Решение № 2059 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2723/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София, при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на Сигма Голд ЕООД, срещу решение 39 от 05.01.2023 г., постановено по адм. дело 8223 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионен акт (РА) Р-22221421005697-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 1143 от 22.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта в която за данъчни периоди от м.06. до м.11. 2021 г. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 54, ал.1 ППЗДЦС по отношение на Сигма Голд ЕООД е начислен ДДС в размер на 9 149.40 лв., както и в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от ОМВ България ООД, ЕКО България ЕАД и Сити Кар Уош ООД в размер на 1309.67 лв. и е отхвърлил жалбата на Сигма Голд ЕООД срещу ревизионния акт в останалата му оспорена част. Директорът на Дирекция ОДОП гр.София обжалва решението, в частта, в която ревизионният акт е отменен. Касасторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора във връзка с фактурите, издадени от САМ и Т ЕООД и ШЕЛ България ЕАД, при формиране на своите изводи първоинстанционният съда не е разгледал и изцяло е игнорирал наличието на две насрещни доставки между страните, които по същество представляват и са специално регламентирани от нормите на ЗДДС като бартер . Твърди, че Сигма Голд ЕООД не е използвала горивото по фактурите, издадени от Шел България ЕАД и САМ и Т ЕООД, а го предоставя на трети лица - превозвачи, т.е. същото е следвало съгласно разпоредбите на ЗДДС да се префактурира от ревизираното дружество на превозвачите. Излага съображения, че място на изпълнение на доставките е на територията на страната, тъй като фактическото предоставяне на горивото е в България, поради което ревизираното лице е следвало да издаде първични счетоводни документи на дружествата превозвачи и да начисли дължимия данък на основание чл. 86 ЗДДС. Относно непризнато право на данъчен кредит по фактури с предмет на доставка гориво, консумативи за лека кола и услуга по поддръжка и експлоатация на лека кола - автомивка , издадени от ОМВ България ООД, ЕКО България ЕАД и Сити Кар Уош ООД в размер на 1 309. 67 лв., касаторът твърди, че в хода на ревизията не е установено ревизираното дружество да е извършвало облагаеми доставки с наетите превозни средства, поради което счита за неправилен извода на съда, че разходите са свързани с дейността на дружеството. Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на практика на СЕС, без да излага конкретни аргументи във връзка с процесиите доставки и въз основа на кои факти и доказателства приема, че извършените доставки са свързани с икономическата дейност на дружеството. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък на същите. Ответникът по тази касационна жалба Сигма Голд ЕООД, чрез адв. Мишков я оспорва. Касаторът Сигма Голд ЕООД обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт. Твърди, че решението в тази му част е неправилно и са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилни и необосновани изводи. Счита, че по делото са представени доказателства за реалност на спорните доставки по издадените фактури, от САМ и Т ЕООД, и ШЕЛ България ЕАД. В тази насока са позовава на решение 4940 от 25.05.2022 г. по адм. дело 1510/2022 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Твърди, че на дружеството трябва да се признае правото му на данъчен кредит, относно автомобилите използвани от дружеството по силата на договори за наем, защото автомобилите са ползвани за срещи и преговори с клиенти и нови контрагенти, както на територията на България, така и в чужбина. По делото са представени договори за възмездно ползване на МПС с Мегатранс топ ЕООД и Автотранс парк ЕООД и доказателства за платен наем. Относно непризнат/начислен данъчен кредит по фактури за ремонти и подобрения, на офисите на дружеството, касаторът твърди, че имотите се използват за основната икономическа дейност на дружеството и разходите са обосновани. Според касатора единствените документи, изискуеми по закон, за надлежно удостоверяване, на реално осъществени стопански операции са фактура и касов бон. Счита че, закупените материали и разходите по наетите МПС от страна на Сигма Голд ЕООД в процесния период по безспорен начин са свързани с търговската дейност на ревизираното дружество, предвид спецификата на дейност, която упражнява. Според касатора трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че ревизираното лице няма непогасени ликвидни и публични задължениякъм бюджета. В тази връзка прилага решение 7789 от 29.08.2022 г. по адм. дело 1510/2022 г. по описа на ВАС. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде отменен ревизионния акт. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски, съобразно представен списък на същите по чл.80 ГПК. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП я оспорва. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Предлага решението да бъде оставено в сила така както е постановено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, така както се твърди в двете касационни жалби. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. По тяхната основателност намира, че касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е частично основателна, а касационната жалба на Сигма Голд ЕООД е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт /РА/ Р-22221421005697-091-001/04.05.2022 г., издадени от М. Станулова, началник на сектор, като, орган възложил ревизията и Б. Михайлова, главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 1143 от 22.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на възстановяване на сумата в размер на 29 746.12 лв. по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди от м.06.2021 г. до м. 11.2021 г., произтичащо от доначислен данък в размер на 10 981.21 лв. и отказан данъчен кредит в общ размер на 18 764.91 лв. Първоинстанционният съд е уважил частично жалбата на ревизираното лице, отменяйки горепосочения РА, в частта, с която за данъчни периоди от м.06. до м.11. 2021г. и на основание чл. 86 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 54, ал. 1 ППЗДЦС по отношение на Сигма Голд ЕООД е начислен ДДС в размер на 9 149.40 лв., както и в частта на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от ОМВ България ООД, ЕКО България ЕАД и Сити Кар Уош ООД в размер на 1 309.67 лв. В останалата част, жалбата на дружеството е отхвърлена. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима материалноправна уредба. Направил е подробен анализ на представените доказателства. За да отмени частично оспорения ревизионен акт, административният съд е изложил мотиви, че приходните органи неправилно са приели, че са налице основания за начисляване на данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с възникнало данъчно събитие по реда на чл. 25, ал. 1 ЗДДС по неиздадени фактури за гориво на транспортни фирми. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и въз основа на тях е намерил, че неправомерно е начислен данък в размер 20% върху данъчната основа на зареденото гориво на територията на страната с доставчици ШЕЛ България ЕАД и САМ и Т ЕООД при последващата реализация на същото гориво към транспортните дружества, имащи качеството на клиенти на ревизираното лице. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 92 от Закона за акцизите и данъчните складова (ЗАДС), в която е посочено, че само лице, което притежава лиценз за търговия с акцизни стоки, в случая горива или е лицензиран складодържател, може да извърши валидна сделка за доставка на такива акцизни стоки. По делото не е било спорно, че дружеството не притежава лиценз за доставка или за търговия с горива, нито пък е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС. Съдът е направил извод, че приходният орган не е доказал наличието на предпоставки за фактуриране или префактуриране от страна на ревизираното лице и е посочил, че доставките следва да бъдат фактурирани от ШЕЛ България ЕАД и САМ и Т ЕООД. По изложените съображения ревизионният акт е отменен в тази част. Ревизионният акт е отменен като незаконосъобразен и по отношение на не признато правото на ползване на данъчен кредит в общ размер на 1 309.67 лв. по фактури, издадени от дружествата ОМВ България ООД, ЕКО България ЕАД, и Сити Кар Уош ООД, за покупки на горива, консумативи за лек автомобил и услуга по поддържа и експлоатация на лека кола автомивка . За да отмени ревизионния акт в тази част съдът е приел, че доставките са използвани при извършването на основната икономическа дейност на ревизираното лице. В тази насока съдът се е позовал на аналогичен спор между същите страни по което е постановено окончателно решение решение 4940 от 25.05.2022 г. по адм. дело 1510/2022 г. по описа на Върховния административен съд и на приложимата практика на СЕС. Според съда от представените доказателства пътни листи, които удостоверяват, че през ревизираният период, МПС е извършвало транспорт във връзка с дейността на дружеството, се установява, че конкретните доставки са били извършена за нуждите на облагаемата дейност на данъчно-задълженото лице и са непосредствено свързана с дейността му. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в останалата му част, първоинстанционният съд е приел, че на ревизираното лице правилно са начислилени допълнително задължение по ЗДДС в размер на 1 831.81 лв., на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 54, ал.1 ППЗДДС за извършени ремонтни услуги - лепене на гума, лепене на брезент, репатриране, диагностика и др., описани в РД на стр. 14-15; правилно е отказано право на признаване на данъчен кредит по факгури от различни доставчици, описани на стр.65 - 79 от ревизионният доклад в размер на 17 455.24 лв. с предмет закупени строителни материали и разходи за обзавеждане, разходи за поддържка на МПС, спортни стоки, консумативи, както и закупена дограма от РОЛПЛАСТ ЕООД монтирана в обект в к.к. Свети Влас. За да достигне до този извод съдът е обсъдил подробно представените по делото доказателства и приложимата практика на СЕС и въз основа на тях е приел, че спорните разходи не могат да се приемат за разход, свързан с икономическата дейност на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и частично неправилно по следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП: Касационната жалба е частично основателна. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение, в частта с която е отменен РА, в частта, с която за данъчни периоди от м.06. до м.11. 2021 г. и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 54 ал.1 от ППЗДДС на Сигма Голд ЕООД е начислен ДДС в размер на 9 149.40 лв. По делото не е било спорно, че на транспортните дружества Стар Спед ЕООД, Макро Транс БГ ЕООД и Транс Радиал 2000 ЕООД имащи качеството на клиенти на Сигма Голд ЕООД, ревизираното лице е предоставило ШЕЛ карти за зареждане на гориво, заплащане на пътни, винетни такси и др. в страната и чужбина (където транспортните средства пътуват). За предоставените на транспортните дружества ШЕЛ карти, Сигма Голд ЕООД има подписан договор с ШЕЛ България ЕАД. С Договор за ползване на услугата ШЕЛ България ЕАД предоставя на Сигма Голд ЕООД правото да използва карти euroShell Card, за да получава доставки от доставчиците в държавите, посочени в Приложенията към договора. Съгласно Приложение 1 към ползване на услугата euroShell Card, на Сигма Голд ЕООД са предоставени карти на автомобил, предназначени за използване от посоченото върху картата МПС. Всяка от предоставените карти осигурява заплащане на гориво, на пътни (тол), винетни такси, единствено за конкретен автомобил с конкретен регистрационен номер. По делото не е било спорно, че картите са издадени на името на Сигма Голд ЕООД, но в тях са вписани регистрационните номера на превозните средства, ползвани и включени в лицензите на транспортните фирми. По този начин транспортните фирми получават по-евтино гориво за осъществяваните от тях курсове поради факта, че за общото заредено количество гориво, Сигма Голд ЕООД получава отстъпки от ШЕЛ България ЕАД. Картите са издадени на влекачи, с които транспортните фирми изпълняват превози главно по заявки на Сигма Голд ЕООД. Съгласно подписаните между Сигма Голд ЕООД и превозвачите споразумения за прихващане, при заплащане на стойността, по фактурите за извършените международни превози се е приспадала сумата за гориво и пътни такси, след което остатъка се плащала към съответната транспортна фирма. Предмет на облагане с процесния ревизионен акт е доставката осъществявана между транспортните фирми и ревизираното лице. Транспортните фирми са извършвали транспортни услуги, като вместо плащане получателят по доставката е предоставял гориво на по ниска цена във връзка със сключен договор с ШЕЛ България ЕАД. Настоящият състав намира, че в случая е налице основание за начисляване на данък, по реда на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС във връзка с неиздадени фактури за гориво на транспортни фирми. В случая се касае за бартер, защото е установено наличието на пряка връзка между доставката на услуга, предоставяне на ШЕЛ карти на превозвачите Стар Спед ЕООД, Макро Танс БГ ЕООД и Транс Радиал 2000 ЕООД, ведно с таксите, представляващи неразделна част от картите и приспадането им срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение по договорите за превоз. По делото не е било спорно, че ревизираното лице не е потребявало горивото по фактурите, а го е предоставяло на превозвачите, които са извършвали транспортни услуги по негово възлагане. По делото не е спорно, че дейността на дружеството през ревизирания период е извършване на спедиторски услуги, включващи организиране и координиране осъществяването на превози на товари по заявки на товародатели или чрез посредничеството на други български и чуждестранни спедиторски дружества и същото не е регистрирано за извършване на дейност по доставка на горива. Такава доставка обаче реално е била осъществявана в полза на транспортните фирми, като насрещната престация е била извършването на транспортни услуги. За осъществяването на сделката гориво на преференциални цени срещу извършване на транспорт се дължи начисляване на ДДС. Обстоятелството, че ревизираното лице не е лицензиран складодържател по смисъла на чл. 92 ЗАДС не е основание осъществената сделка да не бъде облагана. В този смисъл е и Решение 3197 от 27.03.2023 г. по адм. дело 3601/2022 г. по описа на Върховния административен съд, което е постановено по аналогичен спор между същите страни. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд, в тази част са неправилни и незаконосъобразни, поради което решението в тази си част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт в тази част. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която НАП е осъдена да заплати на Сигма Голд ЕООД, сумата над 430.97 лв., представляващи юрисконсултски възнаграждение. В частта, с която е отменен ревизионния акт по отношение на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от ОМВ България ООД, ЕКО България ЕАД и Сити Кар Уош ООД в размер на 1 309.67 лв. решението е правилно постановено и не страда от пороците посочени в касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Неоснователно е оплакването на касатора, че в хода на ревизията не е установено ревизираното дружество да е извършвало облагаеми доставки с наетото превозно средство. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства вкл. пътни листи, които удостоверяват, че през ревизираният период, МПС е извършвало транспорт във връзка с дейността на дружеството, приложимата практика на ВАС и СЕС и въз основа на тях правилно е приел, че конкретните доставки са били извършена за нуждите на облагаемата дейност на ревизираното лице. Правилно е прието от съда, че спорните доставки за гориво, консумативи за лека кола и услуга по поддръжка и експлоатация на лека кола - автомивка са пряко и непосредствено свързана с дейността на ревизираното лице и са използвани именно за наетия автомобил. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Изводите на първоинстанционният съд са обосновани и законосъобразни поради което се споделят от настоящият състав, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на административния съд. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Сигма Голд ЕООД: Касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Съдът подробно е разгледал всички спорни въпроси по делото, като е обсъдил представените доказателства във връзка с всяка доставка. Настоящият състав намира, че в касационната жалба неправилно са изложени съображения за представени доказателства за реалност на спорните доставки по издадените фактури от Сам и Т ЕООД, и ШЕЛ България ЕАД. В случая предмет на спора не е било отказано право на данъчен кредит по издадените фактури от Сам и Т ЕООД и ШЕЛ България ЕАД, а са обложени с ДДС конкретно извършените сделки. Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че с ревизионния акт правилно са начислилени допълнително задължение по ЗДДС в размер на 1 831.81 лв., на основание чл. 86, ал.1 и ал. 2 ЗДДС вр. чл. 54, ал. 1 ППЗДДС за извършени ремонтни услуги - лепене на гума, лепене на брезент, репатриране, диагностика и др., описани в РД на стр. 14-15. АССГ е обсъдил представените рамкови договори, сключени между ревизираното лице, като възложител и неговите превозвачи Стар Спед ЕООД, Макро Транс БГ ЕООД и Транс Радиал 2000 ЕООД и договорите за наем сключени между горепосочените превозвачи, като наемодатели и ДАС Груп ЕООД, като наемодател. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че ревизираното лице е плащало на австрийски дружества за предоставени ремонтни услуги на МПС, които не са собственост или наети от него и е ползвало данъчен кредит за тези услуги. Тези разходи е следвало да се префактурират от ревизираното лице на Стар Спед ЕООД, Макро Транс БГ ЕООД и Транс Радиал 2000 ЕООД, поради установено наличие на бартер. По делото не е спорно, че няма издадени първични счетоводни документи от страна на задълженото лице за стойността на услугите, получени от австрийските дружества, към дружествата превозвачи, поради което с ревизионния акт правилно е доначислен ДДС в размер на 1 831.81 лв. за данъчни периоди м. 06, м. 10 и м. 11.2012 г. Законосъобразни са и изводите на съда по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури от различни доставчици с предмет закупени строителни материали и разходи за обзавеждане, разходи за поддържка на МПС, спортни стоки, консумативи, както и закупена дограма от РОЛПЛАСТ ЕООД монтирана в обект в к.к. Свети Влас , описани подробно на стр.65-79 от РД, в размер на 17 455.24 лв. За да достигне до този извод съдът е обсъдил подробно представените по делото доказателства и приложимата практика на СЕС и въз основа на тях е приел, че спорните разходи не могат да се приемат за разход, свързан с икономическата дейност на ревизираното лице. Неоснователни са твърденията на касатора, че на дружеството трябва да се признае правото му на данъчен кредит, относно автомобилите използвани от него по силата на договори за наем, защото автомобилите са ползвани за срещи и преговори с клиенти и негови контрагенти, както на територията на България, така и в чужбина. Действително по делото са представени договори за възмездно ползване на МПС с Мегатранс топ ЕООД и Автотранс парк ЕООД и доказателства за платен наем, но само въз основа на тези доказателства не може да се докаже, че автомобилите са ползвани за дейността на дружеството, а не за лични цели. По делото не са приложени никакви доказателство автомобилите да са използвани в дейността на дружеството. Няма никакви данни кой е управлявал тези автомобили, кога и къде са провеждани срещите с клиенти, няма съставени пътни листи, нито други документи, които да обвържат луксозните автомобили с дейността на дружеството. Недоказани са твърденията на касатора, че имотите във връзка, с които на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури за ремонти и подобрения, на офисите на дружеството, се използват за основната икономическа дейност на дружеството, поради което разходите за тях са обосновани. Неправилно е твърдението на касатора, че единствените документи, изискуеми по закон, за надлежно удостоверяване, на реално осъществени стопански операции са фактура и касов бон. По делото не е доказано, че закупените материали - алуминиеви профили, фенер, лед лампи, четири водомера, контакти, брави, плафониера, съдомиална машина, уред за борба с градушките, тример, домакински електроуреди, рамки, гранитна мивка, възглавници и др. са вложени именно в ремонт на офис, находящ се на ул. Христо Чернопеев 5. Според настоящият състав не е доказано, че извършените ремонти и подобрения са направени именно в този апартамент, тъй като в рамките на административно-ревизионното производство е извършена и протоколирана проверка на място в посоченият апартамент, като наличието на въпросните материали не е установено. По делото не е било спорно, че по време на проверката, ревизираното лице не е предоставило достъп до едно от помещенията - стая, където се претендира, че дружеството е вложило закупените материали. По делото не са представени и никакви доказателства, че доставките са използвани за извършване на облагаеми доставки от дружеството, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е законосъобразен в тази част. По делото е представен договор за наем от 01.05.2021 г., по силата на който Д. Данаилова предоставя под наем на ревизираното лице апартамент G4.15, ет.4 и G4.16, находящи се в Свети Влас, местн. Козлука, общ. Несебър, обл. Бургас, като съгласно предмета на договора, имотите ще се ползват за офис и пренощуване на служителите на фирмата по време на командировка. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че имота е ползван реално за дейността на дружеството. Не са представени командировачни заповеди или каквито и да е други документи, от които да се установява, че имота е ползван като офис или за пренощуване на служители. От представените докзателства не се установява, че спорните разходи са извършени именно за този имот, както и, че същите са свързани с дейността на дружеството. Относно извършени разходи за покупка на масло, акумулатор, тампон, накладки за автомобил Тойота правилно е прието от съда, че не са свързани с дейността на дружеството, тъй като не е доказано, че обслуженият автомобил се ползва за дейността на дружеството. Заплащането на такси за охранителни услуги на обект с адрес - гр. София, [адрес], апартамент Данаилови, също не е извършено за дейността на дружеството, тъй като по отношение на охраняваният апартамент е установено, че същият е собственост на собственика на дружеството и неговата съпруга. По делото не са представени никакви доказателства, че недвижимият имот се ползва за дейността на ревизираното лице, поради което РА правилно е приет за законосъобразен и в тази част. По никакъв начин не се установява и претендираното право на данъчен кредит по фактурирани към дружеството стоки: спортни стоки, тример - електрическа косачка, градинско гребло, лопатка, мотики, уред за борба с градушките и др. стоки от този тип, както и фактурираните разходи за лекарства, козметични продукти и т.н., да е свързано с упражняваната от него дейност. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че фактурираните стоки идват да обезпечат дейност, различна от осъществяваната от дружеството. Те нямат нито пряко обуславящ, нито косвено свързан с упражняваната дейност, характер. Правилно е прието от съда, че разходите за посочените стоки се явяват без никаква връзка с дейността на дружеството, поради което и по отношение на тях не следва да бъде признавано право на приспадане на данъчен кредит. За настоящият спор не е от значение обстоятелството дали ревизираното лице има или няма непогасени ликвидни и публични задължения към бюджета. В тази връзка не е относимо посоченото от касатора решение 7789 от 29.08.2022 г. по адм. дело 1510/2022 г. по описа на ВАС. С това решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение 4940 от 25.05.2022 г., постановено по адм. дело 1510/2022 г. по описа на ВАС, което касае различен спор между същите страни. Настоящата инстанция намира, че на НАП като касатор и като ответна страна по касационната жалба на Сигма Голд ЕООД, следва да се присъди допълнително юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 1 214.94 лв., а за касационна инстанция в размер на 2 924.92 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 73.19 лв. С оглед изложеното на НАП следва да се присъдят допълнителни разноски в общ размер на 4 213.05 лв. за всички съдебни инстанции. На Сигма Голд като ответна страна по касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 430.97 лв. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение