Решение № 8599 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 635/2021 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", със седалище град София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Москова, против решение 1341/16.10.2020 г., постановено по адм.дело 1462/2020 година на Административен съд - Бургас. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Ответникът - "Агримекс" ООД, чрез управителя Ж. Станков от град Бургас, представляван от пълмонощника си адв. С. Хинков от САК, оспорва касационната жалба, като подробни съображения излага в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК , от страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение АС Бургас е отменил уведомително писмо с изх. 02-020-2600/1913 от 02. 06. 2020 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което е отказано изплащане на субсидия за кампания 2018 г. по подаденото заявление за подпомагане с УИН: 02/260418/25454 за парцел с идентификатор 43623-507-1 с площ от 10.54 ха по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. и е върнал делото като преписка на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението за подпомагане, подадено от "Агримекс" ООД, чрез управителя Ж. Станков, в 1-месечен срок, считано от получаване на преписката след влизане в сила на настоящото решение, и съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. По делото са установени следните факти: Със заявление УИН 02/260418/25454/26.04.2018г., търговското дружество "Агримекс" ООД е заявило схеми и мерки за подпомагане : Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11). От приложената таблица е установено, че посочения в уведомителното писмо имот с номер на БЗС от ИСАК 43623-507-1 с площ 10.54 ха, представляващ ливада, е един от двата заявени от жалбоподателя. Този имот е заявен за биологично растениевъдство (Мярка 11) за 2018 г. Представен е препис от договор за контрол и сертификация съгласно Регламент 834/2007 с контролен орган "Кю Сертификейшън" АД и оператор "Агримекс" ООД. С договора операторът е възложил на контролния орган извършването на контрол и сертификация съгласно посочения регламент на дейностите, посочени в заявлението за сертификация. Приложено е като доказателство и препис от разпечатка с резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018. Проверката е стартирана от лицето Т. Степанова на 11.04.2018г. и е отразено едно открито несъответствие, което касае само процесния имот с БЗС 43623-507-1. Посочено е, че заявеният имот представлява парцел в преход по Мярка 11, за който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не се получава подпомагане. В края на разпечатката се съдържа разписка от жалбоподателя, че е запознат с резултатите от извършената автоматична проверка. АС Бургас е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФЗ - РА София. С т.2 от заповед 03-РД/2891/23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ София зам. изпълнителният директор на ДФЗ е оправомощен да издава уведомителни писма от категорията на процесното. АСБургас обаче е обосновал изводи, че оспореното писмо е издадено в писмена форма, но не е надлежно мотивирано, като не е изпълнено изискването за реквизити на акта по чл.59 ал.2 т.4 от АПК, където законът предвижда, че административния акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Прието е, че фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло за процесния имот с БЗС 43623-507-1, с данните в представляващата част от уведомителното писмо таблица Площи с неспазени базови и други изисквания, колона 12 - заявената от кандидата биологична дейност се различава от тази, установена от контролиращото лице. Към колона 12 липсват специални пояснения. Посочено е, че неспазването на базовите изисквания е било установено чрез извършване на административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат към ДФЗ РА, а конкретните неспазени базови изисквания са описани в контролен лист, съставен при извършването на проверка на място. В тази връзка по делото е приложено уведомително писмо от ДФЗ - РА, от което се установи, че заявлението на жалбоподателя за подпомагане за 2018 г. не е попаднало в извадка на риск анализ, поради което проверка на място не е била извършвана, съответно не са били съставени контролен лист и уведомително писмо за извършване на такава проверка. Съдът е посочил, че административният орган е отразил констатирано неспазване на базови или други изисквания, доколкото така е озаглавена таблицата, в която се намира констатацията за липса на съответствие. Не е конкретизирано обаче какви точно изисквания не са спазени, съответно приложим ли е (и в коя от хипотезите си) чл.13 от Наредба 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г., съгласно който когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. Според АС Бургас, посочените данни в колона 12 от таблицата към уведомителното писмо сочат, че заявената от кандидата биологична дейност се различава от тази, установена от контролиращото лице, но тази данни са твърде общи и по естеството си са фактически извод, изведен въз основа на обстоятелства, които представляват фактически основания за издаването на уведомителното писмо по смисъла на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, но не са описани никъде в оспорения акт, нито в служебно изготвен подготвителен документ. Такива частични данни се съдържат в служебно изготвената разпечатка от резултати от извършената автоматична проверка, където е посочено, че заявения за подпомагане процесен парцел е в преход, на са изтекли минималните периоди на преход към биологично производство, поради което не следва да се получава подпомагане. Тези данни също съдържат в себе си извод относно изтичането на определен срок, за който не е посочено с каква продължителност е, от кога е започнал да тече, съответно кога е изтекъл, както и какви са основанията от които произтичат тези изводи. Поради това съдът е приел, че е налице липса на мотиви на оспорения административен акт, която липса съставлява съществен порок на формата на акта, обуславящ неговата незаконосъобразност. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни и обосновани са правните изводи на АС - Бургас досежно издаването на оспорения пред него административен акт от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, определяща изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" като изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В конкретния случай в това си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно правомощията му по чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП на изпълнителния директор да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, с т. 1 и 2 на представената по делото заповед 03-РД/2891 / 23. 06. 2019 г., той е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФЗ П. Славчева правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, както и да издава и подписва уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства, както и за неизпълнени ангажименти по мярка 214 АЕП, мярка 10 Агроекология и климат и мярка 11 Биологично земеделие. Предвид на това правилен е извода, че оспореният административен акт, чийто издател е зам. изпълнителният директор на ДФЗ, е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е извода на решаващият съд за мотивиране на оспореното решение, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо/Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично земеделие", като мотиви са посочени разясненията, отразени в съответните колони на таблицата, така и поясненията дадени под таблицата относно всяка колона. Тези мотиви обаче не са конкретизирани и не са подкрепени с доказателства към административната преписка. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло за процесния имот с БЗС 43623-507-1, с данните в представляващата част от уведомителното писмо таблица Площи с неспазени базови и други изисквания, колона 12 - заявената от кандидата биологична дейност се различава от тази, установена от контролиращото лице. Към колона 12 са са дадени следните пояснения: "установено неспазване в текущата година на всички базови изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените за подпомагане площи - изчислява се като сборът от от всички площи, за които е констатирано неспазване на базово и друго изискване и/или друго изискване по управление се разделя на декларираната площ по съответната дейност /колона 2/". Със заявлението си УИН 02/260418/25454/26.04.2018г., търговското дружество "Агримекс" ООД е заявило схеми и мерки за подпомагане : Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Биологично земеделие (Мярка 11) за два имота: имот с площ 10.54 ха, представляващ ливада с идентификационен номер 43623-507-1-1, за който е отказано подпомагане и имот 43623-507-2-1 с площ от 2,56 ха, което обстоятелство установява единствено условието неспазването на базовите изисквания да засяга над 50% от заявените площи. В уведомителното писмо е посочено, че неспазването на базовите изисквания е установено чрез извършване на административна проверка или проверка на място от Техническия инспекторат към ДФЗ РА, а конкретните неспазени базови изисквания са описани в контролен лист, съставен при извършването на проверка на място. Такава проверка обаче не извършвана, тъй като заявлението на жалбоподателя за подпомагане за 2018 г. не е попаднало в извадка на риск анализ, поради което проверка на място не е била извършвана, съответно не са били съставени контролен лист и уведомително писмо за извършването й. Независимо от това посоченото неспазване на базовите изисквания следва да бъде доказано от административния орган, като се конктретизира в какво се изразява неспазването на изискванията. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение 2 към чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба 4/2015 г., като съгласно чл. 13 от Наредбата (Изм. ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) "Когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите". Базовите изисквания в приложение 2 са изчерпателно изброени, поради което в тежест на административния орган е да установи и докаже кое от тези изисквания не е изпълнено. При положение, че не е извършена проверка на място, разпоредбата дава възможност да бъде извършена друга административна проверка, резултатите от която следва да бъдат приложени към преписката, както и въз основа на това следва да бъда изложени мотиви за констатациите на органа, каквито по делото не са налице. При непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ РА указва на земеделския стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да представи изисканите му данни и/или документи. Освен това административният орган не може да се позове и на Методиката, утвърдена със Заповед РД 09-453 от 10. 05. 2019 г. на министъра на земеделието и храните, която има характер на подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, както е в случая, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органът е придал обратно действие на Методиката, приемайки че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната 2018 година. Решението в частта му за разноските също е правилно. С решението са присъдени разноски, представляващи внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Не е присъдена претендираната от жалбоподателя и посочена в представения от него списък по чл.80 от ГПК сума в общ размер 263.70лв., представляваща разходи за пътни и настаняване на адвоката (от гр.София), осъществил процесуално представителство на жалбоподателя. С определение 2286/24.11.2020 в производство по чл. 248, ал.1 ГПК съдът е оставил без уважение искането за изменението на решението в частта му за разноските. Това определение не е оспорено от касатора в предвидения срок. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените прпавила, следва да бъде оставено в сила. По искането за присъждане на разноски от пълномощника на касационния ответник, касационната инстанция приема следното: Представени са доказателства за направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение: списък за разноски и договор за правна помощ, от които се установява, че касационния ответник е заплатил в брой 980 лева адвокатско възнаграждение за пълномощника си пред касационната инстанция. В касационната жалба е направено възражение за перкомерност на адвокатското възнаграждение. ВАС счита, че приложима в случая е разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която определя като минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административни дела в размер на 500 лева. Следва да се приеме, че не е налице материален интерес, предвид изцяло отказано плащане в размер на 0 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, същото следва да бъде намалено до минималния размер, определен от цитираната разпоредба на Наредба 1/2004 г. и с оглед на това касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение