Решение № 11995 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2014 г.

Решение № 11995 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15021/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Изолации" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Е. Топузанова-Жекова против решение № 2341/16.10.2014 г. по адм. д. № 1890/2014 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 031303329/27.12.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 171/07.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който е отказан данъчен кредит в размер на 23 259,60 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 5 049,71 лв. Ревизираното лице е осъдено да заплати разноски в размер на 1379,28 лв. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, тъй като съдът се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, поради което решението съдържа произнасяне извън предмета на спора, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно, излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния и процесулания закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството с непризнат данъчен кредит в размер на 23 259,60 лв. и начислени лихви за забава в размер на 5 049,71 лв. за данъчен период м. 10.2011 г., по две фактури издадени от "Арт Груп - БГ" ЕООД, с предмет на доставките "цимент". За да отхвърли жалбата съдът е приел, че от представените доказателства и при съобразяване на всички факти по делото се достига до обоснования извод за липса на действително осъществени доставки на стоките по фактурите. Предвид липсата на настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, данъкът по процесните фактури не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му. Поради което съдът е приел, че не е налице право на данъчен кредит за данък, тъй като същият е начислен неправомерно. Съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките и законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е правилно. Реалността на доставката е основополагаща за възникване и законосъобразно упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Във връзка с оспорването ?, в хода на административното и съдебно производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че доставките по процесните фактури са осъществени. Тъй като в процесния случай се касае за родово определена вещ - цимент, то следва по безспорен начин да се установят условията по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за индивидуализиране на вещите с оглед момента на предаването им на получателя. Съдът правилно е указал на касатора, че носи доказателствената тежест за наличието на реална доставка. "Изолации" ЕООД следва да установи всички релевантни предпоставки, обуславящи възникване претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. В хода на ревизията не е било възможно извършването на проверка в счетоводството на доставчика "Арт Груп-БГ" ЕООД и в това на получателя по последващите доставки на процесния цимент - "Манаус Комерс" ООД, поради неоткриването им на адреса на управление и не е било възможно съпоставяне на данните от документите с водената счетоводна отчетност. Фактурите са отразени в дневниците за продажби на издалото ги дружество за м. 10.2011 г. посочено е от съда, че извадките от счетоводни регистри са частични и доколкото не може да се установи редовността на воденото счетоводство, същите не се ползват с доказателствена сила за отразените в тях благоприятни за представилата ги страна обстоятелства. Представен е договор за наем на бетонов възел между "Лорди" ЕООД - наемодател, на което дружество представляващ и едноличен собственик на капитала е представляващият дружеството-ревизираното лице - Светослав Михайлов Жеков, поради което същите се явяват свързани лица. Като наемател е посочен "Манаус Комерс"ООД. Договорът е за безвъзмездно ползване и срок от 01.05.2011 до 31.12.2011 г. За бетоновия възел впоследствие на 16.06.2011 г. е сключен договор за отговорно пазене между "Манаус Комерс" ООД в качеството му на влогоприемател и "Арт Груп-БГ" ЕООД като възложител. Установено е, че не са налице данни за постъпили и изведени количества, извлечени от материалната отчетност на лицето, приело на отговорно пазене стоките. Посочено е, че транспортът до крайната дестинация "Манаус Комерс" ООД (получател по последващите доставки, извършвани от ревизираното лице) е за сметка на "Арт Груп - БГ" ЕООД. Транспортът е възложен от "Арт Груп - БГ" ЕООД на "Омега транс 5" ООД по договор от 10.05.2011 г., който от своя страна, по обяснения на ревизираното лице, е превъзложил на "Сталдер 09" ЕООД. Съдът е приел, че посочения договор противоречи на обясненията на водачите на транспортните средства, съответно служители и в двете дружества и наред с всички останали доказателства е съобразено и обстоятелството, че нито "Сталдер 09" ЕООД, нито "Омега транс 5" ООД притежават лиценз или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на България или лиценз за Общността през 2011 г. С оглед съвкупната преценка на всички доказателства и разминаването в твърдяните обстоятелства, съдът правилно е приел, че не са налице годни доказателства установяващи реалното транспортиране и прехвърляне на процесните стоки на получателя "Изолации" ЕООД. В предварителния договор е уговорено плащане по безкасов път не по-късно от 31.10.2011 г. Констатирано е обаче, че дължимата престация по фактурите реално е изпълнена след започване на ревизионното производство, а именно година и половина по-късно. Същата не е отразена счетоводно като дължима към кредитори за 2011 г. Двете плащания са постъпили по новооткрита сметка, в деня на откриването и респективно в този на закриването ?. Твърдяната от касатора последваща реализация на стоките трябва да се разглежда в съвкупност с всички доказателства по делото. За последната доставка също не е налице плащане, а прихващане срещу задължение по фактура за покупко-продажба на недвижим имот. От установената по делото фактическа обстановка не се установява фактическото предоставяне на стоката между страните по преките доставки, което е определящо за реалността на процесните доставки. Налице са и множество противоречия и разминавания в представените доказателства относно влагане на цимента в бетоновия възел, които не позволяват да се приеме за доказано това обстоятелство и съответно последващото му прехвърляне от "Арт груп - БГ" ЕООД на "Изолации" ООД. При липсата на доказателства за индивидуализиране на стоките, предмет на спорните доставки и такива за транспортирането и фактическото им предаване, правилно административният съд е приел за законосъобразен отказът на право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури, издадени от "Арт Груп - БГ" ЕООД. Позоваването на касатора на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока, в случая. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да е установено осъществяване на фактурираните доставки. Безспорни доказателства в тази връзка не са представени. Досежно възражението на касатора, че Административен съд - Варна за първи път въвежда ново обстоятелство, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че в качеството си на получател по процесната доставка участва в сделка, част от измама с ДДС, следва да се посочи следното: Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, ревизираното лице следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама, съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира, че в негова полза са престирани стоки от доставчика, но не доказва всички относими към доставките предпоставки, не може да претендира, че е добросъвестен. В хода на съдебното производство и на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него, положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. Константна е практиката на СЕС, включително по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. Преценката за наличието на подобни обстоятелства следва да се извърши по "обективни данни" - фактически установявания, които са специфични за всеки конкретен случай и са изцяло от компетентността на националния съд. Именно националната юрисдикция е тази, която трябва да установи, дали доставките са реално осъществени /т. 31 от решение на СЕС по дело С-285/11/, да откаже да признае право на приспадане, когато въз основа на обективни данни установи, че се прави позоваване с измамна цел. В решение по дело С-324/11 СЕС, в т. 48 дава косвени указания за това кои неправомерни действия биха могли да бъдат преценени като обективни данни за наличието на знание за участие в измама по отношение на конкретни доставки и това са "представяне на декларации с невярно съдържание или изготвяне на нередовни фактури. Такива биха били издадените фактури без основание при липса на доставка, както е установено в случая. Изводите на първоинстанционния съд съответстват с практиката, установена с постановените решения на Съда на Европейския съюз и като орган на национална юрисдикция съдът е в правомощията да направи съответните изводи, въз основа на обективни данни за издадените фактури, неотразяващи реална стопанска операция, както е в случая по процесните фактури, по които е ползван неправомерно данъчен кредит, поради което доводите в тази част от касационната жалба са неоснователни. Неоснователно се явява и твърдението на касатора, че атакуваният РА е незаконосъобразен, предвид наличието на разминаване на посочените като дължими задължения по ЗДДС. Видно от първоначалната жалба срещу РА, в хода на административното оспорване пред горестоящия административен орган, ревизираното дружество е очертало предмета на спора и размера на обжалваните задължения, а именно - главница 23 259,60 лв. и лихви 5 049,71 лв. Последните стойности са действително дължимите задължения. Видно от потвърждаващото РА Решение № 171/07.05.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП и Таблица 1 от РА дължимите от "Изолации" ЕООД задължения по ЗДДС са данък върху добавената стойност в размер на 23 259,60 лв. и начислени лихви за забава в размер на 5 049,71 лв., като това е и предметът на жалбата до първостепенния административен съд, което доказва установеност спрямо ревизирания субект на задълженията по размер, които са предмет на административното и съдебно оспорване. При правилна съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е направил правилен извод за липса на доказани реална доставки при правилно приложение на материалния закон и не са допуснати визираните в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, предвид което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение