Решение № 12919 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5856/2016 г.

Решение № 12919 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5856/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от П. М. Т. и от П. Й. П., чрез пълномощника им адв. М. К., срещу решение № 1378 от 29 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 9194/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е изменено решението на комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед № РД-09-2-161/09 юни 2015 г. на кмета на Столична община, район "Триадица", отразено в протокол № 1/24 юни 2015 г. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решение № 1378 от 29 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 9194/2015 г. по описа на Административен съд С.-град е обжалвано и от Е. М. Т. с частна жалба в частта му, с която жалбата му срещу решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото в тази му част. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, имаща характер на определение. От ответника "Ю. А." ЕООД със седалище С., чрез пълномощника на дружеството адв. А. В., е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения за неоснователност на подадените касационни жалби. Същото становище пълномощникът поддържа и на проведеното на 24 октомври 2016 г. съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки. Останалите ответници - комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-2-161/09 юни 2015 г. на кмета на Столична община, район "Триадица", З. Й. П. и К. П. Д., не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, включително и в частта му с характер на определение. I. По касационните жалби, подадени от П. М. Т. и от П. Й. П.: Двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на П. Й. П., З. Й. П., К. П. Д., П. М. Т. и Е. М. Т. срещу решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-2-161/09 юни 2015 г. на кмета на Столична община, район "Триадица", отразено в протокол № 1/24 юни 2015 г., с т. I на който е определена пазарната стойност на правото на преминаване и прокарване на канал с диаметър 1000 мм през ПИ 794 с площ 963 кв. м в размер на 20907 лева. Съдът е приел, така определената оценка не съответства на пазарната такава, поради което я е изменил, като е увеличил стойността на правото на преминаване и прокарване на канал на 33750 лева. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на основание за изменение на размера на определеното обезщетение за правото на преминаване и прокарване на канал е законосъобразен. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-оценителна експертиза е установено, че комисията по чл. 210 от ЗУТ правилно е определила площта, върху която е изчислено правото на прокарване. Установено е също така от експертното заключение, че стойността на определеното от комисията обезщетение е занижена. В тази връзка вещото лице е изложило подробни съображения, възприети изцяло от първоинстанционния съд при липсата на оспорване на констатациите на експерта. Установено е по делото и обстоятелството, че оценката на нарочната комисия е направена след като между собствениците на засегнатия ПИ 794 и дружеството, в чиято полза следва да бъде учредено правото на прокарване, не е постигнато съгласие за учредяване право на прокарване на отклонение. Изложените в касационната жалба доводи в обратния смисъл са неотносими към предмета на настоящото производство - определяне на цената на правото на прокарване. Въпросите относно необходимостта от учредяване на такова право от кмета на общината по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗУТ могат да бъдат поставени след евентуалното издаване на заповед с такова съдържание. Неоснователни са и възраженията на двамата касатори относно допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че за проведеното на 09 февруари 2016 г. оспорващата З. Й. П. не е била редовно призована. Това обстоятелство, дори и да е основателно, не засяга правата на двамата касатори за участие в производството по делото. По делото не са налице данни, установяващи, че тези права са били нарушени, а и липсват твърдения за това. Евентуалното нарушаване на правото на защита на З. П. не води до нарушаване правата на касаторите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. II. По частната жалба на Е. М. Т.: Частната жалба е подадена в срока по чл. 229 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1378 от 29 февруари 2016 г., постановено по адм. д. № 9194/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, съдът е оставил без разглеждане подадените от К. П. Д., З. Й. П. и Е. М. Т. жалби срещу решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-09-2-161/09 юни 2015 г. на кмета на Столична община, район "Триадица", отразено в протокол № 1/24 юни 2015 г., като е прекратил производството по делото в тази му част. По отношение на К. П. Д. и З. Й. П. решението не е било обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. По отношение на частния жалбоподател Е. М. Т. съдът е приел, че подадената от него жалба е просрочена и следователно недопустима. Решението в тази му част е правилно. От данните по делото е установено, че Е. Т. е бил уведомен по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК за издаденото решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ на 07 август 2015 г. При това положение срокът за подаване на жалба е изтекъл на 21 август 2015 г. Това прави подадената на 25 август 2015 г. жалба недопустима, като подадена след изтичането на законоустановения 14-дневен срок за това, както обосновано е приел и административния съд. Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява самото право на съответното лице да оспори издадения административен акт. За срочността на подадената жалба съдът следи служебно. С оглед горното обжалваното решение в частта му с характер на определение, като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,