Решение № 215 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2010 г.

Решение № 215 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4159/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Люлин", Столична община, чрез юрисконсулт Иванова срещу решение № 89 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 5534/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 25 състав, в частта, с която е отменена заповед № РД-09-191 от 22.05.2009 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с която е определена застроена част от бивш имот № 5100079, к. л. № 215 от помощния кадастрален план, с площ от 360 кв. м., обозначена по контур А-В-С-Д-Е-F-А по скица на вещото лице и е определена тази част като незастроена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалните норми и е необосновано. Излага, че са неправилни изводите на съда, че по отношение на процесната част от имота няма застрояване, въпреки, че е предвидено озеленяване по регулация и фактически е изпълнено с оформяне на алеи в съответствие с Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи в устройството на отделните видове територии. Моли, да се отмени решението в обжалваната част. Ответниците по касационната жалба - Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Ставатова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова, с писмено възражение и чрез адв. Карадиамандиева, оспорват жалбата като неоснователна и излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Подадена е и втора касационна жалба от Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Ставатова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова, чрез пълномощника им адв. Мария Карадиамандиева срещу решение № 89 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 5534/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 25 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-191 от 22.05.2009 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с която е одобрено Решение № 9 по Протокол № 2 от 08.10.2008 г. на комисията на техническата служба. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като смятат, че терените определени по съдебно - техническата експертиза по контури по т. 1-2-3-4-5-1 с площ 215 кв. м.; по т. 9-2-1-5-4-6-7-8-22-9 с площ от 215 кв. м. и по т. 11-10-17-16-15-14-113-12-11 с площ от 290 кв. м. не са извършени мероприятия с траен характер и на са застроени, поради което следва да се определят за свободни от застрояване. Молят, да се отмени обжалваното решение в обжалваната част и се приеме, че посочените части са свободни от застрояване. Ответникът - Младен Цветанов Славов редовно призован не се явява и не взема становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на първата касационна жалба, като съдът неправилно е преценил, че площта предвидена за озеленяване представлява свободна от застрояване част, процесното място с площ от 360 кв. м. представлява урегулиран поземлен имот отреден за "Жилищно строителство, трафопост, подземен гараж и озеленяване" и представлява част от инфраструктурата на имота и е във вид на междублоково пространство, представляващо благоустройствено мероприятие, съгласно § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Смята, че в тази част решението на АС-София град е неправилно, постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, след като касаторът е представил доказателства, удостоверяващи изплащането на средства по поддържането на зелените площи, които оборват изводите на съдебния състав в атакуваната част. По отношение на втората касационна жалба излага становище за неоснователност, като първоинстанционният съд правилно е преценил, че с оспорваният административен акт целият недвижим имот е определен за застроен, след като попада в урбанизирана територия-УПИ с предназначение посочено по-горе. Смята, че асфалтираните площи, доколкото са част от реализирани благоустройствени мероприятия в част от границите на стария имот и не отговарят на условията по чл. 19 от ЗУТ. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С решение № 89 от 03.12.2009 г. по адм. д. № 5534/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 25 състав, е отменена заповед № РД-09-191 от 22.05.2009 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, в частта, с която е определена застроена част от бивш имот № 5100079, к. л. № 215 от помощния кадастрален план, площ от 360 кв. м., обозначена по контур-точки А-В-С-Д-Е-F-А по комбинирана скица на вещото лице, представляваща неразделна част от решението и е определена тази част като незастроена, като е отхвърлена жалбата на Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Ставатова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова срещу заповед № РД-09-191 от 22.05.2009 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с която е одобрено Решение № 9 по Протокол № 2 от 08.10.2008 г. на комисията на техническата служба, в останалата част от бивш имот № 5100079, к. л. № 215. В производството съдът е назначил основна и допълнителна съдебно - технически експертизи /СТЕ/ и въз основа на заключението на вещото лице с приложена скица, е установена свободна незастроена площ за имот № 5100079, к. л. № 215 от помощния кадастрален план, площ от 360 кв. м., обозначена по контур - точки А-В-С-Д-Е-F-А, оцветен в червен цвят на комбинираната скица /л. 36/. Съдът е приел, че тази част е свободна от застрояване, тъй като няма реализирано мероприятие по отреждането, няма извършено фактическо строителство и няма изградени съоръжения от характер на посочените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, не е поддържана площ и не е част от благоустройствените мероприятия на кв. 42. По отношение на останалите части от бивш имот № 5100079, к. л. № 215, обозначени по контури: по т. 1-2-3-4-5-1 с площ 215 кв. м.; по т. 9-2-1-5-4-6-7-8-22-9 с площ от 215 кв. м. и по т. 11-10-17-16-15-14-113-12-11 с площ от 290 кв. м., е приел, че са извършени строителни дейности, не представляват свободни от застрояване площи, функционално обслужват реализираните по план обекти и са част от благоустройствени мероприятия. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Изложените от съда мотиви са подробни, обосновани и законосъобразни, които настоящият съдебен състав споделя напълно. По жалбата на кмета на район "Люлин", Столична община. Неоснователни са възраженията на първия касатор, че процесният имот за частта определена от съда за свободна от застрояване с площ от 360 кв. м., обозначена по контур - точки А-В-С-Д-Е-F-А, попадаща в УПИ III, кв. 42 с отреждане за "Жилищно строителство, трафопост, подземен гараж и озеленяване", е извършено отреждането - за "озеленяване". Първоинстанционният съд е съобразил изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ относно установяване свободна от застрояване площ. В производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота, който попада в урбанизирана територия и за който се иска възстановяване от бившите собственици. В това производство не се изследват въпроси свързани с предвижданията по регулация, със законността на строителството, статута на съоръженията и възможността за възстановяването на собствеността. В § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, и които са относими към преценката на административния орган за определяне на застроената, съответно незастроената част от имота. Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони / обн. ДВ бр. 3/13. 01. 2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Единственото относимо в случая обстоятелство е, дали върху процесния имот няма реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 220 от АПК в касационното производство се преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като е недопустимо ново фактическо установяване. В случая с оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-09-191 от 22.05.2009 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, е одобрено решение № 9 по протокол № 2 от 18.10.2008 г. за определяне на застроена площ на имот № 5100079, к. л. 215, обект: "Люлин", като е прието, че цялата площ от 1732 кв. м. е застроена с улица и реализирани зелени площи. От първоначалната и допълнителна СТЕ, решаващият съд е установил, че имотът попада в урбанизирана територия в УПИ III - "За жилищно строителство, подземни гаражи и озеленяване", кв. 42, УПИ I - "За жилищно строителство УПИ II - "За магазини и обществено обслужване", кв. 43, местност " Люлин -3", по РП от 2001 г. За частта оспорена от първият касатор определена като свободна от застрояване с площ от 360 кв. м., обозначена по контур - точки А-В-С-Д-Е-F-А, оцветен в червен цвят на комбинираната скица /л. 36/, се установява, че е била оформена тревна площ с алея, с пунтир върху кадастралната основа по плана от 2001 г., но която фактически не съществува, а тревната площ не е поддържана. Заключенията не са оспорени от първия касатор в първоинстанционното производство, поради и което първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че е налице свободна от застрояване част, доколкото в случая не са налице данни за комплексното изграждане и не са осъществени предвижданията по РП. Не се установява определената за свободна част да е пряко свързана комплексно с жилищен блок 333Б след като за достъп до него е изградена улица за част от 160 кв. м. по контур - точки 12-13-14-15-16-17-D-C-B-A-12, която не е предвидена по регулация и е определен сервитут с площ от 35 кв. от имота за жилищния блок. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Определената за свободна от застрояване част от имота попада в квартал с предвиждане - "за жилищно строителство, ТП, подземен гараж и озеленяване", от което е осъществено жилищно строителство, но не е изграден паркинг, а с посочената част по заключението на вещото лице не е осъществено озеленяване, което да бъде определено като благоустройствено мероприятие. В тази връзка представените от касатора доказателства за извършвани дейности по обслужване на междублоково пространство на блок № 333Б, представляващи поддържане на тревни площи през 2008 г. - 2009 г. не се отнасят за определената за свободна част, след като към датата на изготвяне на заключението на СТЕ при извършен оглед на място е констатирано, че тревната площ не е поддържана, което е и обусловило законосъобразността на извода на съда, че тази част не е засегната от строежи по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Не са налице доказателства, от които да да се приеме, че тази част представлява прилежащ терен или обслужващ терен към жилищния блок, след като функционално не е свързана с него и не е използвана. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба на кмета на район "Люлин", Столична община против обжалваната част от решението на АССГ е неоснователна, поради и което решението като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Димитър Божилов Славов, Цветанка Божилова Ставатова, Георги Цветанов Славов, Цветан Стоянов Величков, Вергиния Стоянова Славова, Румяна Георгиева Величкова. Неоснователни са възраженията на касаторите, че определените по заключението на вещото лице части от процесния имот по контури: по т. 1-2-3-4-5-1 с площ 215 кв. м.; по т. 9-2-1-5-4-6-7-8-22-9 с площ от 215 кв. м. и по т. 11-10-17-16-15-14-113-12-11 с площ от 290 кв. м. не са извършени мероприятия с траен характер и на са застроени, поради което следва да се определят за свободни от застрояване. Правилно решаващият съд е съобразил заключението на СТЕ, според която за частта от имота по т. 1-2-3-4-5-1, оцветена с виолетов цвят, с площ 215 кв. м. има изградена асфалтова площадка, която се използва като детска площадка и 10 кв. м. от нея представлява сервитут към 12 етажен жилищен блок. Асфалтираната част от имота като обособено съоръжение, което е функционално свързано и представляващо прилежащ терен към жилищен блок, представлява строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и правилно съдът е приел тази част за застроена. Също така за частите от имота по контури: т. 9-2-1-5-4-6-7-8-22-9 с площ от 215 кв. м. и по т. 11-10-17-16-15-14-113-12-11 с площ от 290 кв. м., оцветени в зелен цвят на скицата, в която са разположени две шахти на топлофикация и в която част 20 кв. м. са в сервитут на 8 етажен жилищен блок, представляват поддържани тревни площи, които са функционално свързани с осъществените мероприятия - жилищно строителство и представляват благоустройствени мероприятия. В тази връзка следва да се възприемат представените писмени доказателства от първия касатор за извършени дейности по поддържане на тревните площи и осъществени благоустройствени мероприятия. Процесният имот с описаните части попада в терен с осъществено строително мероприятие, с извършени благоустройствени дейности, които са функционално свързани със него. По отношение на тези части решаващият съд е извел законосъобразни изводи относно наличие на строителни дейности и правилно е отхвърлил жалбата по отношение определянето на тези части като застроени. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с втора касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила и в тази част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение