Решение № 6948 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3298/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ МС/, представляван от процесуалния представител юрисконсулт Георгиева срещу решение 3323 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело 11729 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, в частта, с която е отменено решение 11038 от 24.10.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, по жалба на Ибрахим Алали Бедеуи, с което решение на председателя на ДАБ е бил постановен отказ да се предостави на лицето хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се много подробни доводи в касационната жалба като се поддържа неправилна преценка на конкретните факти и незаконосъобразни изводи. Иска се отмяна на съдебното решение. Всички доводи се поддържат и в съдебното заседание от 17.06.2025г. като се представят актуални справки за политическата обстановка в Сирия, възможностите за военна мобилизация - отбиване на редовна военна служба. Ответникът по касация И. А. Б., лично и чрез процесуалния представител адвокат Лютфиева оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у кандидата за бежанец основателен страх от преследване към него, поради което е приел, че не са налице основания за предоставяне на бежански статут и е отхвърлил жалбата в тази й част. Срещу тази част на решението няма подадена касационна жалба. По отношение на основанията по чл.9 от ЗУБ е приел, че са налице и е върнал преписката за произнасяне на председателя на Държавната агенция за бежанците. Предмет на касационен контрол е тази част на първоинстанционното решение. Решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК.. Но са допуснати нарушения на материалния закон. В конкретната история е отбелязано, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание] и е нямал никакви проблеми като такъв, напуснал страната поради общата обстановка за несигурност, икономическите последствия и лоши условия на живот, с желание да живее далече от проблемите, както и поради заплаха от военна мобилизация. Напуснал е доброволно и е влязъл в България нелегално. Чужденецът не е изразил никакви лични твърдения за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз, поради основателни опасения от преследване, поради принадлежност към раса, пол, религия, националност или социална група и др. Изразените от него лични притеснения поради лоши условия на живот и страх не могат да се приемат за законовите определения за пряк личен риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Той не е осъждан, не е имал проблем с официалните власти, не е бил член на въоръжена групировка, не членува в политическа партия, не са налице преки релевантни причини за опасения от преследване. Не може да се приеме, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива преки доказателства. В общия поглед относно ситуацията на Сирия, независимо от възникващите инцидентни ситуации на конфликт, общо е налице определена стабилност и предвид всичко, което кандидатът за статут е посочил, не се установява да са налице спрямо него сериозни и потвърдени преки лични опасения от личностно преследване, поради което връщането да го изложи на реална опасност от тежки и лични заплахи. Изрично следва да се отбележи, във връзка с твърдението му в съдебно заседание, че семейството му женен е с четири деца, е в Сирия и за него връщането му, не само има къде, но и при кого, не лишено от съществуващото морално задължение да е със семейството си. Има и собствено жилище. В същото село живеят майка му, двама братя и три сестри. Като допълнение следва да се посочи, че към дата 8.5.2025 година над 840000 сирийци са се върнали в страната конкретно 842570 души, отделно от това е налице възможност и за вътрешно разселване, за което ВКБООН дава сведения. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено неправилно решение от първоинстанционния съд, което следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата и в тази й част. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение