Решение № 1370 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 879/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица],[номер] депозирана чрез юрисконсулт, против Решение 208/28.11.2022 г. на Ямболския административен съд, втори административен състав, постановено по адм. д. 151 по описа за 2022 г. на този съд. С решението е отменен по жалба на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД, Акт за установяване на публично държавно вземане 01 - 2600/2799 от 26.04.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - гр. София, с който на дружеството е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер на 615 818,64 лева. В полза на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД са присъдени разноски в размер на 9350 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е недопустимо по смисъла на чл.209, т.2 АПК и следва да бъде обезсилено, защото жалбата срещу АУПДВ е просрочена. Това било така, защото акта е редовно съобщен чрез два броя обратни разписки, връчени при отказ, което означава, че е неприложима разпоредбата на чл.18а, ал.9 АПК. В условията на алтернативност, твърди, че съдебното решение е неправилно - чл.209, т.3 АПК, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Съдът трябвало да прецени АУПДВ в неговата цялост, включително всички отбелязани в него нарушения. В АУПДВ е записано, че финансовата инвестиция, съставляваща подпорна конструкция и мрежа за защита от градушка, не функционира и не се използва по предназначение. Мрежата не е разпъната, а част от съоръжението изобщо липсва. "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД не е наело лица, пряко свързани с подпомаганата дейност, не съхранява всички документи, не спазва задължението си да води всички финансови операции отделно в счетоводната си система. Установена е липса на минимален размер на живи растения на хектар. Касаторът твърди, че е приложима нормата на чл.27, ал.7 ЗПЗП, както и, че съдебното решение е необосновано. Моли за обезсилване на съдебното решение, като недопустимо, евентуално за отмяната му като неправилно. Ответникът - "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД я е оспорил с доводи, съдържащи се в писмен отговор, в молби - становища и подържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник. Счита АУПДВ за нищожен, поради неспазване на установената по закон форма, а така също и, че акта е незаконосъобразен, поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените норми. Претендира разноски. Представителят на ВАП дава подробно заключение за допустимост и основателност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на оспореното съдебно решение, на предявените основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, защото е депозирана в срок и от страна по делото. Разгледана по същество КЖ е основателна. По делото е установено следното: "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД е подало през 2016 г. заявление за подпомагане с УИН 26/04/1/0/02533, кандидатствайки за отпускане на безвъзмездна финансова помощ подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРС за периода 2014 - 2020 година. Дружеството е предложило на ДФЗ да одобри бизнес - план по тази подмярка. На 07.03.2016 г. "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД е сключило с ДФЗ договор 26/04/1/0/02533 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на одобрения проект "Закупуване на трактор с прикачен инвентар за обработка на лозови масиви и монтаж на защитна мрежа против градушна на лозов масив с обща площ 196,291 дка, в размер и при условията съгласно договора. На 11.07.2016 г. страните са сключили Анекс 1, с който са изменили Приложение 1 "Таблица за одобрените инвестиционни разходи", която е станала неразделна част от договора.Сключен е и Анекс 2 към договора от 13.03.2019 г., чрез който първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ в размер на 759 208,18 лв. е намалена на 615 818, 64 лева. В чл.2, ал.1 от договора е предвидено, че помоща се изплаща при условие, че ползвателят е извършил инвестицията при точно спазване на одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите и действащите нормативни актове. В чл.2, ал.2 е определено, че при неточно или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор, или при наличие на основание в действащ нормативен акт или право на Европейския съюз, фондът прилага съответните правила за намаляване или отказване на заявената за изплащане финансова помощ, съответно - за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ, съответно - за възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ, предвидени в договора и приложим нотариален акт. Съгласно клаузите на чл.14, ал.2, т.3 и т.6 на договора, ползвателят се задължава от датата на неговото сключване, до изтичане на срока по чл.6, ал.5, т.3, да използва акивите и да изпълнява дейностите - обект на подпомагане по него, съгласно съответното им предназначение, отбелязано в бизнес - плана към заявлението за подпомагане, освен при подмяна на оборудване с изтекъл амортизационен срок и да не преустановява подпомаганата дейност поради каквито и да са причини, освен изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги - когато това е необходимо. По силата на уговореното в чл.15, ал.1 от договора, ползвателят е поел задължение за периода от подаване на заявлението до изтичане на срока по чл.6, ал.5, при осъществяване на подпомаганата дейност, да постигне и да поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по - ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстването по мярка 4.1 бизнес - план относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Задължението се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в Таблица 3 "Производствена програма" от бизнес - плана, приложена към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявката за окончателно плащане. В чл.18, т.2 от договора е записано, че за срок от сключване договора до изтичането на срока по чл.6, ал.5, ползвателят се задължава да поддържа минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство. С Решение 26/04/1/0/02533/3/01/03/01 от 26.06.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е оторизирана сума за окончателно плащане в размер на 307 909,32 лева, след като е констатирано вече извършено плащане по сметка на дружеството в размер на 307 909,32 лева за дейности и активи, эвключващи "Подпорна конструкция и мрежа за защита от градушка върху площ от 196.291 дка трайни насаждения" по одобрения бизнес - план. Със Заповед 398018/22.04.2020 г. е било разпоредено на служители в РТИ - Хасково осъществяването на проверка на място, която да направи оценка за изпълнение на количествените показатели от Таблица 3 на бизнес - плана в съответствие със задълженията, поети от ползвателят. От дружеството е изискана документация, като в докладна записка с рег. 01 - 262/43 от 27.04.2020 г. е отбелязано, че управителят е бил поканен по телефона да присъства на проверката на място, започваща на 24.04.2020 г., което той не е направил. Констатациите от проверката се съдържат в контролен лист. До управителят на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД е изпратено писмо с изх. 01 - 2600/2799/3.07.2020 г., с което същият е уведомен на основание чл.26 АПК, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ във връзка с направени констатаци при проверката. На 26.04.2021 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесният АУПДВ, с който на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, е определено на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД парично задължение- публично държавно вземане в общ размер на 615 818,64 лева, съставляващо пълният размер на получената безвъзмездна финансова помощ по сключения договор, ведно с лихва до окончателното изплащане на задължението. Фактически основания за издаване на акта са следните: "При извършена проверка на място е констатирано, че част от елементите по конструкцията на Подобект 1 Подпорна конструкция и мрежа за защита от градушка, не са налични и е констатирано несъответствие между количествата на изплатените активи и реално съществуващите; В хода на проверката не са представени счетоводни документи, доказващи произведена и реализирана продукция; Установеното изпълнение на бизнес - плана за периода от 03.04.2019 г. до 03.04.2020 г. е в размер на 0,00% от заложените количествени показатели, съдържащи се в Таблица 3 "Производствена програма" от бизнес - плана; Съгласно Приложение 2 към договор 26/04/1/0/02533, проектът е получил приоритет 5 точки за осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства, като ползватерлят е поел задължение да поддържа 1 работно място, но не са събрани документи за поддържана допълнителна заетост; Ползвателят не е поставил на видно място билборд или табела, съгласно изискванията на Наредба 9/21.03.2015 г.; Ползвателят не съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, както и не спазва задължението си да води всички финансови операции, отделно в счетоводната си система; Установено е неизпълнение на минималния стандартен производствен обем на земеделското стопанство във връзка с уставновената липса на минимален размер живи растения на хектар; Размерът на земята, който поддържа ползвателят през 2018/2019 г. и през 2019/2020 г. е 0 хектара. Актът за установяване на публично държавно вземане е изпратен с писмо - обратна разписка, както и втори път - отново чрез писмо с обратна разписка на адреса на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД, вписан в ТР. Двете писма са върнати неполучени и на 30.06.2021 г. актът е обявен на Интернет - страницата на ДФЗ. Административният съд е преценил жалбата срещу АУПДВ като допустима, защото той не е бил редовно съобщен, на основание чл.18а, ал.10 АПК, на 08.07.2021 година. Посочено е в съдебното решение, че органът не е използвал реда за съобщаване по ал.9 - съобщението да се извърши чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия. Съдът е разгледал жалбата по същество, мотивирайки се, че тя е основателна и е отменил АУПДВ. Счетено е, че макар актът да е издаден от материално компетентен орган по чл.20а ЗПЗП, това е направено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на АУПДВ. В съдебното решение е посочено, че административното производство е започнало и актът е издаден след изменението на ЗПЗП с ДВ, бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и при действието на чл.27, ал.6 и ал.7 ЗПЗП. Преценено е от съда, че при констатиране на нередност по определението на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл.27, ал.6 ЗПЗП, дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 ЗУСЕСИФ, защото е доказано основание по чл.70, ал.1, т.7 от този закон. С Определение от 27.09.2023 г. по адм. д. 879 по описа за 2023 г. на ВАС, Осмо отделение са дадени указания на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД, че може в 7 - модневен срок от съобщаването да представи писмени доказателства във връзка с твърденията за недопустимост на първоинстанционното решение, съдържащи се в КЖ. В молба - становище от 18.10.2023 г. дружеството е заявило, че е узнало за оспорения АУПДВ на 26.04.2022 г. при връчване на съобщението за доброволно изпълнеие с изх. С210028 - 048 - 0138627/15.11.2021 г. по образуваното от НАП - ТД Бургас - Офис Ямбол, ИД 211103609/2021 година, което е представено и в касационното производство с цитираната молба - становище. Твърди се, че "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД не е уведомявано за процесния АУПДВ от административния орган, като в случая не е спазен реда за връчване на съобщения, посочен в чл.18а АПК. Дружеството не е получавало съобщения на седалището и адреса на управление, счита че приложените към административната преписка обратни разписки, оформени с отбелязвания "отказва да получи пратката", не удостоверяват надлежното връчване на оспорения АУПДВ. Обратната разписка от 03.06.2021 г., съдържаща отбелязване "2 - ри път" е изпратена до дружеството на адрес в гр. Ямбол, Градски парк - Парк хотел Ямбол", който не е неговия адрес на управление към този момент. Считано от 28.05.2021 г. седалището и адреса на управление на "РИГО ИНВЕСТ " ЕООД са гр. Ямбол, [улица], 8, ет.2, ап.4, за което е приложена справка от ТР при АВ по партидата на дружеството, този адрес бил задължителен за издателя на административния акт. Вместо това административния орган игнорирал вписаната промяна в ТР. Оттук се аргументира довода, че оспорения АУПДВ не трябва да се преценява като връчен в хипотезата на "отказ", респективно срока за неговото обжалване не е изтекъл. Актът не е съобщаван и чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, на входната врата или на видно място. Срещу молбата - становище е депозирано чрез процесуален представител, становище от 27.10.2023 г. на изп. директор на ДФЗ. Прилага заявка за окончателно плащане от 03.04.2019 година. По настоящото дело е приложена последваща молба - становище от 10.11.2023 г., с която "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД поддържа твърденията си за подаване на жалбата против АУПДВ в срок. Всички описани документи, издадени от публичния изпълнител на различни дати, са връчени на дружеството - жалбоподател на една и съща дата - 26.04.2022 година. Обосновава доводи, че оспорването на АУПДВ като нищожен, не е определено със срок. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо, защото е постановено по просрочена жалба срещу АУПДВ. Съдебното решение трябва на основание чл.221, ал.3 АПК да бъде обезсилено и производството по него - прекратено. Доводите на касатора за недопустимост на съдебния акт поради просрочие на жалбата, са основателни. Административният съд се е мотивирал с реда по чл.18а, ал.9 АПК, неизползван от административния орган за връчване на оспорения акт. Съгласно цитираната разпоредба, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Според първоинстанционният съд не били налице и предпоставките за обявяване на акта на Интернет - страницата на ДФ "Земеделие", поради което АУПДВ не е редовно съобщен по реда на чл. 18а, ал.10 АПК на 08.07.2021 година. Установено е обаче в процесния казус, че АУПДВ е съобщен чрез връчването му на неговия адресат в хипотезата на отказ. В потвърждение на този извод са съдържащите се по делото два броя обратни разписки, касаещи пратка с 01 - 26000/2799 на ДФ "Земеделие" - гр. София. При това върху писменото доказателство - лист с 000063 изрично е отбелязано, че отказът е за пратка с 01 - 2600/2799 - 2 - ри път. Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.8 АПК, съобщаването се извършва на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призовавана за последен път в производството. Установено е, че последният адрес, посочен от "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД пред административния орган, е този, на който е получило писмото за откриване на производство по издаване на АУПДВ с изх. 01 - 2600/2799 от 03.07.2020 година. Този извод се потвърждава от приложената на л.66, л.67, л.68, л.69 от делото заявка за окончателно плащане по договора, а именно: гр. Ямбол, [жк], Парк хотел Ямбол, (стр.1, в графата за наименованието на бенефициера). Твърдението на процесуалния представител на дружеството, че е следвало акта да бъде връчен на адреса, след промяната му и нейното вписване в АВ на 28.05.2021 г., е неоснователно, защото е в противоречие с предвиденото в чл.18а, ал.8, т.2 АПК. Доказано е, че в процесния казус дружеството е имало адрес, посочен от него и на който вече е получавало съобщения, както и че на 23.07.2021 г. отново са вписани седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, [жк], бул/ул. Парк хотел Ямбол. Доводът на пълномощниците на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД, от писменият им отговор, че връщането на препоръчаното писмо от адреса, вписан в ТР, (за първата обратна разписка), с отбелязване че пратката не е потърсена, обосновава невъзможното връчването на акта по реда на чл.18а, ал.8, т.2 АПК, не се споделя от касационната инстанция. Очевидно процесуалните представители на дружеството не разграничават правните последици от връчване чрез обратната разписка с отбелязване "отказана", извършено в процесния казус, от различна хипотеза, при която върху пратката се отбелязва "непотърсена". Това е така, защото в първия случай връчителят е намерил адресата - дружество, но то не е приело пратката. При различното, твърдяно и недоказано по делото отбелязване "непотърсена", адресата не е открит. Касационната инстанция преценява като защитна теза и довода на пълномощниците на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД, че последното е узнало за издаването на АУПДВ едва на 26.04.2022 г., при връчването на Съобщение за доброволно изпълнение изх. С210028 - 048 - 0138627/15.11.2021 година. На лист с 000064 от делото е приложен констативен протокол за оповестяване по реда на чл.18а, ал.10 АПК, в който документ е записано, че на 08.07.2021 г. в присъствието на свидетелите И. Клисурски и Г. Петров е свален от Интернет - страницата на ДФ "Земеделие" АУПДВ с изх. 01 - 2600/2799 от 26.04.2021 г. на "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД. Считано от посочената дата, указаният в процесния АУПДВ 14 - дневен срок за оспорването му, е изтекъл на 22.07.2021 г. - четвъртък, работен ден, без в него да е депозирана жалба срещу индивидуалния административен акт. Жалбата с вх. 1289/11.05.2022 г. против АУПДВ е подадена на 10.05.2022 г., което обстоятелство е удостоверено чрез печата, поставен с пощенското клеймо. Обосновани са заключенията на представителя на Върховна прокуратура, че сочените от "РИГО ИНВЕСТ" ЕООД пороци на АУПДВ не касаят прогласяването му като нищожен, респективно не може да се аргументира безсрочност на подадената срещу него жалба, на това основание. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВАС - Осмо отделение преценява като доказани твърденията на касатора за просрочие на жалбата, а оттук и за недопустимост на съдебното производство, образувано и развило се пред Административен съд - Ямбол. Постановеното съдебно решение, приключило по същество спора по просрочената жалба, трябва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Разноски: В първоинстанционното производство ДФ "Земеделие" е направило разноски за експертизи общо в размер на 700 лева и е претендирало юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав на ВАС - Осмо отделение определя по реда на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.6 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските размери, като дължимо с оглед резултата по делото в размер на 12125 лева. В касационното производство ДФ "Земеделие" е направило разноски общо в размер на 1770 лева - заплатени държавни такси, но искане за тяхното заплащане не е направено, поради коети и за тази инстанция съдът не присъжда разноски на касатора. Водим от гореизложеното, на основание чл.221, ал.3 АПК, Върховният административен съд - състав на Осмо отделение