Решение № 3739 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16740/2013 г.

Решение № 3739 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16740/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1950 от 5.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1788/13 г. Административен съд - гр. Бургас, е отхвърлил жалбата на Красимир Симеонов Мутафов от гр. Бургас против акт за установяване на задължения по декларация № 1303606/22.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Красимир Симеонов Мутафов от гр. Бургас. В жалбата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция на ТД на НАП - гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на Красимир Симеонов Мутафов от гр. Бургас против акт за установяване на задължения по декларация № 1303606/22.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 39 от 31.05.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас, с който на лицето са установени задължения за осигурителни вноски за 2009 г., различни от декларираните по годишна данъчна декларация № 1303606 от 22.02.2013 г., както следва: ДОО - авансови вноски плюс годишно изравняване - 157,62 лв., ДОО - лихви за годишно изравняване - 88,48 лв.; ДЗПО - авансови вноски плюс годишно изравняване - 60,62 лв., лихви за годишно изравняване ДЗПО - 34,03 лв.; ЗО - авансови вноски плюс годишно изравняване - 97,00 лв. и лихви върху годишно изравняване за ЗО - 28,20 лв. Изложени са мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законово установената форма и при спазване на процесуалния закон. След това първоинстанционния съд е изложил позицията си защо намира оспорения акт за издаден в съответствие с материалния закон. След възпроизвеждане на фактическата обстановка по делото е формулиран и основният спорен въпрос между страните - кой е начинът, по който следва да бъде определен окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г. - дали по равно между всички месеци, през които е осъществяване дейността, каквато е позицията на органа по приходите или дохода следва да бъде отнесен само за месеците, през които е реализиран дохода, каквато позиция застъпва задълженото лице. На база на тълкуване на относими към спора правни разпоредби - чл. 6, ал. 7, т. 1 и ал. 8 от КСО, чл. 2, ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /редакция ДВ, бр. 12,13/02.2009 г., в сила от 1.01.2009 г., административният съд е приел, че размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява помесечно, като разлика между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход, като месечните размери на осигурителния доход се изравняват. Посочено е, че средномесечният осигурителен доход се определя, като годишния осигурителен доход се разделя на месеците, през които е осъществяване дейността, т. е., той е един и същ за всеки един от месеците, поради което месечния доход, върху който се дължат окончателни осигурителни вноски следва да е еднакъв за всеки месец, през който е осъществявана дейността, тъй като представлява разлика между две постоянни величини - избрания осигурителен доход и средно-месечния осигурителен доход. Съдът е квалифицирал като ненамираща подкрепа в закона тезата на жалбоподателя, че окончателната месечна осигурителна вноска се определя съобразно действително получения през съответния месец осигурителен доход. Като продължение на гореизложеното са цитирани разпоредби от ЗЗО и КСО относно идентичност на режима на определяне на окончателно дължимите здравни вноски. На база на гореизложеното е направен краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон. Правят се оплаквания, че административният съд неправилно е възприел тезата на органа по приходите относно начина на определяне на окончателния осигурителен доход за 2009 г., без да бъде съобразено, че подобно тълкуване на материалните разпоредби е въведено след 1.01.2010 г. и за 2009 г. е съществувал друг правен режим, различен от възприетия от органа по приходите, а впоследствие и от първоинстанционния съд. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос между страните - кой е приложимият метод за определяне на окончателния осигурителен доход за 2009 г. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на административния съд, който споделя тезата на органа по приходите относно начина на определяне на окончателния осигурителен доход, е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Като лице упражняващо свободна професия касаторът Красимир Мутафов е задължено лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 7 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В ал. 8 на същия член, изречения първо, второ и трето, е предвидено, че окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход; окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация; годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Анализът на тези разпоредби налага извода, че окончателният размер на месечните осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и ДЗПО се изчисляват за периода, през който е упражнявана дейността, като се вземе предвид годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на дейността и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. От данните по делото е видно, че Красимир Симеонов Мутафов е подал годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. № 0200009878/8.04.2010 г., в която декларира получени доходи в приложение № 3 от свободна професия /адвокат/ с облагаем доход от 7 125 лв. и доходи от извънтрудови правоотношения с облагаем доход 225 лв. Има и подадена декларация, образец 1 за периода 1.01.2009 - 31.12.2009 г. с вид осигурен 12 /самоосигуряващо се лице/ от "Такс консулт" - ООД, подадена е декларация, образец 6 - ДВ, бр. 12/2009 г. с авансови вноски за ДОО 514,80 лв., ДЗПО - 156 лв. и ЗО - 249,60 лв., като към подадената ГДД е приложена справка за определяне на окончателния размер на окончателния осигурителен доход за 2009 г. с попълнена колана 4 - 3120,00 лв. и колона 5.3 - 7350 лв., разпределени суми в месеци - април, юни, октомври и декември. Окончателният размер на осигурителните вноски се дължи на база годишния осигурителен доход, определен по посочения начин, като размера на вноските за отделните месеци се определи като годишния осигурителен доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността и получената сума се умножи по ставката за съответния вид осигурително плащане. Затова, месечният осигурителен доход представлява средномесечен доход, изчислен на база годишния месечен доход и броя на месеците, през които е упражнявана дейността. Не може да бъде споделено становището на касатора, че месечният осигурителен доход следва да се определя въз основа на действителния доход на лицето за съответния месец и че този метод е бил действащ за 2009 г., а възприетият от органа по приходите и от съда метод е в сила от 2010 г. Подобно тълкуване противоречи на изискването за изчисляване на годишен осигурителен доход, като разлика между декларирания от лицето облагаем доход от упражняване на свободна професия /или определен такъв с влязъл в сила РА/ и сбора от доходите, върху които са внесени авансово осигурителни вноски. Ако волята на законодателя е била да се определя окончателен месечен осигурителен доход и съответно окончателен размер на осигурителните вноски върху действителния размер на реализираните доходи по месеци, то в съответните разпоредби на КСО би следвало да е регламентиран именно този начин на изчисляване на окончателните вноски и в този случай би било напълно безпредметно да се определя годишен облагаем доход. Изискването за определяне на годишен облагаем доход въз основа на данните в ГДД по ЗДДФЛ, както и изискването за определяне на окончателен размер на месечния осигурителен доход за месеците, през които е упражнявана дейността именно въз основа на тези данни, обаче, е изрично и ясно регламентирано в чл. 6, ал. 8 КСО. Следва в тази връзка да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 2, ал. 4, изречение трето от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, която намира приложение при определяне на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, изрично е предвидено, че годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски. Тази разпоредба е била оспорена пред ВАС по реда на чл. 185 АПК с твърденията, че противоречи на разпоредбата на чл. 6, ал. 8 КСО, която не предвиждала месечно изравняване на доходите. С решение № 9876/6.07.2012 г. по адм. дело № 13320/2011 г. на ВАС, трето отделение, оспорването е отхвърлено и това решение е оставено в сила с решение № 14235/13.11.2012 г. по адм. дело № 10366/2012 г. на петчленен състав на ВАС. В мотивите на решението е прието, че изразът "средномесечния" деклариран облагаем доход от подзаконовата разпоредба не противоречи на чл. 6, ал. 8 КСО. Предвид на това тълкуване на закона с оспорения акт е прието, че реализираният доход от лицето само за 4 от месеците следва да бъде разпределен за целия период като средно аритметично, или средномесечния осигурителен доход за 2009 г. е 7 125 лв.: на 12 месеца = 593,75 лв., като на тази база следва да се намери разликата между избрания осигурителен доход за годината - 240 лв. и средномесечния осигурителен доход за периода - 593,75 лв., като на база на това е определен размерът на окончателния осигурителен доход за 2009 г. - 4 245 лв., който доход е различен от декларирания от лицето доход от 3 100 лв., на база на което са определени и посочените по-горе задължения. След като е стигнал до същите правни изводи и е потвърдил оспорения акт като законосъобразен, респективно е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Бургас е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,