоснователни. По същество на административноправния спор в съответствие с чл. 168, във връзка с чл. 146 от АПК съдът е изследвал всички основания за оспорване, като въз основа на агрономическата експертиза е установил, че предоставените за ползване земеделски земи със заповед № РД 46-1700 от 8.11.2001 г. на министъра на земеделието и горите, са ползвани в по-малък размер от този, който е предоставен за осъществяване научната дейност на института. Освен това процесната заповед е мотивирана с одобрен доклад № 93-8706 от 23.10.2008 г. на директора на Дирекция "Поземлени отношения" при МЗХ, в който е съобразена докладна записка № 13-5256 от 2.10.2008 г. на председателя на Селскостопанската академия, като е съобразено съгласието на ИЗС "Образцов чифлик" за отнемане на част от предоставените земи за ползване, поради това, че са отдалечени от института и е затруднено ползването им, в замяна на което да се предоставят по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗСПЗЗ други земеделски земи от ДПЗ в близост до института. Въз основа на установените фактически обстоятелства е обоснован и законосъобразен изводът на съда, че по отношение на процесните земеделски земи, предвид неизползването им от ИЗС "Образцов чифлик", е налице предпоставката по чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, след като е отпаднала нуждата от ползването им, поради и което министърът на земеделието и храните е изменил заповедта, с която са били предоставени тези земеделски земи на института, като е отнел правото на ползване върху тях. Предвид твърдяната необходимост от ползване на земеделски земи за нуждите на научната дейност на института и с оглед заявеното съгласие за отнемане на процесните земи, но срещу предоставяне на други земи от ДПЗ в близост до института, касаторът в съответствие с чл. 47, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като ползвател на земеделски земи по реда на чл. 24, ал. 2 ЗСПЗЗ, може да отправи искане и обосновка до министъра на земеделието и храните за размера на необходимите земи за осъществяване на основната му дейност. В случая преценката на тричленния състав на ВАС за законосъобразност на обжалваната заповед са правилни, след като са били налице фактически и правни основания за нейното издаване. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса с оглед направеното искане от заинтересованата страна "Спарки" АД на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден касатора - ИЗС "Образцов чифлик" да му заплати направените разноски за тази инстанция в размер на 1440,00 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение по ф-ра № 2982 от 16.05.2012 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав