Решение № 9341 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2011 г.

Решение № 9341 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Цанко Петков Димитров, действуващ като ЕТ с фирма "Детектив - Цанко Димитров", гр. Видин, срещу решението от 10.02.2011 г. по адм. д. № 491/2010 г. на Административен съд - Монтана с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважат предявените претенции изцяло. Производството е образувано и по частна жалба на Министерството на вътрешните работи срещу определението от 22.03.2011 г. по същото административно дело с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи направеното искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение, а частната жалба е основателна и затова следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспорените съдебни актове при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната и частната жалба са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Цанко Петков Димитров, действуващ като ЕТ с фирма "Детектив - Цанко Димитров", гр. Видин, е неоснователна. С посоченото решение са отхвърлени изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ от Цанко Петков Димитров, действуващ като ЕТ с фирма "Детектив - Цанко Димитров", гр. Видин, срещу Министерството на вътрешните работи за обезщетение за имуществени вреди в размер на 30000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - заповед № з - 5527/22.12.2004 г. на Директора на НС "Полиция", гр. София, за отнемане на разрешение/лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Въз основа на събраните доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, правилно е прието, че не са налице два от трите кумулативно предвидени елемента от правопораждащия фактически състав, посочени в чл. 1 от ЗОДОВ. Обстоятелството, че с влязло в сила решение по адм. д. № 3237/2007 г. на Върховния административен съд заповедта е отменена, не води пряко до обосноваване на причинна връзка с твърдяните вредни последици, свързани с възможността да се изпълнява охранителна дейност. По отношение претенцията за обезщетение за имуществени вреди, правилно е преценено, че отнетият лиценз е бил със срок 30.08.2005 г., а ищецът е продължил да осъществява дейност до месец 12.2008 г. За претендирания период от 22.12.2004 г. до 28.09.2007 г., дори и да има промяна в имуществената сфера на търговеца, същата не е в причинна връзка с отменения административен акт. Претенцията за заплатени суми по ревизионен акт и наказателно постановление, които да са в пряка и непосредствена връзка с отнетия лиценз, не е доказана. Не е доказано и твърдението, че в резултат на отнемането на лиценза, много МПС са се отказали от ползването на охраняваните от ищеца паркинги. По отношение претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, обосновано и законосъобразно е прието, че действително ищецът е с влошено здравословно състояние, но заболяванията му са възникнали преди да бъде издадена процесната заповед и няма пряка причинна връзка между тях. Настъпването на твърдяните от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди не е доказано. Не е доказано и наличието на причинно - следствена връзка с отменения административен акт. По тези съображения изводът, че следва да се отхвърлят изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, е обоснован и законосъобразен. Разгледана по същество частната жалба на Министерството на вътрешните работи е основателна. С посоченото определение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 10.02.2011 г. по адм. д. № 491/2010 г. на Административен съд - Монтана, като след " като неоснователни и недоказани", да се чете "Отхвърля искането от Министерството на вътрешните работи, чрез процесуалния представител ю. к. Пейчинова, за присъждане на разноски в размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения". Освен, че на основание чл. 247 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът неправилно се е произнесъл с определение, вместо с решение, по същество изводът му, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ГПК, е необоснован и незаконосъобразен. Освобождаването от такси и разноски по тези ред се отнася само за физически лица, за които по надлежна молба е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. В производството по това дело ищецът действува в качеството му на едноличен търговец и затова, предвид отхвърлянето на иска, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, той следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. По изложените съображения, Върховният административен съд, Трето отделение