Решение № 7095 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2012 г.

Решение № 7095 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Златина Бояджиева, против решение № 2067/05.10.2012 г. по адм. д. № 1919/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1075/14.06.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което на "Садат" ООД, гр. Пловдив е определено доплащане на ДДС в размер на 4347.43 лева ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоките под режим - 22.02.2010 г., до датата на погасяване в цялост на задължението. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - "Садат" ООД, чрез юрисконсулт Данчо Василев, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Пловдив е било посоченото по-горе решение на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0023348/20100222 от 22.02.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати ДДС в размер на 4347.43 лева, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим до окончателното погасяване на задължението поради промяна на декларираната митническа стойност. Фактически установено по делото е, че на 22.02.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0023348/20100222 от Република Турция на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 44 000 кг. и код по ТАРИК 3402909000. Към ЕАД са приложени търговски фактури № 331439-А от 16.02.2010 г. на стойност 5060 евро и № 331439-В от 16.02.2010 г. на същата стойност, съобразно които е декларираната митническа облагаема стойност на стоката. Доставчикът "BASER KIMYA SANAYI VE TIS A. S. " гр. Истанбул е издал посочените фактури. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на фактура със същия номер, серия A и износна декларация, в които е посочено условие на доставката "CFR BULGARISTAN", а фактурираната стойност, посочена в щатски долари е в размер на 30 008 щ. д., равняващи се на 41530.17 лева, изчислени по курса за митнически цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение - 1,38397 лева. След съпоставяне на документите, представени от "Садат" ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока на основание чл. 201, § 1, буква "а" и § 2 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1, буква "б" от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г и чл. 56, ал. 2 от ЗДДС, като е приел, че договорната стойност за стоките по ЕАД № 10BG003000H0023348/20100222 от 22.02.2010 г. е в размер на 30008 щ. д. с левова равностойност 41530.17 лева. За "Садат" ООД е определено да доплати 4347.43 лв. ДДС, ведно със законната лихва, от датата на поставяне на стоките под режим - 22.02.2010 г. до окончателно погасяване на задължението. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Наред с това съдът е приел, че износната ЕАД и фактурата във варианта, приложен към тази декларация пред турските митнически власти, не са достатъчни, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. Съдът е приел, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО, респ. чл. 35 от ЗМ, е различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена е 10120 евро. Административният съд е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Пловдив незаконосъобразно е определена митническата стойност на стока внесената с процесния ЕАД. Според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността /МКО/, която фигурира в представените пред тях фактури № № 331439-А и № 331439-В от 16.02.2010 г. на обща стойност 10120 евро с условие на доставката "СРТ Пловдив", а е тази по фактура № С 331439 от 16.02.2010 г., изпратена им от турските митнически власти - 30008 щатски долара с условие на доставката " CFR BULGARISTAN ". Началникът на митница незаконосъобразно е приел, че са налице основанията за коригиране на митническата стойност, тъй като подлежаща на плащане цена според него е тази по фактурата, представена при износа от турското дружество пред турските митнически власти и вписаната в износната митническа декларация. Тези си изводи административният съд е мотивирал със събраните по делото доказателства, представената от жалбоподателя фактури и квитанция от турския доставчик, в която е посочено, че са направени плащания в брой на 18.02.2010 г. по тези фактури, като е положен подпис и печат на дружеството доставчик за платена сума, в която е вписана същата стойност - 10120 евро, което кореспондира и на условията по договора. В тази насока от ответника по жалбата пред първата съдебна инстанция са представени и приети по делото счетоводно отразяване на митническата декларация от 01.03.2010 г., извадка от дневник за покупки за м. 03.2010 г., справка-декларация по ЗДДС за м. 03.2010 г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, извадка от счет. регистър - сметка 302, извадка от счетоводен регистър сметка 404-7, от които се установява, че стойността, която е счетоводно отразена по процесния ВОП, е 10120 евро, съответно левовата й равностойност. Сама по себе си фактурата с по-високата стойност е частен документ, не е съпроводен с официален удостоверителен документ - писмото от турските митници, в което да е удостоверена стойността на износа. Същата не оборва представените от жалбоподателя доказателства, а не са и оборени представените от него доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че турските износители с определена декларирана стойност на износа получават кредити при преференциални условия. Съдът намира за обоснован извода, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 10120 евро. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си и като не го е направил, правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. Настоящият съдебен състав също като касатора счита, че няма причина митническата стойност да не бъде определена по реда на чл. 29 МКО, но предвид представените от жалбоподателя доказателства, митническите органи е следвало безспорно да докажат, че платената или подлежаща на плащане цена е твърдяната от тях, което не са направили - няма платежни нареждания, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана СИЕ в тази насока. В този смисъл е практиката на ВАС по идентични казуси - Решение № 2528/21.02.2012 г. по адм. д. № № 9318/2011, Решение № 5857/25.04.2012 г., по адм. д. № 9317/2011 г. и др. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение.