Решение № 13372 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2013 г.

Решение № 13372 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от адвокат Димитър Димитров в качеството му на процесуален представител на Николай Илков Николов, понастоящем в Затвора - гр. Варна, против решение № 334 от 14.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2151 по описа за 2012 г. на Административния съд - Варна. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил предявения от Николай Николов против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, иск за сумата 15 000 лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психо-емоционален дискомфорт с интензивен характер и унизено човешко достойнство по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация при Затвора - гр. Варна, за периода м. 10.2010 - 1.06.2012 г., със законната лихва върху тази сума в размер на 2588 лева. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че по делото не се установявало ищецът като лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода през процесния период в Затвора - гр. Варна, да е бил поставен при условия, различни от тези, които повелявал законът, и които да са довели до настъпване на някакви трайни психични и други смущения в неговата психика. Съдът е посочил, че макар да не са събрани доказателства тези обстоятелства да са се отразили на здравословното състояние на Николов, от установеното фактическо положение по делото следвал изводът, че ищецът не е претърпял неприятни изживявания за продължителен период от време, което е квалифицирал като недоказано твърдение за унижаване на човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 ЕКЗПЧОС. Допълнително, за да обоснове направения извод, съдът се е позовал и на решение от 24.05.2007 г. по делото Навущанов срещу България на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Предметът на делото е очертан в исковата молба, според която предмет на обезщетяване са твърдени от Николов претърпени неимуществени вреди - психо и емоционален дискомфорт и унизено човешко достойнство по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Според ищеца вредите са му причинени вследствие бездействието на затворническата администрация да осигури условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", без да се накърняват защитените от ЕКПЧОС ценности, което сочи на приложение на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От установените по делото факти настоящата инстанция намира, че направените от административния съд изводи за липса на основание за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ищеца неимуществени вреди съобразно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като недоказана, следователно и изводите за неоснователност на исковата претенция, са правилни. Това е така, защото по делото е било установено, че за времето, посочено по-горе, Николов е бил поставен в условия съобразно изискванията на ЗИНЗС - чл. 2, т. 3, като администрацията на затвора се е съобразявала с обстоятелството, че изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода" като мярка за наказателна репресия на държавата спрямо лица, признати за виновни за извършено престъпление, изначало е свързано с налагане на известни ограничения в рамките и сроковете, предвидени в ЗИНЗС. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. Накратко казано, по делото не са представени доказателства за реално претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания и унижаване на достойнството му при изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" във Варненския затвор, които да са в резултат на противоправно действие или бездействие на затворническата администрация. Липсва и причинно-следствена връзка между такова противоправно действие или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност и настъпилите, по твърдение на жалбоподателя, щети. Поради това правилно е прието от съда, че не са налице основанията по чл. 4 вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Воден от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,