Решение № 7079 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2018 г.

Решение № 7079 от 13.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. И., чрез адв. Н. А. срещу решение № 2004 от 24.11.2017 г., постановено по адм. д. № 658/2017 г. по описа на Административен съд - Б. в частта му, с която е отхвърлен иска му за разликата над 1 400 (хиляда и четиристотин) лв. до пълния предявен размер от 61 600 (шестдесет и една хиляди и шестстотин) лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б. в периода 11.12.2014 г. - 11.02.2016 г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и столовата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.03.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта му с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение общо в размер на 17 100 лв. (седемнадесет хиляди и сто лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б. в периода 25.11.2014 г. - 10.12.2014 г. и в периода 12.02.2016 г. -25.05.2016 г., както и иска му за заплащане на мораторна лихва общо в размер на 18 979. 66 лв. (осемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), считано от датата на увреждането – 25.11.2014 г., до датата на завеждане на исковата молба – 16.03.2017 г., и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на претендираното обезщетение за този период. Касационният жалбоподател твърди неправилност и необоснованост на съдебното решение в тази част - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени решението в тази част и вместо него да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Иванов в пълния й предявен размер. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част е предявена и касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С.. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Иванов като неоснователна или – евентуално, да намали присъдената сума до нейния справедлив минимум и да го потвърди в останалата му част. Касационният жалбоподател В. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Н. А. е депозиран писмен отговор на касационната жалба на ГДИН с подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваната с нея част от съдебното решение. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията –С. се представлява от юриск. Николова, която поддържа предявената от доверителя си касационна жалба, като оспорва тази на Иванов, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт в осъдителната му част, съответно – правилност на същия в отхвърлителната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на В. И. срещу ГДИН - С. с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, общо в размер на 80 100 лева за периода от 25.11.2014 г. - 25.05.2016 г., настъпили вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и столовата, достатъчна като количество и качество храна, условия за престой на открито, неосигуряване на медицинско обслужване в затвора в гр. Б., ведно с мораторна лихва общо в размер на 18 979. 66 лева, считано от датата на увреждането – 25.11.2014 г., до датата на завеждане на исковата молба – 16.03.2017 г., както и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Впоследствие исковата претенция е била намалена, видно от протоколно определение от 12.06.2017 г. С обжалваното решение АС- Б. е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на В. И. обезщетение в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Б. в периода 11.12.2014 г. - 11.02.2016 г., изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, отопление и осветление в спалното помещение, в което е бил настанен, климатизация и възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветрение в същото, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, условия за поддържане на лична хигиена, почистване и дезинфекция в спалните помещения, баните, тоалетните и столовата, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.03.2017 г., до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил исковите претенции извън този период и на другите, предявени от ищеца основания като неоснователни. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Б., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковата претенция на лишения от свобода В. И. срещу ГДИН за периода 11.12.2014 г. - 11.02.2016 г., е основателна, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните двама свидетели, е приел, че в периода 11.12.2014 г. - 11.02.2016 г ищецът е пребивавал в Затвора – Б. в изпълнение на наказание "лишаване от свобода". За този период Иванов е бил настанен в помещение с по-малко от 4 кв. м. жилищна площ за един лишен от свобода, в което няма санитарен възел и течаща вода. Затворническата килия, обитавана от Иванов, не е била снабдена със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20. 00 ч. вечер до 06. 00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи с капаци в присъствието на останалите съкилийници. Съдът е приел за доказана липсата на достатъчно проветряване и осветяване в спалните помещения, наличието на хлебарки, дървеници и др. вредители и неприятни миризми в спалните помещения, нехигиенични общи помещения – тоалетни, бани и столова, неосигуряване на условия за поддържане на лична хигиена на лишените от свобода в периода, потвърдено от свидетелските показания и от докладите на КПИ. Съдът е приел, че затворническата администрация не се е справила с доказателствената тежест, като не е представила доказателства за осигуряване на ищеца на приемливи условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Б. за периода 11.12.2014 г. -11.02.2016 г. Според АС-Б. безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв. м в спалното помещение, в които е бил настанен, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за ефективно проветрение и достъп до естествена светлина, с което са нарушили забраната, установена в чл. 3 от ЕКПЧ. Във връзка с изложеното, административния съд е направил извод, че недостатъчното жизнено пространство поради пренаселеността в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца, липсата на санитарен възел и достъп през нощта до тоалетна и течаща вода, принуждаването му да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в общото спално помещение, поставянето му в невъзможност за уединение и липса на основна хигиена, са предизвикали такова ниво на страдание за Иванов, което надвишава нивото на ограничения, присъщо за наказанието "лишаване от свобода". Приел е още, че малките по размер прозорци спрямо площта на спалното помещение, простирането на изпрани дрехи в същото, ползването на обща кофа през нощта, сочат на извода, че възможността за ефективно проветряване на спалното помещение и приток на свеж въздух в него е била силно ограничена, почти невъзможна. Съдът е приел за неоснователна и недоказана претенцията на Иванов за обезщетение за неимуществени вреди от неосигурено навременно и адекватно медицинско обслужване и лечение. За да стигне до този извод, АС-Б. е приел на първо място, че оплакванията на Иванов в тази посока са твърде общи и не съдържат конкретни фактически основания, на които да се основава претенцията за вреди. Отделно от това, базирайки се на събраните доказателства, съдът е заключил, че за претендирания период Иванов не е доказал наличието на конкретен здравословен проблем, за решаването на който същият да е поискал и да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или някакъв вид лечение. По горните съображения АС-Б. е стигнал до извода за основателност на исковата претенция на Иванов за причинени му в периода 11.12.2014 г. -11.02.2016 г. неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора – Б. да осигури на ищеца елементарни хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство – задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказва наличието на част от незаконосъобразните фактически бездействия, от които се претендират вредите, а именно неосигуряване на достъп до медицински грижи. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил размер на обезщетението от общо 1 400 лв. за претендирания период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 16.03.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата претенция на Иванов над тази сума до пълния предявен размер като неоснователна. АС-Б. е приел за неоснователна и претенцията на Иванов за присъждане на мораторна лихва върху поисканите обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 25.11.2014 г. до предявяване на исковата молба в размер общо на 18 979. 66 лв. Съдът се е позовал в случая на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, съгласно което лихви върху определеното по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение се дължи едва от влизане в сила на съдебното решение, с което се присъжда обезщетение за установените в мотивите на съдебния акт незаконосъобразни действия или бездействия, от които се претендират вредите. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявената от касатора В. И. касационна жалба срещу отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е изцяло неоснователна. Обосновани са изводите на АС - Б. за това, че по делото не се доказва твърдяното непредоставяне на медицински грижи за периода на престоя на Иванов в Затвора- Б.. Н. се доказва наличието на лоши битови условия за периода на престоя на Иванов в ЗООТ "Житарово", доколкото за пребиваването си в това затворническо общежитие и условията там Иванов не е ангажирал каквито и да било доказателства. Правилен като постановен в съгласие с материалния закон и задължителната съдебна практика е и изводът на АС-П. за неоснователност на исковата претенция на Иванов за присъждане на мораторни лихви, считано от датата на увреждането – първата дата от исковия период до датата на завеждане на исковата молба. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, развити в съдебния акт и обосноваващи отхвърлителните му диспозитиви, ВАС не намира за необходимо да приповтаря същите в касационното си съдебно решение. Неоснователна е и касационната жалба, предявена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. С. срещу осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло правните изводи на административния съд за основателност на претенцията на Иванов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от неосигуряване на адекватни битови условия в Затвора - Б. за изтърпяване наказанието "лишаване от свобода" в периода 11.12.2014 г. -11.02.2016 г. С оглед периода на търпене на вредите и най-вече с оглед техния интензитет, настоящата касационна инстанция намира, че съдът е определил размер на присъденото обезщетение, съответстващо на разбирането за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение