Решение № 121 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 36/2017 г.

Решение № 121 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 36/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, във връзка с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Профи инженеринг" ЕООД, против Решение № 6300 от 17.10.2016 г., постановено по административно дело № 966/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500008542/12.10.2015 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) - С., потвърден с Решение № 1985 от 30.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - С. при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи на съдебния състав и извършената от него преценка на доказателствата. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд С. - град и вместо него постанови друго такова, с което да отмени акта за дерегистрация. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез юрк. Иванов оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Профи инженеринг" ЕООД, против акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500008542/12.10.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1985 от 30.12.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството от датата на връчване на акта - 18.11.2015 г. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на акта, както и представените от страните в хода на делото писмени доказателства. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, има изискуемото се съдържание, в това число са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване, като не са допуснати нарушения на процесуални разпоредби на ДОПК. Обсъждайки материалната законосъобразност на акта, решаващият съд е посочил правното основание за неговото издаване, дал е тълкуване на разпоредбата на ЗДДС за прекратяване на регистрацията, след което на отделен ред е обсъдил въпроса налице ли са предпоставките на посочената разпоредба. По отношение на основанието по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията - лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК, са изложени мотиви, че от страна на органа по приходите са извършени две посещения на декларирания данъчен адрес от дружеството в гр. С., резултатите от които са обективирани в съответните протоколи, приложени по административната преписка, при които посещения на декларирания адрес не е открит представляващ дружеството или упълномощено от него лице за получаване на книжа и съобщения и контакт с приходната администрация. Отбелязано е, че протоколите са съставени по реда на чл. 50 от ДОПК съставляват официални удостоверителни документи и са доказателство за извършените действия и установени факти. По отношение на доводите на жалбоподателя, че органите по приходите са контактували с дружеството на посочения от него електронен адрес съдът е приел, че това е обстоятелство, което е неотносимо към фактическия състав на чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща изрично към нормата на чл. 28, ал. 1 от ДОПК, от което следва, че нормата визира неоткриване на лицето на адреса за кореспонденция, а не на електронен адрес. С. е направил и позоваване в тази насока на съдебната практика на Върховния административен съд. Предвид обстоятелството, че органът действа при условията на оперативна самостоятелност съдът е приел, че посочването на основанието по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е достатъчен мотив за обосноваване на акта, без да се дължи излагането на други мотиви. На база на изложеното е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно е приел, че са налице предпоставки по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията относно допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на административния съд за наличие на хипотеза по чл. 176, т. 1 от ЗДДС не могат да бъдат споделени. Според последната разпоредба, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед на данните по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че фактическият състав на разпоредбата е осъществен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл се явяват неоснователни. Констатациите за ненамиране на адреса не са опровергани от ангажираните от дружеството жалбоподател доказателства и изводите в тази насока на административния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Административният съд правилно е приел, че за настъпването на фактическия състав на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е неотносимо обстоятелството, че през посочения период дружеството е извършвало кореспонденция на електронен адрес. Н. на чл. 176, т. 1 от ЗДДС препраща към ДОПК, а по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 2 "Адрес за кореспонденция" от ДОПК адресът за кореспонденция е адресът на управление - за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на управление. Направеното оплакване в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че административният съд не е възприел възражението на жалбоподателя, че оспореният акт няма мотиви, е неоснователно. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че в случая органът по приходите действа при условията на оперативна самостоятелност и само посочването на основанието по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е достатъчен мотив за обосноваване на акта. В допълнение може да бъде отбелязано, че мотиви за обосноваване на акта са изложени подробно в решението на директора на Дирекция "ОДОП" при административното обжалване и те се споделят от настоящата съдебна инстанция. Нормата на чл. 176 от ЗДДС се намира в глава 25 от ЗДДС - "Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами" и с нея са регламентирани правомощия на органите по приходите за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лица, за които са установени една или няколко хипотези на данъчни нарушения. Чрез прекратяване на регистрацията се постига целта на закона за санкциониране на неизправни данъчни субекти, които нееднократно нарушават законови разпоредби, като по този начин се предотвратяват и данъчни измами. В този смисъл постигането на целта на закона е в достатъчна степен мотивирано, в това число и спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а оплакванията в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения акт за дерегистрация Административен съд С. - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора "БГ К. К."-ООД следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,