Решение № 758 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2015 г.

Решение № 758 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2765/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г., съдебен адрес гр. София, ул. "Дамян Груев" № 10-12, ет. 6, офис 27 срещу Решение № 7529 от 5.12.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7783/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Г. срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство" - лек автомобил, марка "Рено", регистрационен № СА 0315 НХ, без знанието на неговия собственик, приложена на 15.07.2014 г. с разпореждане на полицай от сектор 02 в отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи.

Касационният жалбоподател - Д. Т. Г., счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Счита, че съдът не конституирал правилно ответника по делото, независимо от посоченото в жалбата, че същата е срещу "Център за градска мобилност" ЕАД. Не отчел, че в случая дружеството действа като административен орган по смисъла на § 1 АПК. Допуснатото нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК е особено съществено, има отношение към процесуалната легитимация на страните като негова абсолютна процесуална предпоставка, поради което решението е недопустимо.

Счита, че съдът потвърдил незаконосъобразна мярка, постановена в противоречие на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДП), тъй като в случая не е налице нито една от хипотезите на разпоредбата. Сочи, че в хода на съдебното производство са събрани безспорни свидетелски показания и изявления на представители на "Пътна полиция", които установяват, че при процесното репатриране не е участвал полицай. Сочи, че поради неучастието на полицай от отдел "Пътна полиция" - нито в екипа по прилагане на принудителната мярка, нито чрез издаване на валидно разпореждане, не е спазена т. 3 от Заповед № РД-09-05-478 от 3.09.2012 г. на кмета на Столична община, което опорочава процедурата по прилагане на мярката и има за резултат нищожност на наложената мярка. Сочи, че по делото не са представени заповед по чл. 172 ЗДвП и акт за установяване на административно нарушение, който да е издаден в съответствие със Закона за движението по пътищата.

Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да прогласи нищожността на приложената принудителна мярка и да я отмени като осъди "Център за градска мобилност" ЕАД да заплати направените по делото разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. Елена Стефанова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

Ответникът по касационната жалба - полицай от група "ПГ", сектор 02, отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.

По делото становище са изразили процесуални представители на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи и на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи - юрисконсулти Х. М.-М. и К. Ч., които считат, че принудителната мярка не е издадена от служител на Столичната дирекция на вътрешните работи, поради което ответник по делото не следва да бъде отдел "Пътна полиция". Началникът на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи и директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи не са конституирани като ответници по делото, поради което съдът не следва да обсъжда становищата на процесуалните им представители.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въз основа на доказателствата по делото съдът обосновано и мотивирано приел, че по делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, което издало разпореждането за принудително преместване. Съдът правилно приел, че освен в закона контрола на паркирането на пътни превозни средства на хора с увреждания е уреден и в чл. 97 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата) и се осъществява от Столичната дирекция на вътрешните работи и Инспектората на Столична община съвместно със служители на "Център за градска мобилност" ЕАД. Като анализирал мястото на паркиране на автомобила, наличните пътни знаци, притежаваната карта за хора с увреждания и времето на престой на автомобила съдът приел, че след изтичането на срока е налице нарушение на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Доводите на касатора като неоснователни следва да се оставят без уважение, а решението на съда да се потвърди.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 15.07.2014 г. Д. Т. Г. паркирала в 9,40 часа лек автомобил, марка "Рено", регистрационен № СА 0315 НХ, на бул. "Янко Сакъзов", в зоната между ул. "Кракра" и ул. "Панайот Волов", на място определено за хора с увреждания - карта № 31400, издадена на името на баща й - Т. И. Г.

1. На 15.07.2014 г., в 15,00 часа, с разпореждане в устна форма полицай от група "ПГ", сектор 02, отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи - В. Н., приложила принудителна административна мярка "преместване на паркирано моторно превозно средство без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач" съгласно чл. 118, т. 2 от Наредбата.

1. На 15.07.2014 г., с докладна записка, полицай Н. уведомила началника на отдел "Пътна полиция" за приложената принудителна мярка.

1. В хода на съдебното производство по делото е представено:

а) удостоверение, рег. № 16553 от 15.10.2014 г., на началник отдел "Човешки ресурси" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с което било удостоверено, че Валерия Н. е назначена на длъжност старши полицай в сектор "Общинска полиция" в отдел "Охранителна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи и към датата на издаване на удостоверението продължава да заема длъжността;

б) снимков материал;

в) талон за преференциално паркиране на хора с увреждания с посочен начален час на паркиране 9,40 и час на репатриране - 13,40;

г) извлечение от дневника на диспечера на специализирания автомобил, в което е посочено, че в 14,55 часа контрольор № 100 подал информация за преминаване на разрешеното време за паркиране на лек автомобил, марка "Рено", регистрационен № СА 0315 НХ;

д) протокол на екипите за принудително преместени пътни превозни средства, в който е посочено, че автомобилът е преместен в 15,00 часа;

е) Заповед № РД-09-05-478 от 3.09.2012 г. на кмета на Столична община, издадена на основание чл. 54, ал. 4 от Наредбата и чл. 167 и 168 ЗДвП, с която са определени реда и условията за принудително премества на неправилно паркирани пътни превозни средства, съгласно Приложение 1. В т. 1 на приложението е посочено, че "Център за градска мобилност" ЕАД осъществява оперативната дейност по принудително преместване, в т. 2, че принудителното преместване става само след констатирано нарушение от полицай от отдел "Пътна полиция" или от инспектор от Столичния инспекторат, в т. 3, че екипът за принудително преместване се състои най-малко от един работник на "Център за градска мобилност" ЕАД и един полицай от отдел "Пътна полиция" или служител на Столичния инспекторат.

1. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетелите И. Г. М., шофьор на специализирания автомобил тип "паяк", осъществил преместването, С. Г. М., оператор в специализирания автомобил тип "паяк", А. Л. П., контрольор в "Център за градска мобилност" ЕАД, Н. Х. Н., контрольор в "Центъра за градска мобилност" ЕАД.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответствие с материалния закон и неговата цел, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че устно разпоредената мярка е в съответствие с предвидената от закона форма. Приел, че установената в чл. 97 от Наредбата компетентност на органа не налага неговото изрично упълномощаване. Приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП, което се установява от приложения по делото талон за преференциално паркиране, показанията на свидетелите А. Л. П. и Н. Х. Н. Приел, с оглед на показанията на свидетеля Н. Х. Н., че при репатриране на автомобила присъствал старши полицай Н. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на приложената принудителна мярка и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо. Алтернативно - за неправилно.

По твърдението за недопустимост на съдебното решение:

Доводите, които касаторът излага в подкрепа на твърдяния порок недопустимост на съдебното решение са за неправилно конституиране от съда на ответника по делото. Касаторът счита, че ответник по делото е "Център за градска мобилност" ЕАД, а не полицейския орган. Този довод на касатора е неоснователен.

Съгласно чл. 97 от Наредбата контролът по паркирането на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания, се осъществява от служители на Столичната дирекция на вътрешните работи и Столичния инспекторат или съвместно със служители на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД. От доказателствата по делото е видно, че процесната мярка е приложена от старши полицай Валерия Николчова. Именно старши полицай Николчева изготвила докладна записка до началника на отдел "Общинска полиция", в която удостоверила разпоредената устно принудителна мярка. Прилагането на мярката от полицая се потвърждава и от показанията на свидетеля Н. Н., контрольор в "Център за градска мобилност" ЕАД. Полицай Н. е служител в Столичната дирекция на вътрешните работи. Следователно органът, който издал оспорената мярка е именно органът, който съдът конституирал като ответник - полицейски орган от група "ПГ", сектор 02, отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи.

Мярката не е наложена от "Център за градска мобилност" ЕАД. Следва да се посочи, че търговското дружество не може да изпълнява правомощията на орган по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, тъй като разпоредбата визира право на собственика на пътя да определи длъжностни лица, които да прилагат мярката. Търговското дружество не е длъжностно лице. Дори и да се приеме за вярно твърдяното от касатора, че мярката не е приложена от полицай, то тя би била приложена от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД, а не от самото дружество, поради което не дружеството, а съответният служител би бил ответник.

Видно от изложеното съдът правилно определил ответника по делото, поради което постановеното решение е допустимо.

По твърдението за неправилност на съдебното решение:

Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, както и че в нарушение на Заповед № РД-09-05-478 репатрирането било извършено без присъствието на полицай, което прави приложената мярка нищожна.

Както обосновано приел съдът доказателствата по делото установяват безспорно, че автомобилът на касатора към момента на прилагане на принудителната административна мярка, бил паркиран в нарушение на правилата за движение - извън разрешения четиричасов безплатен престой на обозначените за паркиране места за хора с увреждания съгласно чл. 55 във вр. с § 2, б. "а" от Наредбата. Автомобилът бил паркиран в 9,40 часа, а мярката - според докладната записка на приложилия я полицай, е издадена в 15,00 часа. Този факт се потвърждава от извлечението от дневника на диспечера на специализирания автомобил, в който е посочено, че сигналът за неправилно паркирания автомобил е подаден в 14,55 часа, както и от протокола на екипите за принудително преместени пътни превозни средства, в който е вписано преместването на процесния автомобил в 15,00 часа. Доказва се и от вписания час на приложения по делото снимков материал - 14,55 часа. Следователно към момента на прилагане на мярката разрешеният от чл. 85 във вр. с § 2, б. "а" от Наредбата преференциален престой на касатора е бил изтекъл - в 13,40 часа, както е вписано на талона за преференциално паркиране. Това прави паркирането в нарушение на правилата за движение - чл. 99, ал. 1 ЗДвП.

От приложения по делото снимков материал е видно, че автомобилът на касатора е паркиран на място, което е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаваш за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство.

При така установените факти съдът правилно приел осъществяване на елементите на фактическия състав на чл. 171, т. 5, б. "б", предложение първо ЗДвП и с оглед на това обосновано приел, че оспорената мярка е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Касаторът счита, че мярката е приложена в нарушение на Заповед № РД-09-05-478 на кмета на Столична община. Заповед № РД-09-05-478 е издадена от кмета на общината на основание чл. 54, ал. 4 от Наредбата, в редакция, приета с Решение № 148 по протокол № 12 от 22.03.2012 г. на Столичния общински съвет. Съгласно разпоредбата оперативната дейност по принудително преместване на пътни превозни средства на територията на Столична община се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕООД по ред и условия определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и сл. ЗДвП. Със заповедта кметът на общината определил, че принудителното преместване на пътни превозни средства става само след констатиране на нарушението от полицай от отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи или инспектор от Столичния инспекторат.

Съдът приел, че към датата на издаване на оспорения акт, с който е приложена принудителната мярка, е в сила чл. 97 от Наредбата, съгласно който контрола на паркиране на пътни превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания, се осъществява от служители на Столичната дирекция на вътрешните работи и Столичния инспекторат или съвместно със служители на "Център за градска мобилност" ЕАД - редакция по Решение № 521 по Протокол № 48 от 26.09.2013 г. С оглед на тази разпоредба съдът приел, че "при наличие на подзаконов нормативен акт, който дава правомощия на държавен орган да извършва определени действия, не е нужно той да бъде изрично упълномощаван с по-нисш административен акт".

Този извод на съда е правилен.

Тъй като общинският съвет приел специална разпоредба относно органа, който осъществява контрол на паркирането на пътни превозни средства, които превозват хора с трайни увреждания - чл. 97, Заповед № РД-09-05-478, която е издадена на основание на общата разпоредба на чл. 54, ал. 4 от Наредбата, съответно общата разпоредба на чл. 121 от Наредбата, която към датата на прилагане на оспорената мярка повтаря съдържанието на чл. 54, ал. 4 от Наредбата, в частта досежно компетентния орган е неприложима. С оглед на това доводите на касатора във връзка с нейното нарушаване са неоснователни. Налице е нормативно установена компетентност на органа, постановил оспорената мярка.

Видно от изложеното съдът правилно приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и при наличие на материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната мярка. С оглед на това решението му е правилно. Съдът следва да го остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд