Решение № 4448 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2010 г.

Решение № 4448 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7108/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Вълчо Георгиев Стайков, подадена чрез пълномощника адв. Биляна Дякова, против решение № 97 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 2729/2008 г. на Административен съд - Варна, седемнадесети състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имоти № 1048 и № 4472. Излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че е следвало да се приложи чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, като специална норма пред нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, както и че иска изплащане на частта над 600 кв. м до 800 кв. м, която му е предоставени за ползване през 1972 г. Моли, съдебното решение да бъде отменено и се отмени заповедта на областния управител в оспорената част, или се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - областен управител на област с административен център - гр. Варна, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни - Живка Димова Желева, Василка Георгиева Николова, Петър Янков Харваджиев, Кристина Антонова Антонова, Домна Георгиева Димитрова и Димитричка Георгиева Димитрова, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Заинтересованата страна - Донка Димова Михайлова, чрез пълномощника си адв. Берж Хаджолян, с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се отхвърли жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна. Смята, че са неоснователни претенциите за отмяна на заповед за одобряване ПНИ по искане за предоставяне плащ над 600 кв. м с основно застрояване. Излага, че преценката по чл. 168, във вр. чл. 145 АПК е формирана на база на събраните по правилата в чл. 170 АПК доказателства и наведените правни доводи, както и че обосновано е оставен в сила спорният акт, като съобразен с критериите в чл. 146 АПК, в това число и разпоредбите на специалния закон § 4 ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК жалбата е неоснователна. С решение № 97 от 15.01.2010 г. по адм. дело № 2729/2008 г. на Административен съд - Варна, седемнадесети състав, е отхвърлена жалбата на Вълчо Георгиев Стайков срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, по отношение на имоти № 1048 и № 4472. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на Донка Георгиева Стайкова разноски по делото в размер на 360 лева и на областен управител на област Варна разноски в размер на 150 лева. Административният съд е приел, че по отношение на процесните имоти не е допуснато нарушение при одобряване на ПНИ, като административният орган е съобразил действителните права на жалбоподателя от 600 кв. м по отношение на имоти № 1048, а обстоятелството, че е ползвател на по-голяма част, която е включена в имот на бивш собственик, не обосновава извод за нарушение на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ, а изградените съоръжения в тези части не са от категорията да препятстват възстановяване на собствеността. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касатора за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е бивш ползвател на земеделска земя, по отношение на която е трансформирано правото на ползване в право на собственост в размер на 600 кв. м идеални части от 900 кв. м от имот № 1048 в м."Долаплъ кая", за която има издаден нот. акт № 178, т. ХIX, н. д. № 9119/1994 г. Със заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областен управител на област с административен център - Варна, е одобрен плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ, за местности "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община - Варна, с който имот № 1048 по КП от 1990 г. от 900 кв. м в м. "Долаплъ кая" е включен, като са обособени два имота № 1048 и № 4472. По отношение придобитите материални права от бившия ползвател и легитимацията му не се спори в производство, като за него е отреден имот с ПНИ № 1048 с площ от 600 кв. м, а разликата над 600 кв. м с площ от 328 кв. м от фактически ползвания имот от жалбоподателя с ПНИ е образуван нов имот № 4472, отреден и записан в регистъра на собствениците на наследниците на Димитър Георгиев Хаджидимитров. Легитимацията на наследниците на бившия собственик с възстановена собственост за процесния имот № 4472 от ПНИ е въз основа на решение № 590 от 15.02.1999 г. на Поземлена комисия - Варна, с което е възстановена собствеността върху нива от 5,494 дка, представляващ бивш имот № 3490, в който имот попадат двата новообразувани имота № 1048 и № 4472. От назначените по делото единична и тройна съдебно - технически експертизи, приети и неоспорени от страните, се установя, че върху площта от 328 кв. м на новообразуван имот № 4472 са изградени съоръжения (подземни ел. и водопровод и тоалетна). Към заключенията са приложени скици, които отразяват имотите в ПНИ и ситуирането съобразно правата на страните, както и частите, които са включени в НИ № 4472, заедно с изградените в тях съоръжения. Неоснователни са доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, както и за приложение на отделни разпоредби на ЗУТ. Правилни са изводите на съда по отношение липса на нарушение на чл. 28, ал. 6 и ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Жалбоподателят се е легитимирал като собственик (ползвател с трансформирано право на ползване) върху площ от 600 кв. м, за който имот с ПНИ този имот правилно е отразен и съответен на притежаваните права от него. Претендираните права по отношение на частите над 600 кв. м, които са включени в новообразуван имот № 4472 и отредени за наследниците на бившия собственик Димитър Георгиев Хаджидимитров, са неоснователни и при липса на материалноправни предпоставки. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая имот № 1048 е отразен правилно в ПНИ с площ от 600 кв. м и при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици, да остане в имота, отреден за ползвателя. В настоящия случай разликата над 600 кв. м от фактически ползвания имот от жалбоподателя е включен в съседен новообразуван имот № 4472 отреден за бивш собственик с възстановени права на собственост и правилно при одобряване ПНИ за него е обособен нов имот в съответствие с чл. 28, ал. 8 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Наличието на съоръжения в тази част не обуславя право на ползвателя за придобиването й, след като е налице възможност за образуване на нов имот при допустимо отклонение по чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ и не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. При преценката за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ следва да се съобрази, че имоти № 1048 и № 4472 са ситуирани съгласно правата на жалбоподателите в съответствие с изградените сгради и съоръжения от бившия ползвател, а наличните съоръжения в останалите части над 600 кв. м не могат да обосноват незаконосъобразност на одобрения план при спазване на разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на имота. Следва да се има предвид и разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ относно характера на съоръженията, които са относими към производството по възстановяване на собствеността, като бившите ползватели с трансформирано право на собственост по отношение на изградените съоръжения с характер на подобрения, могат в отделно производство да претендират заплащането на тяхната равностойност. Неприложими са в случая и разпоредбите на ЗУТ по отношение изискванията за обособените имоти, като съда правилно е приложил чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ, като е съобразил допустимото отклонение за образуване на имот в по-малки размери и при приложението на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Освен това съгласно разпоредба на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ имотите запазват на границите и размерите си, когато площта им не надвишават 600 кв. м, какъвто не е настоящия случай, а е налице разлика от 328 кв. м, по отношение на която се прилага разпоредбата на чл. 28, ал. 7, която е в полза на бившия собственик с възстановени права. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,