Решение № 10234 от 14.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София и на Е. Гебрев срещу решение 6300/02.11.2021г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 10986 по описа за 2020 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22220319000519-091-001/14.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта относно установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер 241 541.30 лева с лихви за забава в размер 54 802.74 лева за данъчен период 2017 г. и е изпратената преписката на компетентния орган по приходите. Първият касатор обжалва частта от решението за прогласяване на нищожността на РА. Доводите му са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у възложилия ревизията орган по приходите към датата на възлагане на ревизията, както и за значението на начина на разпределяне на преписките между органите по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Вторият касационен жалбоподател обжалва решението в частта относно разпореденото изпращане на преписката на компетентния орган по приходите. Аргументира недължимостта на изпращането на преписката с предложено систематично търлкуване на разпоредбите на чл. 160, ал. 1 и ал. 5 ДОПК, с действието във времето на правилото на чл. 160, ал. 5 ДОПК и позововаване на принципите на законност и справедливост. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Като ответници по касация всеки от касационните жалбоподатели отрича основателността на насрещната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е оспорена частта от РА, с която са установени в тежест на Е. Гебрев допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчен период 2017 г. в размер 241 541.30 лева и за закъснителна лихва в размер 54 802.74 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА в обжалваната част и е разпоредено изпращане на административната преписка на началника на Сектор Ревизии при ТД на НАП София. По констатациите на съда ревизията е възложена със заповед от 25.01.2019 г., изменена на 27.03.2019 г., 25.04.2019 г., 26.06.2019 г. и 27.09.2019 г. Длъжностното лице, възложило ревизията С. Костадинова била включена в персоналния обхват на издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповед РД 01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП и в следваща такава заповед РД-01-818/10.05.2019 г. Според решаващите изводи на първостепенният съд възлагането на ревизията е осъществено от орган по приходите без материална компетентност, като такъв орган е участвал и в състава от органи издал РА, доколкото не е установено действието към момента на възлагането на ревизията на заповедта на директора на ТД на НАП София от 07.06.2017 г., а овластяването на Костадинова с правомощията да възлага ревизии е от 10.05.2019 г. С липсата на компетентност е обоснована недействителността на административния акт. Съдът е обсъдил и отсъствието на информационна следа за начина на разпределяне на преписката на конкретния орган по възлагане на ревизии без с това да е скрепил правен извод. I. По жалбата на ДОДОП Източник на правомощието на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е законът /вж. чл. 112, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определяща кръга от длъжностни лица с функции на органи по приходите от компетентната териториална дирекция, които да възлагат ревизии /в този смисъл вж. решаващите мотиви на ТР 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело 10/2016 г./. Заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е вътрешнослужебен акт от категорията на тези по чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, тъй като създава за адресатите ѝ правото и задължението да възлагат ревизии. Заповедта от 07.06.2017 г. не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към 25.01.2019 г. и към датите на изменянето на ЗВР до 10.05.2019 г., когато е издадена нова заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Костадинова е в персоналния обхват и на тази заповед /избраният от териториалния директор подход е за посочване на органите по приходите с компетентност да възлагат ревизии с име и длъжност/. По хипотеза оттеглянето на правомощието на възлагащите ревизии органите по приходите се осъществява по реда на овластяването /арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК/. В контекста на горното, ревизията приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Не са опорочени и последващите му процесуални действия по изменяне на ЗВР и по издаване на заключителния акт в производството. Не съществува правно основание за очакването на първостепенния съд наличие на информационни следи за начина на определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Гаранциите срещу участието в административното производство на орган по приходите заинтересован от изходи му са институтите на отвода по чл. 76 ДОПК и на изземване на преписката по чл. 7, ал. 3 ДОПК. Следва да се има предвид, че по отношение на конкретното ревизионно производство разпределянето на преписката предхожда възлагането и като предпроцесуална дейност не засяга валидността на крайния акт в производството. II. По жалбата на Е. Гебрев Не съществува сочената от този касационен жалбоподател колизия между разпоредбите на чл. 160, ал. 1 и ал. 5 ДОПК. И до новелата на ДОПК от ДВ бр. 105/2020 г., включваща приемането на новата ал. 5 на чл. 160, е несъмнено правомощието на съда да прогласи нищожността на РА предвид препращането от § 2 от ДР на ДОПК към АПК, а в обхвата на препращането е и разпоредбата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 АПК. Новото правило на чл. 160, ал. 5 ДОПК задължава съда при обявяване на нищожността на РА да приложи чл. 173, ал. 2 АПК, т.е да изпрати преписката на компетентния административен орган. Разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК не се конкурира с тази на чл. 160, ал. 1 ДОПК, а е насочена към преодоляване на ограничението по чл. 160, ал. 4 във вр. с ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите в хипотезата на отмяна на оспорения акт. Вън от горното, следва да се има предвид, че с отмяната на решението на АССГ в частта за прогласяване на нищожността на РА, отпада и вътрешнопроцесуалното условие по чл. 160, ал. 5 ДОПК за изпращане на преписката на компетентния орган по приходите и е дължима отмяна и на тази част от решението. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение