Решение № 2717 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2017 г.

Решение № 2717 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6329/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ю. М. М., С. В. Т. и И. В. Т., всички от гр. Б., срещу решение № 180/10.02.2017 г., постановено по адм. дело № 163 от 2016 г. по описа на Административен съд - Б.. С оплаквания за необоснованост и неправилност, поради допуснати съществени нарушения на процесуални норми и материалния закон, се иска неговата отмяна. Сочи се, че Бургаският административен съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 148 ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на същия закон и чл. 225, ал. 2 ЗУТ, като е одобрил строително разрешение, при наличие на незаконен строеж. Счита се, че съдът неправилно е приел, че за процесния обект е налице само преустройство, а не промяна в предназначението, като последното изисква решение на общо събрание и писмено съгласие на всички собственици и непосредствени съседи, с което съдът е нарушил чл. 185, ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Освен това, самият проект е непълен, за което има достатъчно данни. Съдът не е съобразил чл. 170 АПК за доказателствената тежест, отказал е неоснователно събиране на доказателства, не съобразил неизпълнение на негови разпореждания, не е изключил от доказателствения материал документи, за който се е установило, че са с невярно съдържание и е постановил съдебен акт, при липса на мотиви по много въпроси. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Ж. К., която поддържа касационната жалба по основанията, изложени в нея. Представя писмо на О. Б., от 15 март 2017 г., от което се установява, че и към момента преустроеното помещение, без строителни книжа, продължава да се ползва. Ответните страни - Началникът на РДНСК Югоизточен район - град Б., Началникът на отдел "КРА" при О. Б., "СТРАТАГЕМА" ООД, А. Л. П., В. П. С., П. Г. С., Г. Т. М., З. Н. Х., Х. Й. Б., В. М. Т., С. И. Т., Л. М. А., З. П. И., Ж. З. И., А. С. С., Е. Г. А., С. К. К., О. В. Ч., Й. М. А., И. П. С. и Л. Д. Р., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозиран е отговор по касационната жалба от "СТРАТАГЕМА" ООД, със съображения за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение АС-Б. е отхвърлил оспорването и искането за обявяване нищожност на Заповед № ДК-10-ЮЙР-102/04.12.2015 г. на Началника на РДНСК-ЮЙР - Б., с която е оставено в сила Разрешение за строеж (РСтр.) № 3-"З" от 30.01.2015 г., издадено от Началник-отдел "КРА" при О.-Б., като е осъдил жалбоподателите да заплатят разноски по делото - 600 лв. юрисконсултско възнаграждание на РДНСК ЮЙР-Б., 600 лв. юрисконсултско възнаграждание на Община - Б. и 700 лв. в полза на "Стратагема" ООД, гр. Б.. Приел е, че процесната заповед е издадена от компетентен, съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ орган, в съответствие с предоставените му по закон правомощия, в изискуемата форма, при спазване на материалния закон и без допуснати съществени нарушения процесуалните правила. Посочил е като безспорно, на база събраните по преписката и от съда доказателства, че процесният обект - "Преустройство на Ателие 1, Ателие 2, Ателие 3 и Ателие 4, в Център за работа с деца" и обединяване на Ателие 3 и Ателие 4", находящи се в сграда с идентификатор по КК 07079.621.119.1, находяща се в УПИ II, кв. 34 по плана на ж. к. "Б. М.", гр. Б., представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, разположен в жилищна сграда - кооперация на 5 етажа, жилища в която притежават и жалбоподателите, в първия, надпартерен етаж. Като безспорни са приети и фактите, че предназначението на процесните обекти не е жилищно, че за процесната промяна не е искано съгласие на собствениците на имоти в сградата и не е провеждано общо събрание на етажната собственост за това. По отношение на спорния по делото въпрос - дали след като се преустройват ателиета за творческа дейност в Център за работа с деца, процесното преустройство попада в приложното поле на чл. 38, ал. 5 ЗУТ или чл. 185, ал. 1, т. 1-7 ЗУТ. Анализирайки доказателствата по делото, включително и приетите в хода на производството експертизи, с оглед съдържанието на разпоредбата, решаващият съд е приел, че досежно разрешеното преустройство не се изисква решение на общо събрание и писмено съгласие на всички собственици в етажната собственост - предвидено е преустройство на нежилищни помещения, находящи се в жилищна сграда, като не се установява наличие на наднормено шумово или друго замърсяване, разрешението за строеж е съпроводено с надлежно одобрени инвестиционни проекти, представено е и конструктивно становище, от които е видно, че не се променя конструкцията, ВиК инсталацията, и ел. захранването на сградата, както и нейната носимоспособност и сеизмична осигуреност, не се отнемат общи части и не се променят съществено такива, не се засягат помещения на отделни собственици. С оглед това, съдът е приел като приложима хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ и законосъобразна оспорената заповед, потвърждаваща издаденото разрешение за строеж. Решението е правилно. При постановяването му не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, то е в съответствие с приложимите материалноправни норми, с оглед което изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, се споделят изцяло от настоящата инстанция. Производството е започнало по заявление на "Стратагема" ООД за издаване на РСтр., в качеството му на собственик на процесните 4 бр. ателиета за творческа дейност, въз основа на одобрени проекти (по части Архитектура, Конструктивно становище, ВиК, Електро, ОВ и ПБ) и при наличие на изискуемите съгласувателни документи (4 бр., посочени по опис в РСтр.), без предварителни договори с ВиК и ЕВН, тъй като преустройваните обекти са заварени и въведени в експлоатация - през 2008 г. Обектите са разположени на първи надпартерен етаж, свързани с общ коридор, в пететажна жилищна сграда. Разрешението за строеж, оставено в сила с процесната заповед, е издадено на основание чл. 148, ал. 1, 2 и 4 и чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Съгласно последната, не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, в действащата й редакция към датата на издаването на РСтр. (30.01.2015 г.) и на оставилата го в сила заповед - 04.12.2015 г., е предвиждала, че "помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай, че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване". Това са изискванията (за наличието или не на шумово и друго замърсяване), по които, съобразно актуалната към датата на издаването на заповедта редакция на нормата, е проведен контролът на Началника на РДНСК, с процесната заповед. Изменението и допълнението на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, е извършено с ДВ бр. 101 от 2015 г. от 22.12.2015 г., с въведени допълнително изисквания за неговата приложимост по чл. 185, т. 2-4 ЗУТ, когато: не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. И само ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 ЗУТ - преустройството може да се допусне след решение на общо събрание на собствениците или съответно - договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма, във втората хипотеза. В случая, правилно съдът е приел законосъобразност на заповедта, след като с разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти не се засягат общи части на сградата, преустройството не отнема общи помещения и площи или части от тях, не е установено инсталациите да преминават през помещения на отделни собственици, а проектът съдържа конструктивно становище, от което се установява, че не се засяга конструкцията на сградата. По делото не са събрани и доказателства за възможно допускане на наднормено шумово или друго замърсяване, обратното, в с. з. от 13.07.2016 г. вещото лице е изяснило, че конкретните мерки за шумоизолация в процесния обект спрямо съседните обекти, са повече от изискуемото по норматив. Съдебният акт е постановен въз основа на цялостен анализ на представените в преписката и по делото доказателства, включително и приетите: СТЕ, с вещо лице архитект, съдебна пожаротехническа експертиза, СТЕ за проверка на шума, изводите от които са обсъдени в решението, за да се приеме приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, вр. чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ, в която хипотеза не се изисква съгласието на останалите собственици на обекти в сградата. В този смисъл, съдът е извършил цялостна проверка на предпоставките на приложимата разпоредба, при това - след изменението й. Видно от съдържанието на т. 2 от ал. 1 на чл. 185 ЗУТ, в действащата й редакция, промяната на предназначението при преустройството е от значение само в хипотезата на отнемане на общи помещения и площи, или части от тях, което в случая не е налице. Що се отнася до възраженията в жалбата, свързани с оборване на изводите на вещите лица, е следвало да бъдат направени в хода на делото пред решаващия съд. Затова правилна е преценката на административния съд, че е налице хипотезата на чл. 185, ал. 1, т. 7, вр. чл. 38, ал. 5 ЗУТ и за извършеното преустройство не се изисква съгласието на останалите собственици в етажната собственост. Оплакванията за наличие на "документи с невярно съдържание", както и за "незаконен строеж", не следва да се обсъждат, след като такъв не е установен и производство по чл. 225 ЗУТ не е провеждано. Освен това, решението не е постановено при липса на мотиви, тъй като съдът не е длъжен да обсъжда всички наведени от страните доводи, а само тези, които счете за относими по конкретния спор. Ирелевантен за настоящето производство е и въпросът дали в момента се ползва преустроеното помещение, във връзка с което бе представено писмо на О. Б., от 15 март 2017 г. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Тъй като съдебният акт е обжалван изцяло, в частта му за разноските касационната жалба следва да се приеме за искане по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази му част, по което следва да се произнесе първоинстанционният съд, в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,