Решение № 2304 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2013 г.

Решение № 2304 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1730/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Район "Младост" при Столична община чрез юриск. Андреев срещу решение № 6409 от 28.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5236/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците по касационната жалба, Георги Димитров Методиев и Стоянка Димитрова Костадинова, и двамата - от гр. София, редовно призовани, се явява само Георги Методиев, който оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, съобразявайки се с Определение № 13275/14.10.2013 г. по адм. д. № 13612/2013 г. по описа на ВАС, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС- София град е отменил по жалба на Георги Димитров Методиев и Стоянка Димитрова Костадинова заповед № РД - 06 -134 от 22.05.2012 г. на кмета на район" Младост" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за реда е условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /за краткост - Наредбата/ е наредено да се изземе от Георги Методиев и Стоянка Костадинова жилище - общинска собственост, състоящо се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, находящо се в гр. София, ж. к. "Младост-4", бл. 430, вх. 1, ет. 1, ап. 4 / акт за общинска собственост № 253/1997 г./ поради обстоятелството, че жилището се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, макар издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, противоречи на материалноправните разпоредби. Съдът, базирайки се на представения по делото акт за общинска собственост, е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът, предмет на изземване, съставлява частна общинска собственост и се ползва от касаторите. Въпреки това, съдът е приел, че не е налице втората, задължителна предпоставка за законосъобразност на заповедта по чл. 65 от ЗОС - имотът да се държи без основание или на отпаднало правно основание. Този свой извод АССГ е обосновал с обстоятелството, че с представената по делото заповед № РД-58-41/14.07.2005 г. на кмета на район "Младост" - СО, са прекратени само наемните правоотношения с наемателите, произтичащи от гражданскоправния договор за наем, сключен между тях и СО. Доколкото, обаче, с тази заповед не била отменена самата настанителна заповед, на база на която наемателите с властническо волеизявление са определени за ползуватели на имота, същите продължавали да ползват същия имот на правно основание, а не на липсващо или отпаднало такова. Поради обстоятелството, че имотът според съда се държи на валидно правно основание, АССГ е приел, че издадената заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС е незаконосъобразна и е отменил същата. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя крайния извод на АССГ за незаконосъобразност на обжалваната заповед, но по различни от развитите от първоинстанционния съд съображения. Правилно съдът е отменил обжалвания административен акт, като е приел, че същият е незаконосъобразен като противоречащ на материалноправните разпоредби. Нарушението на материалния закон обаче не се изразява в липса на заповед, с която се отменя предходна настанителна заповед . Още по-малко липсата на изрична отмяна на настанителната заповед води до липса на второто, предвидено в чл. 65 от ЗОС материалноправно основание - ползване на жилището без правно основание. Действително, липсва втората, предвидена в чл. 65 от ЗОС предпоставка, за да е налице законосъобразно изземване на общински имот, но липсата й се дължи на обстоятелството, че, след издаване на заповед № РД-58-41 от 14.07.2005 г., с която наемните правоотношения на Георги Методиев и Стоянка Костадинова са прекратени, се е осъществила хипотезата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД - въпреки валидното прекратяване на наемните правоотношения с касаторите със заповедта от 2005 г. и доколкото след издаването й до датата на постановяване на обжалвания в настоящото производство административен акт - т. е. за непрекъснат период от близо 7 години, Георги Методиев и Стоянка Костадинова са продължили да ползват общинското жилище със знанието и без противопоставянето на Столична община - район "Младост", наемното им правоотношение се е превърнало в безсрочно такова . Доказателства за това, че наемателите продължават да ползват общинското жилище със знанието и без противопоставянето на собственика, съставляват съдържащите се в административната преписка писма № № ЖН-00-196/08/30.07.2010 г. и ЖН-94-00-196/2008/28.07.2011 г., с които СО-район "Младост" предупреждава касаторите, че като ползуватели на общинско жилище, са задължени да заплащат редовно наемната цена и консумативите за жилището. Едва в констативен акт № 2/21.05.2012 / несъобщен на касаторите/, представителите на общината вписват, че ползувателите дължат не заплащане на наемна цена, а на обезщетение за лишаване от ползване. Към тази дата, обаче, прекратеният/ независимо на какво основание/ наемен договор се е превърнал в безсрочен по силата на чл. 239 от ЗЗД във вр. с чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие по чл. 238 от ЗЗД. Тъй като обжалваната заповед по чл. 65 от ЗОС е издадена преди трансформиралите се в безсрочни на основание чл. 236 ЗЗД наемни правоотношения с касаторите да са прекратени с едномесечно предизвестие, липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 65 от ЗОС - не е налице изискването адресатите на заповедта да ползват имота- частна общинска собственост без правно основание или на отпаднало такова. Като е приел, че не е налице втората материалноправна предпоставка за издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС, тъй като липсват данни наличните наемни правоотношения да са надлежно прекратени към датата на постановяване на обжалвания административен акт, АССГ е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение