Решение № 228 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2020 г.

Решение № 228 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Футеков, чрез процесуален представител, срещу решение № 169 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело № 1443/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик), в частта, с която е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски по осъществена юрисконсултска защита. Развива съображения за неправилност на решението в оспорваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че исковата претенция е уважена от съда, сторените в производството разноски не са присъдени, а напротив ищецът е осъден да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Иска отмяна на решението в оспорвана част. Претендира разноски. Ответникът - Областна дирекция на МВР – Пазарджик, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на решението в оспорваната част на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: ; С решението АС – Пазарджик е осъдил Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на М. Футеков сумата от 100, 00 (сто) лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД № 107/2019 г. по описа на Районен съд - Панагюрище, както и обезщетение за забавено плащане на същата парична сума съразмерно на законната лихва, считано от 19.12.2019 г. до окончателното й изплащане. В тази си част решението не е оспорвано и е влязло в законна сила. С оспорената част АС – Пазарджик е осъдил М. Футеков да заплати на Областна дирекция на МВР – Пазарджик сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща разноски по осъществена юрисконсултска защита в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото документи и от заявеното становище в писмения отговор на исковата молба, ответникът признава изцяло исковите претенции, като е предприел възможните действия за да уведоми ищеца за готовността си да изплати исканите от него парични суми. Ищецът не е откликнал на готовността на ответника да изпълни паричните си задължения и поради което е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. С тези мотиви, независимо от основателността на исковата претенция, съдът е осъдил ищеца да плати на ответника разноските за производството. Настоящата инстанция счита, че постановеното решение, в оспорваната част, е неправилно. В хода на съдебното производство ответникът е представил данни, че след завеждане на делото е изготвил писмо до ищеца, в което е заявил готовност да удовлетвори изцяло исковата му претенция. При отсъствието на норма в ЗАНН относно отговорността за разноските в производствата по обжалване на наказателните постановления, е прието Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е дадено тълкуване, че разноските могат да бъдат претендирани по исков ред, предвиден за обезщетяване на вреди, причинени на граждани и организации от държавата и общините при или по повод незаконосъобразна административна дейност. Тъй като разноските могат да бъдат определени и присъдени единствено след провеждането на исково съдебно производство, позоваването на съда на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неправилно. Делото е заведено от ищеца поради отсъствието на нормативна уредба и няма връзка с поведението на ответната страна, т. е. делото във всички случаи следва да бъде заведено, за да се постигне възстановяване на направените в друго съдебно производство разноски. Видно от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да се възложат направените от ищеца разноски в негова тежест, следва да са налице две кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая не е налице първата материалноправна предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. Действително неприсъждането на съдебни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, в рамките на административнонаказателното съдебно производство по ЗАНН (в актуалната редакция), се дължи на законодателна празнота. Доколкото обаче тази законова празнота се преодолява чрез завеждането на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд), неуреждането на възможността за търсене на платените суми като съдебни разноски по ЗАНН не следва да бъде и в тежест на този, който вече ги е направил. С оглед гореизложеното, както и предвид обстоятелството, че нито законовата уредба, нито мотивите на цитираното тълкователно решение изискват от претендиращия по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ разноски във вид на платено в административнонаказателното производство по ЗАНН адвокатско възнаграждение, преди завеждане на иска по ЗОДОВ, да отправи извънсъдебна покана за заплащането им, то приложение следва да намери разрешението на ТР № 119 от 1.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр. д. № 112/1956 г., съгласно което в случая следва да се приеме, че не е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК – ответникът да не е предизвикал с поведението си предявяването на иска, който след получаване на призовката за насроченото по делото първо съдебно заседание, е признал иска. Справедливостта като едно от основните начала на правото, не допуска ищецът да бъде натоварен с разноски за провеждането на исковото производство, при положение, че държавата не е създала процесуален ред за възстановяване на разноските, направени в производствата по обжалване на издадените от държавни и общински органи наказателни постановления, в рамките на тези производства. Предвид изложеното решението в оспорваната част следва да бъде отменено. При този изход на правния спор претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски пред двете инстанции е основателна и следва да бъде уважена, както следва: 10 лева внесена държавна такса и 400 лeва заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 002335 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 1443/2019 г. по описа на АС – Пазарджик, 5 лева внесена държавна такса по настоящето дело и 500 лeва заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 002341 от 23.06.2020 г. или общо разноски в размер на 915 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение