Решение № 1861 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2014 г.

Решение № 1861 от 19.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на ТД на НАП град Варна против решение № 531/10.03.2014 г. на Административен съд, гр. Варна, по адм. дело № 106/2014 г., с което е отменен Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № 1324614/11.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 360/2.12.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна издаден по отношение на "Авелана еко" ООД гр. Варна. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон - чл. 189б от ЗКПО. Касаторът счита, че не е налице едно от условията за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г., а именно това по чл. 189б, ал. 1 - данъчна печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният акт. Ответникът по касация - "Авелана еко" ООД гр. Варна, чрез управителя Димитров, в писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Варна е бил АУЗ № 1324614/11.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 360/2.12.2013 г. на директора на ТД на НАП - Варна издаден по отношение на "Авелана еко" ООД гр. Варна, с който, във връзка с подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО от 22.03.2012 г. и след извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с РИП от 16.04.2013 г. е извършена корекция на декларирания корпоративен данък за внасяне за 2011 г. като размерът на задължението е променен от 418,39 лв. на 1056,55 лв. определената сума за довнасяне след корекцията е в размер на 638,16 лв., в резултат на непризнато от приходните органи право на преотстъпване в размер на 60 на сто по реда на чл. 189б ЗКПО. При безспорно наличие на кумулативно необходимите условия за възникване и упражняване на правото на преотстъпване, предвидени в разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 ЗКПО, приходните органи са счели, че не е налице една от предпоставките за това, предвидена в разпоредбата на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО, а именно - ДЗЛ, регистрирано като земеделски производител не е реализирало през 2011 г. данъчна печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. За да отмени акта, административният съд е приел, че органите по приходите незаконосъобразно са отказали преотстъпване на данъка на земеделския производител поради липса на предпоставка по чл. 189б, ал. 1 ЗКПО. След аргументиран анализ на приложимата нормативна съдът е обосновал краен извод, че формираната и декларирана данъчна печалба на дружеството е от целево финансиране - получени субсидии именно за и във връзка с производството на непреработена растителна продукция - отглеждане на лешникови насаждения и това съставлява "дейност" по смисъла на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО като направеното от приходните органи стеснително тълкуване на дейността само до "продажба" на непреработена растителна продукция е незаконосъобразно. Касаторът от своя страна счита, че щом данъчната печалба за 2011 г. не е формирана от продажба на непреработена растителна продукция, а от други източници - вкл. субсидии за производството й, то условието на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО не е изпълнено. Решението е правилно. Не е налице посоченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото няма спор по фактите. Обсъдената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че "Авелана еко" ООД е регистриран земеделски производител, което е подало ГДСД по чл. 92 ЗКПО за 2011 г., в което е декларирало данъчна печалба в справка за реализирана печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, формирана изцяло от субсидии. Не е спорно, че субсидиите са държавни помощи, изплатени от ДФ "Земеделие" за декар обработвана земя. Естеството на това производство за ДЗЛ за 2011 г. е отглеждане на лешникови насаждения като не е оборено даденото обяснение, че плододаването при този вид насаждения е след повече от една година и е свързано с извършване на дейности по засаждане, резитба, окопаване, поливане, торене и др. Не е спорно, че през 2011 г. ДЗЛ няма формирана данъчна печалба от продажба на непреработена растителна продукция. Спорният въпрос е свързан с тълкуване и прилагане на нормата на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО и конкретно това е въпросът налице ли е право на преотстъпване на корпоративен данък за дружеството за декларираната му и формирана данъчна печалба за 2011 г. Отговорът следва да е положителен доколкото тази печалба произтича, във връзка е с дейността по производство на непреработена растителна продукция. Тази печалба е формирана от субсидии, които се предоставят именно за производството на такава продукция и за целево обработване на земеделски площи. Налице е пряка връзка между формираната печалба и изискуемата дейност по смисъла на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО вр. с т. 27 § 1 ДР ЗКПО. Съответно, направеното от приходните тълкуване на разпоредбата е неправилно. На първо място това тълкуване, в смисъл, че данъчната печалба може да се формира само от реализация /продажби/ на непреработена растителна продукция, е стеснително и като такова е недопустимо. От гледна точка на законодателна воля, както и на практика дейността по производството на такава продукция е значително по-широко понятие, включваща всички етапи на производството, а реализацията, продажбата е само един от тези етапи - краен и завършващ процеса. Възможно е, както е в процесния случай, обективно, с оглед вида на растенията, резултатът от производството - т. нар плододаване, както и продажбата му да е в резултат на многогодишни производствени дейности по засаждане, оплождане, поливане и. т. н. Въпреки това, всяка печалба, който произтича от тези дейности и е свързана с тях подлежи на данъчно облекчение чрез преотстъпване на дължимия за нея корпоративен данък до 60 на сто. В този смисъл направеното тълкуване от административния съд на разпоредбата на чл. 189б, ал. 1 ЗКПО е правилно. Като е отменил издадения АУЗ, с който е извършена корекция на преотстъпения данък, отчитайки незаконосъобразността на акта, съдът е постановил решение при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, което следва да се остави в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски, тъй като ответникът по касация, в чиято полза е изхода на спора, не е представил доказателства за направени разноски, не е заявил претенция за заплащане на разноски. Мотивиран така, Върховният адмиинстративен съд, състав на осмо отделение