Решение № 9575 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2012 г.

Решение № 9575 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Иванов Христов от гр. Варна срещу решение № 2702 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 13340/2011 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - министърът на вътрешните работи, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. С решение № 2702 от 23.02.2012 г. по адм. дело № 13340/2011 г. Върховният административен съд - пето отделение, е отхвърлил жалбата на Николай Иванов Христов от гр. Варна срещу заповед рег. № К-8725 от 31.08.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че нарушавайки заповеди на министъра на вътрешните работи, както и т. 17, 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, Христов е уронил престижа на службата и е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Направен е изводът за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението - предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал събраните в хода на производството пред административнонаказващия орган доказателства и след преценката им е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: На 1.07.2011 г., около 20:30 ч., жалбоподателят Христов е управлявал личния си лек автомобил марка "Форд Ескорт" след употреба на алкохол, с концентрация 1.94 промила в кръвта, установено с химически анализ на взета кръвна проба, при което е допуснал пътно-транспортно произшествие. За последното са му били съставени два акта за административни нарушения и му е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство". С оглед степента на концентрация на алкохол е образувано и досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по Наказателния кодекс (НК). Изводът, че при издаването на заповедта за уволнение са спазени административнопроизводствените правила, е правилен. Основното оплакване на касатора се свежда до това, че административнонаказващият орган е нарушил разпоредбите на чл. 225, ал. 3 и 4 ЗМВР, тъй като трябвало да изчака резултата от образуваното досъдебно наказателно производство. За да се даде отговор на този въпрос, трябва да се изследва правното основание за издаване на заповедта, а то е чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от ЗМВР се отнасят до случаите на следните дисциплинарни нарушения: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, зам.-министрите, главния секретар на МВР и на преките ръководители; неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.