Решение № 695 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14862/2018 г.

Решение № 695 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14862/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касацонната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране против решение № 6067/23.10.2018 година по адм. дело № 6943/2018 г. на Административен съд София - град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Национална електрическа компания" ЕАД в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът "Топлофикация Сливен" ЕАД оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране да се произнесе по жалба на Национална електрическа компания ЕАД срещу Т. С. АД с вх. № Е-13-01-17/22, 03, 2018, постановил е връщане делото като административна преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона, като е определил 60 дневен срок за произнасяне с административен акт. За да постанови този правен резултат, съдът е установил релевантните за спора факти, които като неоспорени и на осн. чл. 220 АПК следва да се възприемат и от настоящата инстнация. Административен съд София град е приел, че производството пред КЕВР, което намира правното си основание в чл. 22 ЗЕ, е образувано по жалба вх. № Е-13-01-19/22. 03, 2018 на НЕК ЕАД против "Топлофикация Сливен" ЕАД за нарушене, извършени от дружеството по чл. 162, ал. 1 от ЗЕ, и не прилага т. 11 от решение № У-1/30.03.2015 г. на КЕВР относно констатирана разлика от 539, 365 МВТч между фактурираното количество електрическа енергия и количеството с издаден сертификат за произход за периода 01.01.2016-31.01.2016 г. Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че НЕК ЕАД е доставчик на електрическа енергия с лиценз № Л-147-13/17, 12, 2004 г. за производство на електрическа енергия. Налице спор между него и "Топлофикация Сливен" ЕАД по отношение на констатирана разлика от 539, 365 МВТч между фактурираното количество електрическа енерг през м. Спорът между страните датира още от май месец 2016 г., когато с писмо изх. № 85-13-17/17.05.2016 г. НЕК ЕАД е поискал от "Топлофикация Сливен" ЕАД да се издаде кредитно известие към фактура № 00000020712/31.01.2016, с което да сторнира количеството в размер на 539, 365 МВТч на стойност 71417, 32 лв без ДДС, което не покрива критериите за високоефективно комбинирано производство. "Топлофикация Сливен" ЕАД е отговорил на 20.05.2016 с изх. № 05-87, скоето по същество не оспорва факта, че трябва да има изравнително плащане, но поставят допълнителни въпроси за търговските отношения между страните. Кореспонденцията между страните е продължила на 14.06.2016- стр. 26, 27, на 20.06.2016-стр. 25, като в последното "Топлофикация Сливен" ЕАД е поискало да фактури количеството 539, 365 МВТч на обективно определена цена. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ Комисията разглежда жалби на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност по Закона за енергетиката. В случая безспорно КЕВР е била длъжна да се произнесе по подадената пред нея жалба, тъй като същата е подадена от НЕК в качеството й на обществен доставчик, съответно лицензиант. Правилно първоинстанционният съд е приел, че случаят попада в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 142, ал. 1, т. 3 от НЛДЕ. в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК – чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ред. преди изм. ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 148, ал. 1 от НЛДЕ. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът не е взел предвид цялата фактическа обстановка и изводите му са едностранчиви и необосновани. С отмяната на мълчаливия откази указанието за провеждане на производство по чл. 22, ЗЕ съдът е предоставил на административния орган възможност да представи мотиви и да изложи цялата фактическа обстановка, въз основа на която да изгради своите правни изводи. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок, което формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК относимите за спора факти не могат да бъдат изложени и обсъдени. Правилно е прието, че мълчаливия отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, както и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна "НЕК" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да се уважи. Предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че касационният жалбоподател следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати на ответника разноски в размер на 100 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд