Решение № 6747 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение21.06.2023 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 484/14.07.2022 г. по адм. дело 801/2021 г. на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на П. Хаджиев, [ЕГН], с адрес в гр. Хасково, [адрес] разноски в размер на 3 300 лева (три хиляди и триста) лева за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Василева, против решение 484/14.07.2022 г. по адм. дело 801/2021 год. на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-260-6500/14263 от 04.08.2021 г. в частта му, с която на П. Хаджиев по схема/мярка СП (основна) са направени намаления в размер на 59 957,88 лева и за същата схема не е оторизирана сума за подпомагане. В тази част преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът П. Хаджиев, чрез процесуалния си представител адв. Караманолов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил относимите към спора материални правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. От фактическа страна съдът е установил, че П. Хаджиев е подал на 07.05.2019 г. Заявление за подпомагане за кампания 2019 г., форма за Физически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2019 г., сред които и парцел 77195-1411-7-1 с площ 5.89 ха в землището на гр. Хасково по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) - СП (основна). Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверки на място, за които са приложени доказателства, подробно описани от съда. На 04.08.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което по схема/мярка СП (основна) са извършени намаления в размер на 59 957,88 лева и за същата схема не е оторизирана сума за подпомагане. В хода на съдебното производство е приета основна и допълнителна съдебно техническа експертиза (СТЕ). От заключенията на вещите лица е установено, че по подаденото заявление на Хаджиев са извършени проверки на място. В резултат на проверките е установена идентичност между парцел 77195-1411-7-1, заявен за кампания 2019 г. и парцел 77195-1410-1-2 заявен за кампания 2018 г. Насаждението в този физически блок от череши според вещите лица е от интензивен тип. Дърветата в тези насаждения са ниско растящи, с малка прибрана корона. Черешите са засадени на гъсто, в сравнение с неинтензивния тип, което позволява да се увеличи броят им на единица площ. Според вещите лица черешовите дървета във ФБ 77195-1411-7-1 са на възраст 6-7 години, като в съдебно заседание уточняват, че това е възраст от засаждането им. Според тях не е възможно да се определи имало ли е плододаване през 2019 г. освен ако се вземе предвид, че дърветата са на възраст, позволяваща плододаване. За да отмени обжалваното уведомително писмо, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми по схема СП (основна) следва да бъде намалена. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците правни норми. Приел е, че отразеното в доклад 93-2070 от 07.04.2020 на заместник министъра на земеделието, храните и горите, на база на който административният орган твърди, че е издадено процесното писмо в оспорената му част, обобщава причините наложили увеличаване броя на извършените теренни проверки и общи установени несъответствия при част от заявените за подпомагане парцели по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци. Според съда информацията, съдържаща се в доклада е обща и неконкретизирана, тоест от нея не може да се извлекат мотиви на органа да откаже подпомагане на П. Хаджиев по схема/мярка СП(основна) за годината на кандидатстване. Посочил е, че в това приложение е цитиран само един имот 77195-1411-7-1, по отношение на който в колона Резултат е отразено Млади . Не става ясно какво точно се има предвид по посочения резултат, кои конкретно нормативни изисквания не са спазени, за да се квалифицират площите като недопустими за подпомагане. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/14263 от 04.08.2021 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано процесното подпомагане и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия по схема СП (основна) е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно в административния акт, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен отказът и са наложени санкции спрямо адресата. Докладите от проверките са част от доказателствата по преписката, същите нямат характер на мотиви на административния акт, още повече, че в писмото липсва препращане към който и да е индивидуално определен протокол с номер, дата и съставител, за да се приеме, че констатираните в тези протоколи факти са възприети от органа - издател на акта и същите са фактическите основания за разпоредените в акта намаления. При тези факти, неоснователни се явяват изложените в касационната жалба твърдения, че след извършване на административни проверки за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности за кампания 2019 и извършената проверка на място, резултатите от които са описани в доклад с рег. 10-325/07.04.2020 г. представляват мотиви към административния акт. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. Доколкото в настоящия случай процесното Уведомително писмо не съдържа конкретно препращане към цитирания от органа доклад от извършената проверка на място, нито се позовава на друг документ, то не може да се възприеме, че е налице визираната в ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ хипотеза. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за оказаната правна помощ от адвокат. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от койтно е видно, че договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат е в размер на 6 600 (шест хиляди и шестстотин) лева. Касаторът заместник изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност на възнаграждението, което настоящият състав на ВАС, пето отделение намира за основателно. Предвид нормативно установения минимален размер на възнажграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, установен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да присъди разноски в размер на 3 300 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от Държавен фонд Земеделие . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение