Решение № 10315 от 5.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2009 г.

Решение № 10315 от 5.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2891/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Милан Славчев Ташев, действащ като ЕТ "Милан Ташев" - гр. Петрич, против решение № 1032/13.11.2008 г., постановено по адм. дело № 3623/2007 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 1186/25.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Благоевград. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и становището по същество на пълномощника адв. Бакалов се излагат съображения, че доставките по процесните фактури са реално осъществени и са изпълнени всички условия за признаване право на данъчен кредит. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез пълномощника юрисконсулт Мутева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е приел, че доставките не са реално осъществени, тъй като доставчиците не са имали кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на ЕТ "Милан Ташев" против ревизионен акт № 1186/25.10.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Благоевград, потвърден с решение № 552/19.04.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" за гр. София. Жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1143 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно с ревизионния акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 40156,60 лв. по фактури, издадени от "МВСЧ" ЕООД и от "Жикс Тулс" ЕООД. Относно процесните фактури № № 79/17.12.05 г., 137/25.12.05 г., 225/25.01.06 г. и 269/03.02.06 г., издадени от "МВСЧ" ЕООД съдът е посочил, че имат за предмет, съответно "направа на временна ограда", "работни дни", "извършено СМР по договор от м. 12/2005 г. " и "извършено СМР по договор - човекодни". При ревизията е прието, че не е доказано извършването на реални доставки и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. При насрещната проверка на доставчика е установено, че фактурите са издадени и данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, като е платен по "ДДС-сметка" на доставчика. Прието е, че от представените договори за СМР и протоколи за извършена работа не става ясно каква работа е свършена, няма количествени сметки, а по представените 12 граждански договора няма доказателства за плащане към наетите лица и не може да се установи кога е започнала и свършената работа, за да се установи броя на човекодните. Представени са също граждански договори, сключени на 20.11.2005 г. с физически лица за извършване на работа - товаро-разтоварни работи на строителни материали, като за тези лица е установено, че имат сключени трудови договори с друг доставчик на жалбоподателя - "Жикс Тулс" ЕООД. Въз основа на установените обстоятелства при ревизията е направен извода, че доставчикът не разполага с кадрови ресурс за извършване на доставките, поради което не са осъществени реални доставки. Съдът е приел изводите за обосновани и правилни, като в тази връзка подробно е посочил какви са законовите изисквания за наличие на реално осъществени доставки по чл. 6, чл. 24 и чл. 32 ЗДДС във връзка с признаване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 63 ЗДДС. Посочил е, че само формалното изпълнение на условията по чл. 64, ал. 1 и чл. 55, ал. 6 ЗДДС не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит, а следва да бъде доказано реалното осъществяване на доставките. В тази връзка е изложил, че в ревизионното производство са представи договори сключени между ревизираното лице и доставчика с предмет "СМР на обект "Аерогара София", договор № 15/01.12.2005 г. за направа на временна ограда на обект "Аерогара София" и договор № 12/01.12.2005 г. за извършване на СМР с личен труд на обект "Аерогара София", като по отношение на първия договор е представен протокол за свършена работа от 27.12.2005 г., от който обаче не става ясно вида на свършената работа. Не са представени справки, от които да може да се направи извода от кои работници са формирани човекодните, липсват доказателства за плащане на наетите лица, както и доказателства за времето, през което е свършена работата. Предвид това съдът е направил извод, че не е доказана реалността на доставките и правилно е отказано правото на данъчен кредит. Посочено е, че разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС е неприложима, въпреки плащането на данъка по "ДДС-сметка", тъй като същата намира приложение само при реално осъществени доставки. По сходни съображения, съдът е отхвърлил жалбата и относно фактури № № 342/27.10.05 г., 437/10.11.05 г. и 470/17.11.05 г., издадени от "Жикс Тулс" ЕООД, които имат за предмет, съответно "плащане по протокол обр. 19/27.10.05 г. и договор от 01.09.2005 г. - транспортна услуга", "съгласно договор" и "СМР - транспортна услуга". Правото на данъчен кредит по тези фактури също е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС, поради това че не е доказано реалното осъществяване на доставките. При насрещната проверка на доставчика е установено, че фактурите са издадени и че данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС, като е платен по "ДДС-сметка", а плащанията са извършени по банков път. Относно транспортната услуга е представен договор от 01.09.2005 г. с предмет извършване на транспортни работи на Летище София, със срок на договора до 25.10.05 г. Установено е, че за периода доставчикът има сключен един трудов договор за длъжността шофьор от 25.10.05 г., а от ведомостта за заплати е установено, че не е имало друго лице на тази длъжност, поради което е направен извода, че доставчикът не е имал кадрова обезпеченост за извършване на доставката. Установено е също, че доставчикът не разполага със собствени транспортни средства за извършване на услугите, като при ревизията е представен договор за наем от 01.09.05 г., но не са представени пътни листи, товарителници, дневни отчети, кантарни бележки, които да докажат реалността на услугите. Относно доставката на СМР по фактура № 470 е представен договор от 16.08.05 г. между жалбоподателя и "Жикс Тулс" ЕООД с предмет - направа на ограда и СМР по опис. Установено е, че доставчикът има сключени трудови договори от края на м. 10/2005 г. /20, 25 и 31.10./ за длъжностите - технически изпълнител, нискоквалифициран работник в строителството, кофражист, фаянсаджия и заварчик, а другите трудови договори са сключени след 14.11.2005 г. От фактурите и приложените към тях протоколи не става ясно кога са извършените СМР. Въз основа на установените обстоятелства е прието, че не са извършени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът е приел за правилни и обосновани направените изводи на органите по приходите за липса на реални доставки по процесните фактури. В тази връзка е изложил съображения, че съгласно т. 8 от раздел III А от договора от 01.09.05 г. за извършване на транспортни услуги на Летище София, е следвало след приключване на определената работа изпълнителят да уведомява възложителя като представи за подпис изискващите се за това първични счетоводни документи /товарителници, пътни листи, дневни отчети, кантарни бележки/, но такива не са представени, включително и в съдебното производство. Относно сключения договор за наем на товарен автомобил м. "Мерцедес" с регистрационен номер С9474 ХН с "Емкар" ООД от 01.09.05 г. е изложил, че при ревизията са представени пътни листи за автомобила по време на ползването му от "Емкар" ООД и от "Гая" ООД, които се различават от пътните листи, представени при насрещната проверка на "Гая" ООД. Съдът е посочил конкретни несъответствия в показанията на километража на превозното средство, като в пътни листи под един и същи номер са посочени различни показатели и съществуват поправки в документите. По подробни съображения в този смисъл съдът е отхвърлил подадената жалба против ревизионния акт. Касационният състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и последователно обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което съдът е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. При ревизията безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от двамата доставчици, данъкът по фактурите е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и е платен по "ДДС-сметка" на доставчиците. Не се спори по формалното изпълнение и на останалите изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС. Спорът по делото е свързан с реалното осъществяване на доставките по фактурите. В тази връзка съдът правилно е посочил, че наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение за данъчен кредит, а също така имплицитно е включено в определенията за данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС и за облагаеми доставки по чл. 32 ЗДДС. Правилно също така е преценено, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т. е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да се извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури. Оплакванията в касационната жалба са свързани с преценката на събраните по делото доказателства и изводите, които са направени от съда във връзка с реалното осъществяване на удостоверените с фактурите доставки на услуги, но оплакванията са общи и не съдържат конкретни твърдения или доводи. Изложените от съда съображения в тази връзка са последователни и подробни, направените изводи - обосновани, поради което се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Съдът не е допуснал игнориране на доказателства, нито превратно тълкуване или изопачаване на доказателствата, поради което не е налице необоснованост на фактическите изводи. Относно фактурите, издадени от "МВСЧ" ЕООД обосновано е прието, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Доколкото и по четирите фактури става въпрос за извършване на услуги, доказването на кадровата обезпеченост има съществено значение при преценката за реалното извършване на услугите. В две от фактурите, като предмет на доставките е посочено "работни дни" и "извършено СМР по договор - човекодни", като по делото не са представени доказателства за отработените дни, от кои лица и кога е осъществено това. Относно лицата, за които са представени граждански договори не са представени доказателства за плащане на възнаграждения. Правилно съдът е обърнал внимание на факта, че лицата по гражданските договори, които са представени допълнително - общо 5 броя, по същото време са имали сключени трудови договори, което само по себе си поставя под въпрос фактическата възможност на лицата да отработват човекодни. Доставчикът е имал сключени трудови договори със строителни работници от 20.01.2006 г., а фактурите за извършени СМР са от 25.01.06 г. и от 03.02.06 г. Представените по делото договори, сключени между ревизираното лице и доставчика "МСВЧ" ЕООД, посочени по-горе, доказват само, че такива са подписани между страните, но не доказват че са изпълнени поетите по тях задължения на всяка от страните. В протокола за свършена работа към договора за СМР на обект "Аерогара София" не са посочени видовете СМР, които са извършени по конкретни показали. Относно фактурите, издадени от "Жикс тулс" ЕООД изводите на съда също са правилни. По фактурите с предмет транспортни услуги е установено, че доставчикът не е разполагал с кадри, които да осъществяват тези услуги, доколкото е установено, че е имало нает по трудов договор от 25.10.05 г. само един шофьор, след като договорът за извършване на транспортни услуги на Летище София от 01.09.05 г. е със срок на изпълнение до 25.10.05 г., фактурата по този договор е от 27.10.05 г., а другата фактура за транспорти услуги - от 17.11.05 г. Обосновано е прието също, че доставчикът не е разполагал и с техническа възможност за извършване на транспортните услуги, тъй като не е притежавал собствен товарен автомобил, а доколкото е представен договор за наемане на такъв автомобил от 01.09.05 г., то при анализа на представените доказателства във връзка с осъществяването на услугите с това превозно средства обосновано е прието, че не е доказано използването му за извършване на услуги с доставчик "Жикс Тулс" ЕООД, тъй като са представени пътни листи с едни и същи номера, които съдържат противоречиви данни относно показанията на километража на товарния автомобил, а освен това имат и поправки. Наред с това не са представени доказателства, които да установяват извършването на конкретни транспортни услуги, като например товарителници, дневни отчети, кантарни бележки и ДР. Относно доставката на СМР, за която е представен договор от 16.08.005 г. между жалбоподателя и "Жикс Тулс" ЕООД с предмет - направа на ограда и СМР по опис, правилно съдът приел, че не е установено наличието на кадрова обезпеченост за извършването им. Доколкото са представени доказателства за сключени договори от края на м. 10/2005 г. и от 14.11.05 г., а фактура № 470 е от 17.11.05 г., то правилно съдът е отбелязал, че липсват доказателства от кого и кога са извършените фактурираните СМР. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото не са установени факти и обстоятелства, от които да може да се направи извод за реалността на доставките. Начисляването на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и плащането на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика не е било спорно по делото, но то не доказва извършването на доставките. Предвид изложените съображения, касационният състав на съда намира, че по делото не е доказано реалното осъществяване на доставки на услуги, удостоверени с процесните фактури, издадени от "МВСЧ" ЕООД и от "Жикс Тулс" ЕООД. Налице е основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС, поради което правилно е отказано правото на данъчен кредит. Плащането на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика не е достатъчно да се признае право на данъчен кредит, а следва доставката, за която това право е претендирано, да бъде осъществена реално. Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд, че въпреки плащането на данъка по "ДДС-сметка", не е налице основание за приложение на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, след като доставките не са реално осъществени. Като е достигнал до същите изводи решаващият съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Оплакването на касатора, че погрешно е посочено седалището му в гр. Благоевград, вместо в гр. Петрич, не представлява съществено процесуално нарушение, нито обосновава неправилност на съдебното решение. Допуснатата грешка е фактическа и може да бъде отстранена по реда на чл. 175 АПК от първоинстанционния съд и след влизане в сила на решението. Предвид изхода на спора не се присъждат разноски за настоящото производството. Въпреки направеното искане, на ответната страна не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК възнаграждението на администрацията е дължимо за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделно. В случая на приходната администрация вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,