Решение № 7244 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2015 г.

Решение № 7244 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Юлиян Щалиянов, против решение № 131 от 27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 837/2014 г. на Административен съд Пазарджик. С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г., с изх. № 02-130-2600/2412 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с което е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с идентификатори № 66559-25-1-1; № 66559031-5-1; № 66559-40-1-1 и № 66559-40-2-2-1, намиращи се в землището на с. Синитово. Със същото решение е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "Еко-Хидро-90" ООД, чрез пълномощник юрк. Галя Баракова, с представени писмен отговор на касационната жалба и писмени бележки по спора, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-130-2600/2412 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП за БЗС с идентификатори № 66559-25-1-1; № 66559031-5-1; № 66559-40-1-1 и № 66559-40-2-2-1, намиращи се в землището на с. Синитово. С посочената част на уведомителното писмо по подадено от касационния ответник "Еко-Хидро-90" ООД общо заявление за плащане на площ за 2013 г. след извършени административни проверки е установено за четирите БЗС площи, които кандидатът за подпомагане не стопанисва и попадащи извън специализирания слой "Площ в добро земеделски състояние" за 20013 г. С обжалваното решение № 131 от 27.02.2015 г., постановено по адм. дело № 837/2014 г. на Административен съд Пазарджик, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издателят на уведомителното писмо е допуснал нарушения на реда, предвиден в чл. 24, ал. 4, чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, тъй като не е предприел изискваните по тези разпоредби други подходящи административни процедури, в т. ч. проверка на място, както и не е изискал от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. С това той допуснал нарушения на чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. Вместо да изложи установеното от фактическа страна по съществото на спора, първоинстанционният съд се е задоволил да посочи единствено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане. А сред установеното от правна страна е описал и вида на извършените проверки за четирите БЗС. Липсва анализ на събраните по делото доказателства. Назначената по делото експертиза е описана общо по СЕПП и схемата за национално доплащане на площ (СНДП), с констатации на вещото лице, които не са били предмет на производството пред административния съд. Не са обсъдени изводите на вещото лице за относимите четири БЗС. При неизяснен от фактическа страна спор първоинстанционният съд не е изложил и адекватни правни изводи по съществото на спора. Единствените мотиви на административния съд касаят неспазване на реда по Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Този регламент обаче е отменен от 01.01.2010 г. с Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. (ал. 107 от преамбюла на последния). Тъй като искането за финансово подпомагане на жалбоподателя е било подадено след 01.01.2010 г., то разпоредбите на отменения Регламент № 796/2004 г. не могат да намерят приложение. Но дори отменения Регламент № 796/2004 г. няма чл. 24, ал. 4, на която се е основал административния съд. Дори да се приеме като техническа грешка, и че съдът е имал предвид 24, ал. 2 от него, то няма нарушение и на тази разпоредба, нито на останалите сочени от него разпоредба на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 и чл. 30, ал. 4 от регламента. Мотивите на административния съд са свързани с неизвършване от административния орган проверка на място, както и това че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място и не запознал с него земеделския производител. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП (изм.) на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Същото е и съдържанието и на чл. 26, т. 1 от неправилно приложения отменен Регламент № 796/2004 г., както и чл. 30, т. 1 от относимия Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Затова като не е извършена проверка на място, не е допуснато нарушение на процедурата по ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията. В случая според изложеното в уведомителното писмо /колона 5 от таблицата на стр. 2 по СЕПП/ и обяснителните бележки към нея, са посочени две правни основания за отказа за финансово подпомагане на касационния ответник за четирите БЗС. Това са чл. 43, ал. 3, т. 4 (изм.) и т. 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Тези фактически основания са и изрично посочени в текстовата част към цитираните правни норми. Сочените фактически и правни основания обаче не са обсъдени от първоинстанционния съд. Не са формирани мотиви по съществото на спора. Като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това налага отмяна на неговото решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в уведомителното писмо. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в оспорваната част на уведомителното писмо, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение