Решение № 10318 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2014 г.

Решение № 10318 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Агенция Пътища" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Лайош Кошут" № 9, ет. 2, ап. 5, срещу решение № 245 от 04.12.2013 г. на Административен съд, гр. Кюстендил, постановено по административно дело № 212/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Агенция Пътища" ЕООД срещу разпореждане за демонтиране на рекламно съоръжение по републикански път I-6/Е-871, изградено при км 1+490 - преместващо пътя, обективирано в писмо, изх. № 107-10 от 18.05.2013 г. на директора на Областно пътно управление, гр. Кюстендил.

Касационният жалбоподател - "Агенция Пътища" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че директорът на областното пътно управление не разполага с правомощие да разпорежда премахване на рекламно съоръжение. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания принудителните административни мерки се налагат от определен в закон орган. Член 57, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) недвусмислено сочи компетентния орган - чл. 53, ал. 3 ЗП - управителният съвет на агенцията, и чл. 10, ал. 1, т. 23 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" (Правилника) не може да създава правомощие. Неправилно съдът приел, че фактическите констатации на длъжностното лице, което съставило констативния протокол, са достатъчно основание за издаване на оспореното писмо. Съдът не изследвал компетентността на длъжностното лице за осъществяване на контролните функции и не го разпитал в съдебно заседание. Счита, че ако съдът не е компетентен да изследва компетентността на автора на констатациите, производството по налагане на принудителната мярка би се лишило от най-важните гаранции, които законът е предвидил в защита срещу произволна административна репресия. Всеки служител на агенцията би разполагал с "обща" компетентност да констатира нарушение на нормите на Закона за пътищата, на Наредбата за специалното ползване на пътищата и да създава задължения за премахване на рекламни съоръжения.

Счита, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото и направил неправилен извод, че дружеството не притежава разрешение за изграждане и експлоатация на рекламното съоръжение. Констативен протокол № 1 от 20.02.2001 г. е издаден от Изпълнителна агенция "Пътища" и материализира издадено разрешение от държавен орган за експлоатация на рекламното съоръжение, въз основа на което до настоящия момент е събирана такса от дружеството. Сочи, че до издаването на Наредбата за специалното ползване на пътищата не съществува друга форма за издаване на разрешение за експлоатация.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното разпореждане или да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Областно пътно управление, гр. Кюстендил, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът осъществил контрол за законосъобразност по чл. 168 АПК на всички основания по чл. 149 АПК и решението е правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалноправните норми. Анализът на законодателната уредба от 1998 г. до настоящия момент сочи, че разрешителният режим е претърпял промени, като законовият текст предвижда при нарушение на изискванията налагане на съответните санкции. Съдът правилно установил, че при наличие на безспорни нарушения на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" ЗП издаденото разпореждане е съставомерно и вписаната санкция по чл. 57, ал. 1ЗП е законосъобразна.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 23.04.2013 г., служители на "Инвестиционна и ремонтна дейност" в Областното пътно управление, гр. Кюстендил, извършили проверка и констатирали, че на път I-6 "Граница Македония - Гърляно - обходен път Кюстендил - Радомир", при км 1+490, е монтирано рекламно съоръжение с размери 12 м х 6 м, с рекламна площ 72 кв. м., отстоящо в целия си габарит от ръба на пътната настилка от ляво на 2, 70 м, от дясно на 3, 90 м, на височина 5, 00 м. от кота асфалт. Рекламното съоръжение е собственост на "Агенция Пътища" ЕООД и се експлоатира без надлежни разрешителни.

2. Констативният протокол бил връчен на "Агенция Пътища" ЕООД на 21.05.2013 г.

3. На 18.05.2013 г. директорът на Областно пътно управление, гр. Кюстендил, издал писмо, изх. № 107-10, на "Агенция Пътища" ЕООД, с информирал "Агенция Пътища" ЕООД, че при извършена проверка на наличните по републикански път I-6/Е-87 рекламни съоръжения е установено изградено от дружеството рекламно съоръжение на км 1+490, както и че съгласно чл. 15, ал. 2, т. 6 Наредбата за специалното ползване на пътищата се отказва издаването на разрешение за специално ползване на пътя, за рекламни съоръжения, изградени като преместващи конструкции над републиканската пътна мрежа и го помолил в четиринадесет дневен срок да демонтира рекламното съоръжение, в противен случай същото щяло да бъде премахнато за сметка на дружеството с оглед на чл. 57, ал. 1 и 2 ЗП.

4. На 05.06.2013 г. бил издаден акт за установяване на нарушение, с който било установено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" ЗП.

5. Писмо, изх. № 107-10 от 18.05.2013 г., било оспорено пред съда и в хода на съдебното производство дружеството представило:

а) протокол без дата на комисия от Главно управление на пътищата за оглед на предложени места за изграждане на пътни съоръжения, в т. ч. и процесното, в който комисията обективирала преценката си, че мястото отговаря на изискванията за безопасност на движението и нормативните за проектиране и експлоатация на автомобилните пътища;

б) писмо изх. № 31-00-42 от 19.07.2000 г., с което Главно пътно управление - София, уведомило "Агенция Пътища" ЕООД, че съгласува изграждането на рекламно съоръжение на път I-6, км 1+490 портал (ток) Гюешево, при спазване на определени в писмото условия;

в) констативен протокол № 1 от 20.02.2001 г. на Окръжно пътно управление - Кюстендил, с който е констатирано изграждането на рекламно съоръжение с контролен № ИАП-АП-6-1.49-1/2/, функциониращо от 01.04.2001 г.;

г) молба от дружеството до директора на Областно пътно управление, гр. Кюстендил, за издаване на разрешение за експлоатация на рекламното съоръжение без дата. В съдебно заседание пълномощникът на дружеството декларирал, че молбата била подадена през м. юли 2001 г., след влизане в сила на Наредбата за специално ползване на пътищата.

6. Съдът приел заключение на вещо лице, което установило, че рекламното съоръжение е във формата на портал, който премества пътя, от конструктивна гледна точка е годно за експлоатация, размера и вида на съоръжението отговаря на описаното в констативния протокол.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган - процесният път е от републиканската пътна мрежа, поради което и в съответствие с чл. 22, ал. 1 и 3 ЗП във вр. с чл. 30, ал. 2, т. 8 Правилника дейността е в компетентностите на областното пътно управление. Приел, че актът е издаде в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания като фактическите основания са липса на разрешение и начина на изграждане като преместващо съоръжение. Приел, че актът е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че актът е и материално законосъобразен. За дата на изграждане на рекламното съоръжение съдът приел датата на издаване на констативен протокол № 1 от 20.02.2001 г. Приел, че протоколът за оглед и писмото за съгласуване на Главно пътно управление са предварителни документи, които установяват започнала процедура по разрешаване изграждането на рекламното съоръжение, но не констатират завършването на процедурата на дата, предхождаща констативен протокол № 1, т. 20.02.2001 г. Приел, че разпоредбата на § 3 от Наредбата за специалното използване на пътищата е спазена от дружеството с оглед на подадената молба от м. юли 2001 г., но тази норма противоречи на чл. 26, ал. 1, т. 5, респективно т. 7 ЗП, в посочените редакции от 2000 г., които са забранявали дори изграждането на рекламни съоръжения без разрешение, поради което от спазването на нормата и бездействието на администрацията дружеството не може да черпи права. Въз основа на това направил извод, че нормативната уредба от 1998 г. до настоящия момент изисква разрешителен режим за специално ползване на пътищата, а дружеството не притежава такова за процесното рекламно съоръжение, с което е осъществил нарушение по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2, б. "б" и "в" ЗП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърлил жалбата.

Съдебното решение е недопустимо.

Видно от съдържанието на оспорения акт с него нито се засягат права или интереси на касатора, нито се създават задължения за него, нито му се налага принудителна административна мярка. Писмото представлява покана на органа към касатора да извърши нещо доброволно, тъй като органът счита, че е било извършено в нарушение на законово установения ред за специално ползване на пътищата. Ако в дадения срок за доброволно премахване на процесното рекламно съоръжение касаторът не го премахне органът ще пристъпи към премахването му за сметка на касатора. За да се случи това органът ще следва да издаде нарочен акт, с който да разпореди премахването и който безспорно ще засегне права и законни интереси на касатора, поради което той ще има право да го оспорва по съдебен ред.

Наред с това, видно от съдържанието на чл. 57, ал. 1 ЗП, предпоставка за възникване на задължението за отстраняване на последиците от нарушението е установяването на нарушение. В случая с оспорения акт не е установено нарушение. Безспорно органът извършил проверка, констатирал ползване на републиканската пътна мрежа в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" ЗП, но нито констативният акт, нито актът за установяване на нарушение установяват по предвидения в закона ред извършването на нарушение. Дали извършеното от касатора е неправомерно, дали е налице нарушение на установения ред за специално ползване на пътищата чрез оспорване на процесното писмо не може да се установи, тъй като то не съдържа волеизявление на органа относно твърдяното нарушение, а и административно нарушение не се установява с писмо като процесното, а с акт за установяване на административно нарушение и с наказателно постановление.

Съдът като приел, че предмет на писмото е не поканата за доброволно премахване, а законосъобразността на изграденото съоръжение, фактически се произнесъл по въпроса осъществил ли е касаторът правонарушението - неправомерно специално ползване на републиканската пътна мрежа. Този въпрос не може да бъде решен по реда на Административнопроцесуалния кодекс, защото за него съществува друг ред и друга компетентност. За това и доводите на касатора за наличие на разрешително не следва да бъдат обсъждани в това производство.

С оспореното писмо не се налага принудителна административна мярка, защото от него не следва пряка изпълнимост на посоченото действие, т. е. писмото не съдържа принуда, а покана. То поканва адресата да направи нещо, а не го принуждава със силата на държавната принуда. Право на адресата е да прецени дали да извърши доброволно разпореденото или не. Поради това и писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Следва изрично да се посочи, че в случая не е налице хипотезата на отнемане на издадено разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, при която органът по чл. 5, ал. 2 Наредбата за специално ползване на пътищата с нарочен акт отнема разрешителното, който акт безспорно е индивидуален административен и подлежи на обжалване по съдебен ред. С оспореното писмо не се отнема разрешително, а едно лице се поканва доброволно да премахне последиците от неправомерната си дейност. Никаква промяна в правната сфера на касатора няма да настъпи дори и оспореното писмо да бъде отменено. Ако по надлежния ред се установи, че е налице нарушение компетентният орган ще следва да разпореди премахването, първо доброволно, защото това е пряка, законово предвидена последица от установеното правонарушение.

Видно от изложеното не оспореният акт, а други актове, които компетентните органи следва да издадат (или са издали) ще установят първо, осъществено ли е твърдяното нарушение, и второ, ще разпоредят, при установено нарушение и при липса на доброволно изпълнение, премахването за сметка на касатора на процесното рекламно съоръжение.

Като не отчел изложеното, а се произнесъл по един недопустим акт съдът постановил недопустимо съдебно решение. Същото следва да бъде обезсилено, а съдебното производство - прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд