Решение № 7054 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 277/2018 г.

Решение № 7054 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 277/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от М. П. В. от с. С., общ. М. Касационната жалба е против решение № 480 от 27.10.2017 г., постановено по адм. дело № 233/2015 г. на Административен съд - М., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., изх. № 02-120-6500/3606 от 20.09.2013 г. на изп. директор на Д. фонд "Земеделие". С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на решението. Частната жалба е против определение от 29.11.2017 г. постановено по цитираното дело, с което съдът е осъдил М. П. В. да заплати на Д. фонд "Земеделие" - гр. С. разноските в производството общо в размер на 325 лева. Прави се искане съдът да обезсили, алтернативно да отмени като неправилно определението. Ответникът по касационната и частната жалба - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, с писмени становища, оспорва жалбите като неоснователни. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в сроковете по АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - М. е образувано по повод жалбата на М. В. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., изх. № 02-120-6500/3606 от 20.09.2013 г, . на изп. директор на Д. фонд "Земеделие" и във връзка с задължителните указания дадени с решение № 4609 от 24.04.2015 г., постановено по адм. дело № 8903/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение. Съгласно дадените указания съдът е допуснал и изслушал съдебно-агрономическа експертиза от вещото лице, с която се установява, че предвид климатичните условия, преобладаващи за този период на 2012 г., почвите, като хранителен субстрат, на който се развива тревостоя, за процесните ливади е възможно да се развие затревяване след коситба в рамките до 60 % от височината на тревостоя. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че даденият от него в заключението процент 30-35 % тревостой се отнася за тревостоя и площите, които са косени от оспорващата, докато площите, които не са косени коректно са останали извън допустимия слой. Изслушани са и показанията на свидетели. След като е изяснил спора от фактическа страна съдът е приел, че с процесното уведомително писмо е отказано изплащане на исканата от оспорващата, в качеството й на кандидат за подпомагане по мерките СЕПП и НР2, суми, в резултат на което са засегнати нейни права и законни интереси, поради което е налице годен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Прието е, че актът е подписан от лице вр. и. д., но това не го прави издаден от некомпетентен орган или същият е в съответствие с чл. 20а от ЗПЗП. Актът има надлежна писмена форма, мотивиран е, с посочване както на фактическите, така и на правните основания, послужили като основание за неговото издаване. В табличен вид са отразени всички данни от извършените проверки, както за всеки един имот поотделно, така и за всяка една от заявените мерки - по СЕПП и НР2 като всяка една част от таблицата е фактически и правно анализирана. Прието е, че при неспазване на Уловията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, РА отказва плащане - чл. 43, ал. 3, т. 2 и чл. 47, ал. 2, т. 5 от ЗПЗП, като в случая безспорно са налице именно такива площи. В тази връзка съдът е кредитирал заключенията на вещите лица и намира същите за дадени обективно и безпристрастно по делото, както и в съответствие с останалите доказателства. Съдът мотивирал извод, че предвид обстоятелството, че наддекларираната площ, спрямо установената площ за подпомагане, в процентно отношение е над 20 и под 50 %, правилно административният орган е отказал изплащане на финансова помощ и това решение е в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд във връзка с дадените задължителни указания подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото като правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. По отношение на плащанията за земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НП2/, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2012 г. В случая в хода на производство е установено, че констатациите на административния орган се подкрепят от заключенията на назначените по делото експертизи (втората назначена след задължителните указания на ВАС). Както потвърждава вещото лице (изготвило първата експертиза) недопустимите за подпомагане части от заявените от касаторката БЗС, са определени като недопустими поради неизвършването на поне една коситба на същите до 15 август 2012 г. От втората експертиза и уточнението на вещото лице се установява, че тревостоят от 30 - 35 % се отнася за окосените от оспорващата площи, докато площите, които не са косени, правилно са останали извън допустимия слой. Общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП и НР2 е 16,14 хектара или 48.76%. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР2, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи по СЕПП и НР2 в размер на над 20%, правилно е отказана субсидия по СЕПП в размер на 6741,25 лв. и по НР2 в размер на 13021,21 лв. Определеният размер на оторизираната сума е 0 - при отчитане на санкционираната площ. Предвид изложеното оспореното решение е правилно, при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от твърдените с касационната жалба пороци, (голяма част от които са идентични с представените възражения с писмената защита пред първоинстанционния съд), поради което следва да се остави в сила. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение от 29.11.2017 г. постановено по адм. дело № 233/2015 г. по описа на Административен съд - М. съдът е осъдил М. П. В. да заплати на Д. фонд "Земеделие" - гр. С. разноските в производството общо в размер на 325 лева (125 лева - депозит за вещо лице о 200 лева юрисконсултско възнаграждение). Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че съдът се е произнесъл по недопустима молба, тъй като същата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението - 13.11.2017 г. Неоснователни са и възраженията, че не е представен списък по чл. 80. ГПК, както и за нарушение на материални закон. В случая с оглед вида и количеството на извършваната дейност, съгласно чл. 37, ал. 7 от ЗПП във вр. с чл. 24 от НЗПП е определен размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от НЗПП във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение