Решение № 112 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г.

Решение № 112 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, образувано по молбата на Д. М. К. и П. К. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение, постановено на 30.12.2009 г. по гр. дело № 305/2009 г. на Балчишкия районен съд. Молителите твърдят, че след влизане в сила на решението са им станали известни нови доказателства от съществено значение за делото, за факта, установяващ отсъствие на акт за държавна собственост, видно от приложеното писмо, с изх. № ДС-02-6/07.01.2011 г., както и цял комплект тръжни документи за участие в конкурс за закупуване на имоти в м. "Д. ч. ", в които процесният имот не фигурира. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК мотивират с приложената нотариално заверена декларация на Ф. З. И., която според молителите опровергава констатациите в техническата експертиза. Ответникът по молбата за отмяна О. Б. не изразява становище по нея. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 305, чл. 306 и чл. 307 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: по иска на Д. К. и П. К. срещу [община] по чл. 124 ГПК, касаещ недвижим имот-находящ се в [населено място], м. "Д. ч. ", представляващ дворно място от 318 кв. м., с идентификатор № 02508.81.178 по кад. карта на града, е постановено решение по гр. дело № 305/2009 г. на Балчишкия районен съд и искът е отхвърлен. По въззивна жалба на ищците е образувано въззивно производство, под № 103 по описа за 2010 г. на Добрички окръжен съд и е постановено въззивно решение, с което обжалваното решение е потвърдено. С определение № 1224/17.12.2010 г. по гр. дело № 899/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. касационният съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Касаторите, в качеството си на ищци по установителния иск основават своето право на собственост на давностно владение, което съдилищата са обсъдили, приемайки го за недоказано. Процесният имот бил земеделска земя и в местност, в която през периода 1974-2000 г. общината е извършила разпореждане, предоставяйки терените по ПМС № 12 и № 26 за ползване, но конкретно за процесният имот отсъствала документация за предоставянето му на ищците, а обсъждайки и разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ /нова ДВ, бр. 98/1997 г./ доводите за изтекла придобивна давност съдилищата са отрекли този придобивен способ, поради забраната му от закона. В тази връзка представеното от касаторите писмо на Областния управител на Област Д., с изх. № ДС-10-02-6/07.01.2011 г., според което за процесния имот няма съставен акт за държавна собственост е без съществено значение за делото, защото крайният изход на спора е обословен от земеделския характер на имота, който като незастроен терен в строителните граници на населеното място, на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС е преминал в собственост на [община], за което е и съставен акт № 3688/4.06.2009 г. за частна общинска собственост. Представената документация от касаторите за условията за провеждане на конкурс за продажба на 40 бр. неурегулирани поземлени имоти-частна държавна собственост, в която документация не фигурира процесния имот е неотносима към нито един от аргументите за наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото е обстоятелство, което няма съществено значение за делото. Неоснователен е и вторият довод на касаторите за наличие на отменителните предпоставки на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Представената нотариално заверена декларация на лицето Ф. З. И., която по своята същност представлява свидетелски показания, е недопустима за обсъждане в настоящето производство и неотносима към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счита, че не са налице отменителните основания за отмяна на влязлото в сила решение, по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, затова молбата за отмяна следва да се остави без уважение и